Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
София, 30.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАСКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1448 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. М. против решение № 441 от 10.12.20007г., постановено по гр.д. № 2427/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 15.06.2007г. по гп.д. № 3597/2006г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора да бъдат осъдени Е. Н. А., П. Н. П. и Ц. Н. П. да отстъпят собствеността и му предадат владението върху застъпващите се части от бивш имот 518 по кадастпалния план на местността “Д”в землището на П. с поземлен имот 5 от масив 14, разделен между ответниците на новообразувани имоти 501,502 и 503.
Н. се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че не е обсъдено от съда оплакването, че в нарушение на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ имота е възстановен на ответниците с план за земеразделяне въпреки наличието на възстановими реални граници, че този план не е бил влязъл в сила към момента на постановяване на решението на ОСЗГ, че това решение няма конститутивно действие относно лицата, на които се възстановява собствеността, а само за обособяване на обекта на реституция, а в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът изследва въпроса кому следва да се възстанови собствеността.
Ответниците по касация Е. Н. А., П. Н. П. и Ц. Н. П. оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила, защото не е доказано, че завещателя е бил собственик и защото имота не е възстановен на ищеца по ЗСПЗЗ.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна
С първоначалната искова молба и молбата-уточнение от 15.03.2006г. ищецът е уточнил, че иска да бъде признато по отношение на ответниците, че той е собственик на имот 518 по кадастралния план от 1948г., който му е завещан от неговия дядо М. П. В. , починал на 27.09.1956г. с нот. завещание от 17.02.1956г. по отношение на трите ответници, на които същия имот е възстановен с план за земеразделяне с решение № 13141/01.02.1994г., като наследници на Н. П. П. , починал на 28.02.1984г. По делото е установено, че завещателя М. В. е признат за собственик по давност с н.а. № 196,т.ІІ/1957г. т.2 на нива от 5 дка в м.”Л” в землището на П. , което представлява имот 518, с площ 4910 кв.м. по кадастралния план от 1948г. и е записан на името на завещателя в разписната книга. Съседният от юг имот е 519. Той е записан по разписната книга на наследодателят на ответниците Н, който е признат за собственик с н.а. № 27,т. ХХІХ/21.12.1955г. СТЕ установява, че сега възстановения на ответниците имот 5 от масив 14 не е идентичен с имот 519, а съвпада по площ с бивш имот 518. За имота по завещанието, на ищеца е признато правото на възстановяване с решение от 12.01.2006г. по гр.д. № 7348/2005г. на СРС с производство по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, но въз основа на това решение не е издадено решение за възстановяване правото на собственост.
С протоколно определение от 07.11.2006г. правилно е прекратено производството по искането за прогласяване нищожност на т.4 от решението на ПК, с което на ответниците е възстановен процесния имот и на констативен н.а. № 62,т. ХХІV/08.11.1995г., защото в гражданското производство съдът по пътя на косвеният съдебен контрол може да установява нищожност на влязъл в сила административен акт, но не се произнася в диспозитив със сила на присъдено нещо по този въпрос. На основание чл. 431 ал.2 от ГПК не се прогласява нищожност на охранителен акт, а той се отменя, когато се установи, че признатите с него права не съществуват за титуляра. Основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване, каквото е издаването на констативен нот. акт, изповядване на сделка, оформена в нот. форма, или нотариална заверка на договор за доброволна делба са уредени в чл. 472 от ГПК отм/, но в исковата молба такива не са наведени.
С определение от 16.004.2007г. по първоинстанционното гр.д. № 3597/2006г. съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и иск по чл. 108 от ЗС, като е отделил производството по тези два иска от иска за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба между ответниците. Със същото определение изрично е посочил, че по образуваното дело ще разгледа исковете по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и иска по чл. 108 от ЗС. По същество обаче се е произнесъл само по иска по чл. 108 от ЗС, който е отхвърлил, защото ищеца не се лигитимира сега като собственик на процесния имот с мотив, че той не му е възстановен с окончателно приключила административна процедура.
Решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението по иска по чл. 108 от ЗС е недопустимо, защото този иск е преждевременно заведен, а по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдилищата по същество не са се произнесли въпреки искането на ищеца в тази насока, изложено, както в исковата молба, така и в обстоятелствената част на въззивната жалба, и в касационната жалба. Той изрично посочва и в двете жалби, че конститутивното действие на решението на ПК не е задължително за съда относно лицата, в чиято полза е възстановено правото на собственост, като е излагал съображения, че нему принадлежи правото на възстановяване за този имот, поради което е поискал да бъде признат за собственик. По това искане, РС и въззивната инстанция не са се произнесли.
Ищецът е твърдял в обстоятелствената част, че до колективизацията е придобил правото на собственост върху процесния бивш имот 518 на основание нотариално завещание, който неправилно е възстановен на ответниците с план за земеразделяне и съобразно това е искал да бъде признато, че той е собственик на този имот. Действително не е уточнено, че се иска установяване правото на собственост към момента на колективизацията, но съдът е могъл да уточни това с оставяне на исковата молба без движение.
Същевременно съдът се е произнесъл по иск по чл. 108 от ЗС, който не може да се съединява заедно с иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото по двата иска се установява правото на собственост към различни моменти и след влизане в сила на решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, Общинската служба “З” при уважаване на този иск следва да се произнесе с решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което да уточни имота, за който е признато правото на възстановяване към момента на колективизацията към настоящия момент м полза на лицето, на което това право е признато от съда с решението. Въз основа на това решение /ако иска бъде уважен/, ищецът може да предяви иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на възстановеения му имот. В този смисъл искът по чл. 108 от ЗС е преждевременно заведен и като такъв недопустим, поради което постановените решение на СГС и на СРС следва да се обезсилят и производството по него следва да се прекрати. Тъй като няма произнасяне по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и с оглед обезсилване на решението по иска по чл. 108 от ЗС, както и на основание чл. 218ж, ал.2 от ГПК /отм/, който препраща към чл. 209 от ГПК делото следва да се върне на СРС за произнасяне по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ,, като се изследва правото на собственост към момента на колективизацията, дали нотариалното завещание е породило действие преди нея, предвид това, че с него завещателя се е разпоредил с два конкретни имота в полза на внук си.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 441 от 10.12.20007г., постановено по гр.д. № 2427/2007г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение от 15.06.2007г. по гр.д. № 3597/2006г. на Софийски РС и прекратява производството по иска по чл. 108 от ЗС.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: