О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
ГР. София, 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.05.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №33/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. академия, [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №13690/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Й. Й. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „лекар” в отделение „Пластична хирургия и изгаряния” на ответната академия, наложено със заповед от 8.12.15 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.4 и 7 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима..
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е следният правен въпрос: Когато служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, които работодателят е оценил като достатъчно укорими от гледна точка на изискващата се към него лоялност и доверие, заложени в тр. договор, но не е извлечена имотна облага и няма настъпили финансови щети за предприятието, означава ли това, че работодателят няма право да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, а задължително трябва да наложи по-леко наказание?
Пояснява, че в случая работодателят е преценил, че поведението на ищеца нарушава Етичните правила, като в държавното лечебно заведение се извършва нерегламентирана частна дейност и отменяйки уволнението въззивният съд създава практика, неадекватна на обществените отношения, свързани с държавните лечебни заведения.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отмени наложеното на ищеца дисциплинарното наказание „уволнение” въззивният съд е приел, че то не съответства по тежест на извършеното нарушение съобразно критериите на чл.189, ал.1 КТ. Извършеното от ищеца нарушение се изразява в следното: обслужвал е пациентка, негова лична позната, извън установения ред за извършване на медицински манипулации във ВМА, извън работното време на клиниката, без пациентът да е регистриран в системата на болницата и да е заплатена такса за извършената медико-козметична услуга – инжектиране на филър на основата на хиалуронова киселина в устните и назолабиалните гънки, и без да е поискано информирано съгласие от пациента. Според въззивния съд от събраните по делото доказателства не се установява извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение да е довело до вредни последици за работодателя и да се е отразило негативно върху цялостната му дейност, което да обуслови голямата тежест на нарушението и съразмерността на наложеното наказание. Ответникът по иска не е доказал настъпване на неблагоприятни последици от нарушението на ищеца, изразяващи се в уронване на репутацията и доброто име на работодателя или причинени му имуществени вреди. По делото е безспорно, че филърите, използвани за процедурата, са закупени от пациентката, а не са консумативи на ВМА. Хипотетичната възможност за увреждане на интересите на работодателя, в какъвто смисъл са доводите му, не е достатъчна за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Превантивната цел на наказанието – коригиращо въздействие върху поведението на санкционирания служител и дисциплиниране на останалите членове на колектива, може да се постигне и с по-лекото наказание „предупреждение за уволнение”, което е наложено на другите двама участници в нарушението. Изводът, че наложеното на ищеца наказание не е съобразено с изискванията на чл.189, ал.1 КТ, не се разколебава от характера на изпълняваните от ищеца тр. функции и извършваната от него дейност, доколкото допуснатото нарушение не е свързано с неспазване на медицинските стандарти за качество на медицинската помощ и не е в противоречие с утвърдените от медицинската практика методи и технологии. Определящо при преценката за съразмерност на наказанието е и обстоятелството, че ищецът няма предходни дисциплинарни нарушения, които да характеризират поведението му като особено укоримо и да сочат на съществена и устойчива промяна на отношението му към изпълнение на трудовите задължения. Извършеното дисциплинарно нарушение е първо за ищеца, поради което според въззивния съд – при липса на други нарушения и наказания за тях, то е изолиран случай, а не проява на системно и тежко незачитане на трудовите задължения, на вътрешните правила и разпореждания на работодателя и на Етичния кодекс.
Тези изводи съответстват на практиката на ВКС. В нея, по поставения от касатора въпрос, свързан с прилагането на чл.189, ал.1 КТ, е прието, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол – р. по гр.д. №1040/09 г. на четвърто г.о. на ВКС. За да съответства на най-тежкото наказание, неизпълнението на задълженията на служителя следва да не е епизодично или изолирано, наличието на други санкционирани нарушения е утежняващо обстоятелство при преценка на съразмерността по чл.189, ал.1 КТ – р. по гр.д. №799/09 г. на трето г.о. на ВКС. Преценяват се също характера на дейността и статута на работодателя, в каква степен нарушението ги засяга негативно и дали изразява подчертано незачитане към правилата за дейност и към репутацията на работодателя – р. по гр.д. №94/09 г. на трето г.о. на ВКС. Задължение на служителя – лекар е да не уронва авторитета на работодателя пред друго лечебно заведение, както и пред потърсилите медицинска помощ пациенти и граждани; от значение е начинът на уронване на авторитета на работодателя и кръгът лица, пред които е извършено нарушението – р. по гр.д. №120/09 г. на трето г.о. на ВКС. От значение са също липсата на критичност към собственото поведение, системното пренебрегване на правилата и повторяемостта на нарушенията – р. по гр.д. №410/09 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Относимите към прилагане на критерия по чл.189, ал.1 КТ за съответност на нарушението с наказанието обстоятелства са установени и преценени от въззивния съд в конкретността на случая. Наличието на многобройна и непротиворечива практика на ВКС по въпросите за прилагането на критерия по чл.189 КТ, което подлежи на съдебен контрол при оспорване законността на уволнението, изключва наличието на допълнителните предпоставки за допускане на обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното не се установяват основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №13690/16 г. от 21.08.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: