О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София 17.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на през петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1545 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПГМЕ”Н.Й.В.”гр.София чрез пълномощници адв.С. Н. и адв.К. К. срещу решение от 14.04.10г.по в.гр.дело № 12012/09г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 2.07.09г.по гр.дело № 46 531/08г.на Софийски районен съд,65-ти състав и вместо него е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. К. П..
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по метариалноправни въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага копия от решения та състави на ВКС,постановени по отм.ГПК и решение от 23.04.10г.по гр.дело № 1300/09г.на РС-Търговище,за което няма отбелязване,че е влязло в сила.
Ответницата по жалбата В. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 23/29.09.08г.на директора на ПГМЕ”Н.Й.В.”,с която трудовия договор с ищцата В. К. П.,на длъжност”учител теоретично обучение”,е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,считано от 1.07.08г.,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.2 КТ.Направен е извод,че работодателят не е изпълнил задължението си да вземе предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнението с оглед обстоятелството,че ищцата е трудоустроен служител.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешени от въззивния съд правни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставените въпроси относно задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при извършване на уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ са разрешени в противоречие с решение № 75 от 10.02.11г.по гр.дело № 619/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че когато е налице установена намалена трудоспособност,но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването,работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 КТ.
При тези данни жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 14.04.10г.,постановено по в. гр.дело № 12012/09г.на Софийски градски съд .
УКАЗВА на жалбоподателя ПГМЕ”Н.Й.В.”гр.София в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 96.36 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.