О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр.София, 25.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№51/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Д” АД, гр. С. срещу решение №235 от 7.08.2009г., постановено по в.гр.дело №4598/2009г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV д. отделение, с искане за отмяната му като неправилно при наличието на касационното основание по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище по допустимостта на касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение СГС се е произнесъл по искове по чл.213, ал.1, пр.първо от К. по застраховането и чл.49 ЗЗД. Въззивният съд е отхвърлил, след отмяна на първоначалното решение, искът на застрахователното дружество срещу “И” Е. , в качеството му на възложител на ремонтни работи на апартамента, от който е станало наводнението в апартамента на застрахования, и е оставен без разглеждане обратният иск на “И” Е. срещу “Н” ООД, предявен на основание чл. 54 ЗЗД, като пряк причинител на вредата в качеството му на изпълнител на ремонтните работи. В съобразителната част на решението си въззивният съд е приел, че съгласно чл.213 Кодекса за застраховането/КЗ/, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Тъй като чл.213 КЗ сочи за длъжници прекият причинител на вредата, то следва да се приеме, че от субективните предели на регреса са изключени лицата, чиято отговорност за вреди от деликт е обективна / чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД/.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът формулира въпроса за субективните предели на отговорността по чл.213, ал.1 КЗ, който е обусловил решаващите изводи на съда за крайния резултат по делото, поради което е изпълнена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на противоречива съдебна практика – П. №7/1977г. на Пленума на ВС и влязлото в сила решение №580 от 9.03.2009г., по гр.дело № 2465/2008г. на Пловдивския районен съд за субективните предели на отговорността при регрес при действието на чл.213, ал.1 КЗ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №235/7.08.2009г., постановено по гр.дело №4598/2009г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV Д състав.
Да се съобщи на “Д” АД, гр. С. да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 27лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ или изтичане на срока за внасянето й, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: