О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1441 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. № 17117 от 08.02.2019 г. на Прокуратура на Република България срещу решение № 688 от 31.01.2019 г. по в.гр.д. № 3905/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 04.01.2018 г. по гр.д. № 38525/2017 г. на Районен съд София, с което са уважени предявените искове на Х. Е. П. против Прокуратура на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева и за имуществени вреди от 2400 лева, ведно със законната лихва от 20.07.2016 г. до изплащане на сумите и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. „Какъв е критерият справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?” и 2. „При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивния съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?” Според касатора, въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., т.ІІ и решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Х. Е. П. чрез адвокат И. В. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, по които наказателното производство е било прекратено. Съдът е установил, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 02.08.2015 г. и 11.01.2016 г. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК. С определение на съда е отказано да бъде взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца, а с постановление от 06.04.2016 г., наказателното производство по ДП № 102/2015 г. на ГДБОП МВР, пр.пр. № 151/2015 г. на СП е прекратено, но с определение от 30.06.2016 г. по н.ч.х.д. № 1805/2016 г. на СНС е изменено основанието за прекратяване по чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НК. При тези релевантни за спора обстоятелства за приключилото в разумен срок наказателно преследване, справката за съдебното минало и проведените наказателни производства, съобразявайки тежестта на обвинението и степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на ищеца, както и първоначалното му задържане за 72 часа, според въззивния съд справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 3000 лева.
Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното въззивно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск за обезщетение на имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, но претенцията за имуществени вреди е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба е процесуално недопустима.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба в частта по предявения иск за обезщетение на причинените неимуществени вреди, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК процесуалноправен въпрос: При наличието на предпоставките за отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД? Повдигнатият въпрос обуславя изхода на спора и крайните изводи на съда, но е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/68 и решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ВКС, І г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 17117 от 08.02.2019 г. на Прокуратура на Република България срещу решение № 688 от 31.01.2019 г. по в.гр.д. № 3905/2018 г. на Софийски градски съд в частта по предявения иск за обезщетение на имуществените вреди от 2400 лева.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 3905/2018 г. на Софийски градски съд по иска за обезщетение на неимуществените вреди.
Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд е едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.