О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 19.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1392 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба, подадена от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 30.05.2011г., постановено по гр.д.№558/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№545/2009г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Д. Т. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 10 000лв., ведно със законната лихва от 23.01.2009г.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. Т. С. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Д. Т. С. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209 ичл.26, ал.1 от НК, за продължавано престъпление, включващо девет деяния, извършени в периода 1992-1993г. с пострадали И. С., Б. С., П. С., В. В., Л. М., И. Г., Д. И., Г. С. и М. Д., наказателното производство по което обвинение е прекратено с постановление на Районна прокуратура – София от 20.01.2004г. на основание чл.180, чл.237, ал.1, т.1, вр. чл.21, ал., т.1, чл.237, ал.2 и ал.3 от НПК, изменено досежно основанието за прекратяване с постановление от 13.10.2009г. на Софийска градска прокуратура – като същото се счита прекратено в тази част и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.24, ал.1, т.3 от НПКнов /тъй като наказателното преследване е погасено по давност/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че решението е постановено в противоречие с т.8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, с което е прието, че органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл.21, ал.2 от НПК и лицето е оправдано.
В случая във въззивното решение в противоречие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС не е отчетено, че наказателното производство е прекратено по давност, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от решение от 30.05.2011г., постановено по гр.д.№558/2011г. на Софийски апелативен съд, по жалба касационна жалба, подадена от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: