Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
София, 10 декември 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Блага Иванова
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Гроздан ИЛИЕВ
дело № 1338/2012 година.
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Образувано е по искане на осъдения Д. Й. Н. за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производството, на решението от 06.06.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 72/2012 г. на Монтанския окръжен съд (МОС) с което е потвърдена присъдата от 15.03.2012 г. по н.о.х.д. №791/2011 г. на Районен съд-гр.Лом.
Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. В допълнително подадените „молби–жалби”, които следва да се разглеждат, като неразделна част от искането, се претендират допуснати от съда нарушения със съдържанието, което е вложено в отменителните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК.
Основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК се мотивира с неспазването на процесуалните правила по чл.чл.13-14 и 107 НПК, за проверка и оценка на доказателствените източници, довело до нарушение на чл.303 НПК, респ. необосновани изводи по отношение инкриминираните деяния и тяхната съставомерност.
Неправилното приложение на закона – чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК се извежда, като резултат на предходното процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателствения материал, довело до неправилна квалификация на деянието по п.2 от обвинителния акт, като престъпление, макар да е несъставомерно.
По довода за явна несправедливост на наказанието се претендира нарушение на чл.348, ал.5, т.1 НПК, което не е отстранено от въззивната инстанция. В тази част се поддържа нарушение на полето на индивидуализация на наказанието, поради неотчетени от двете инстанции обстоятелства за влошено здравословно състояние и утежнено семейно положение.
По същество се прави искане след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив по двете обвинения или се върне делото за ново разглеждане, за отстраняване на нарушенията.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият заявява, че поддържа искането си за възобновяване на делото и не желае адвокатска защита.
Определеният за служебен защитник на Н. адв. А. С. И. от Адвокатска колегия – [населено място] не се явява.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че поради малозначителността на деянието по чл. 194, ал. 3 НК следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК, а искането на осъдения в частта по чл. 325, ал. 3 НК да бъде оставено без уважение, поради отсъствие на допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и определено по вид и размер справедливо наказание.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 15.03.2012 г. по НОХД № 791/2011 г. на Ломския районен съд (ЛРС) подсъдимият Д. Й. Н. е признат за виновен в това ,че :
-на 03.05. 2011 г. в сградата на кметството на [населено място], обл. Монтана, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хулиганските действия са извършени при условията на повторност и са съпроводени с оказване на съпротива на орган на власт при изпълнение на задълженията му по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 2, предл. първо, във вр. с ал. 1 НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип и
-на 02.05.2011 г. в [населено място], обл. Монтана, извършил кражба, представляваща маловажен случай, на чужда движима вещ на стойност 30лв., владяна от Т. П. Н. от същото село, поради което и на основание чл.194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” НК, му е наложено наказание глоба в размер на сто лева в полза на държавата.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК ЛРС присъединил наказанието глоба към наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца.
С въззивното решение от 06.06.2012 г. по в.н.о.х.д. № 72 от 2012 г. първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването е процесуално допустимо, тъй като е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК, а разгледано по същество – частично основателно, макар и не по посочените съображения.
Основният довод за допуснати нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите е неоснователен.
При формиране вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, проверката на наличната доказателствена съвкупност е извършена в пълно съответствие с изискванията на чл.чл. 14, 107, ал.5, 305, ал.3 НПК. В тази насока въззивната инстанция е изпълнила и основното си задължение по чл. 339, ал.2 НПК, обсъждайки наведените доводи за допуснати от решаващия съд нарушения по фактите и закона, като е обосновала подробно и убедително отказите да ги приеме за основателни. В настоящето производство се повтарят поддържаните и пред предходните инстанции възражения, срещу приетите за установени решаващи фактически положения, относно деянията и авторството на осъдения като техен извършител, на които след обективно, всестранно и пълно обсъждане е даден убедителен отговор. Затова, без да подлага за пореден път на анализ възприетата с решението фактическа обстановка, настоящият състав констатира, че възприетата от съда наличната доказателствена съвкупност е еднозначна по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Поддържаната от осъдения версия, да не е отнемал металната леса от владението на св.Н. и неизвършване на хулигански действия в сградата на кметството, с каквото съдържание са единствено неговите обяснения, е останала изолирана и неправдоподобна, опровергана по категоричен начин от останалите доказателствени източници. Съдът е направил този извод именно в изпълнение на задължението по чл.305, ал.3 НПК. Следователно, въззивната инстанция, като е възприела в решението установените от решаващия съд фактически положения, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК не е извършила процесуално нарушение, което да налага отмяна по реда на възобновяването на съдебния акт.
Установените по делото фактически положения разкриват типичен случай на т.н. маловажен случай на кражба с извършител осъдения Д. Н., който след разкриване на кражбата извършил и поредицата от действия, чието съдържание обхваща множество обиди и закани, отправени към длъжностни лица, св. Т. М., старши специалист А. в кметството на [населено място], полицейските служители А. А. и Д. Т., чиято намеса е била продиктувана за да бъде преустановено неправомерното поведение на осъдения, което освен отнемането на металната леса било съпроводено и с нанасяне побой на св. Н. и св.Й. И.. Извършените от осъдения действия разкриват еднозначно наличието на всички признаци необходими за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна по основания състав на чл. 325, ал.1 НК. Несъмнено отправените от осъдения, обиди, закани за саморазправа, псувни и ругатни, нанасяне на побой на пострадалите и всички това извършено на публично място, налага извода освен за грубо нарушаване на обществения ред, но и за една дързост и флагрантно противопоставяне на осъдения, на обществото и установените правила за правопорядък. Двете инстанции като са съобразили, обремененото съдебно минало на осъдения, досега осъждан пет пъти по основния и квалифицирани състави на престъплението по чл.325, ал.1 и 2 НК, както и факта, че хулиганските действия са били съпроводени с оказаната съпротива на полицейските служители, които били принудени да използуват помощни средства, включително белезници, за да обуздаят осъдения законосъобразно са приели, че инкриминираното поведение на осъдения следва да се квалифицира по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 2, предл. първо, във вр. с ал. 1 НК.
Щом като обстоятелствата по чл.102 НПК, относно извършените от осъдения хулигански действия са правилно установени, искането за постановяване на оправдателна присъда от касационния състав е лишено от фактическо основание. Това искане не държи сметка и за правомощията на касационния състав, който в това производство не може да установява други факти, различни от приетите от предходните инстанции. При нарушения на правилата, регулиращи дейността на съда по оценка на доказателствените източници, касационният състав може само да отмени решението и върне делото за отстраняване на допуснатите нарушения, но сам не може да ги отстрани, като извърши собствен анализ на доказателствения материал или да събира нови доказателства освен в хипотезата на чл.354, ал. 5 НПК, последната редакция Дв.бр.93/2011 г., която в случая не е налице. В настоящето производство, както се отбеляза по-горе, нарушения в доказателствената дейност на съдилищата, така както се поддържат с искането за възобновяване на наказателното производство, не се установиха. Затова и основанието по чл.354, ал.1, т.2 НПК за постановяване на оправдателен диспозитив не е налице.
За пълнота на изложението, по следващия довод на полето на отменителното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, следва да се отбележи, че инцидентното посочване в уводната част на решението, като податели на въззивни жалби на още три лица – С. И. К., Р. В. Б. и В. П. И., които по начало не са участвали в каквото и да е процесуално качество в наказателното производство, не налага извод за такова нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на осъдения Д. Н., каквото има предвид чл.348, ал.3, т.1 НПК. Констатираното несъответствие, при отсъствие на правно-логическа връзка с решаващата съобразителна и диспозитивна част на решението по фактите и приложимия закон, сочи на очевидна техническа грешка, допусната от въззивния съд, която по никакъв начин не се е отразила върху правилността на решението, затова не налага отмяна на съдебния акт, за да бъде отстранена.
При правилно установените фактически положения, относно отнемането на металната леса и осъдения, като негов извършител, въззивната инстанция е допуснала нарушение, възприемайки разбирането на първоинстанционния състав, за престъплението по чл.194, ал.3 НК отговорността да се реализира по общия ред.
Осъдителните актове на контролираните инстанции в тази част са постановени в нарушение на закона, тъй като не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, а именно чл. 218б, ал. 1 НК. Стойността на откраднатата от Д. Й. Н. надстройка за тракторно ремарке /леса/, възлиза на 30 лв. Следователно е под две минимални работни заплати към датата на извършване на деянието. Освен това предметът на престъплението, видно от отразеното на л. 35 от досъдебното производство, е възстановен, липсват и отрицателните предпоставки по ал. 2 на чл. 218б НК. Затова още на досъдебното производство прокурорът е следвало, вместо да внася обвинителен акт да прекрати наказателното производство в тази част и да изпрати материалите на органа по чл.424, ал.5 НК, за реализиране на административнонаказателната отговорност на осъдения Н., с налагане на глоба по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Вместо да стори това прокурорът е внесъл обвинителен акт, по който съдът е постановил осъдителна присъда. Нещо повече, щом като кражбата е извършена на 02.05.2011 г., става ясно, че предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН едногодишен давностен срок от извършване на нарушението е изтекъл към датата на постановяване на въззивното решение – 06. 06. 2012 г. и съдът вече бил обвързан от задължението да прекрати делото съгласно чл. 334, т.4 във вр. с чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Монтанският окръжен съд като не е съобразил това обстоятелство, е извършил нарушения, относими към отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Допуснатите нарушения следва се отстранят в настоящето производство с отмяна на въззивното решение, в частта с която е постановен осъдителен диспозитив по чл.194, ал.3 НК. Поради изтеклата давност за административно наказателно преследване, след отмяна на решението по реда на възобновяването, производството в тази част следва да се прекрати без да се връща делото за ново разглеждане, защото е очевидно, че вече не може да се образува административнонаказателно производство, поради което не се налага съответната част от материалите по делото да се изпраща на административно наказващия орган. В тази част и нарушението на чл.246 НПК, допуснато от прокурорът при изготвяне на обвинителния акт за престъпление, което се наказва по реда на ЗАНН е също неотстранимо.
Отмяната на осъдителната присъда в частта с която на осъдения Д.Н. за извършеното престъпление по чл.194, ал.3 НК е наложено наказание глоба в размер на 100лв., налага да се измени постановеният съдебен акт и в частта с която е потвърдено приложението на чл.23 НК за групиране на наказанията.
Установените по делото обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на извършената кражба и тази на личността на осъдения, която не е явно незначителна, не позволяват да се направи правният извод за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 НК, изключваща неговата съставомерност по чл.194, ал.3 НК, поради което в тази част не се възприе разбирането на прокуратурата да бъде оправдан осъденият Д. Н..
Определеното наказание за повторно извършеното, по смисъла на чл.28 НК, хулиганство не е явно несправедливо. По този довод защитата е получила надлежен отговор във въззивното решение, поради което касационният състав не приема за основателно възражението за нарушаване правилата, за индивидуализация на наказанието, довели до явна несправедливост на наказанието, със съдържанието, посочено в чл.348, ал.5, т.1 НПК. В тази насока следва да се отбележи, че за извършеното престъпление е предвиден задължителен миниум на наказанието лишаване от свобода в размер на една година, поради което макар и при условията чл.55, ал.1, т.1 НК двете инстанции, с оглед наложеното от закона ограничение, не могат да преминат към друг по-лек вид наказание. Съдът дори е проявил снизходителност защото извършеното от осъдения в никакъв случай не е изолирана проява. Предупредително-поправителното въздействие на предходните наказания, не е довело до промяна в изградените навици за многократно извършване на престъплението хулиганство по основния и квалифицираните състави на чл.325 НК, поради което касационният състав приема, че наличните обстоятелства за личността на осъдения и извършеното от него престъпление не обосновават извода за наличието на критериите по чл.348, ал.5, т.1 НПК за намаляване на лишаването от свобода към предвидения в закона задължителен размер, поради което искането и в тази част се явява неоснователно.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и вр. чл. 34, ал. 1, ЗАНН, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:
Възобновява производството по ВНОХД № 72/2012 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдена присъдата от 15.03.2012 г. по н.о.х.д. №791/2011 г. на районен съд-гр.Лом с която подсъдимият Д. Й. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” НК, като му е определено наказание глоба в размер на 100лв., както и в частта по приложението на чл.23 НК
ОТМЕНЯ решението от 06.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 72/2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата от 15.03.2012 г. по н.о.х.д. №791/2011 г. на районен съд-гр.Лом и прекратява, поради изтекла давност, производството за осъществяване на административнонаказателната отговорност на Д. Й. Н. по чл.218б от НК, за престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК.
Отменя решение от 06.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 72/2012 г. на Монтанския окръжен съд, в частта, с която на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено наказанието глоба към наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца за престъплението по чл. 325, ал. 3 НК.
Оставя искането на Д. Й. Н. за възобновяване на ВНОХД № 72/2012 г. на Монтанския окръжен съд в останалата част без уважение .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.