Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
София, 07 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 404/2008 год.
Производството по чл. 349 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Ц. М. против въззивно решение № 90 от 14.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 55/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Жалбата касае частта, с която е извършено групирането на наказанията на подсъдимия и е приложена разпоредбата на чл. 24 НК, като се излагат съображения, че в тази му част съдебният акт е явно несправедлив, защото от всички деяния против данъчната, финансовата и осигурителната система, за които е осъден с присъдите, включени в съвкупността, не са настъпили реални щети поради това, че данъчните задължения са установени и подлежат на събиране от компетентните органи и не е отчетено семейното му положение Поради липса на основания за увеличаване на общо определеното за изтърпяване наказание по същество се иска в тази част да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите изложени от жалбоподателя в жалбата и от представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и след като провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 71 от 4.02.2008 год. постановена по НОХ дело № 1/2008 год. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия С. Ц. М. за виновен в това, че за времето 1.11.2001-13.02.2002 год. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, като извършител, в качеството си на управляващ и представляващ “С. Цанев” ЕООД- Р. , подпомогнат от Ю. В. Д. , избегнал плащането на данъчни задължения- ДДС в размер на 32 661.42лв, като потвърдил неистина и затаил истина в справки-декларации по ДДС и с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, поради което и на основание чл. 257 ал.1пр.1/отм/във вр- с чл. 255 ал.1/изм/, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.2 ал.2 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на една година и десет месеца лишаване от свобода, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер на 4500лв и в това, че в същите време, място и длъжностно качество, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в размер на 32661.42лв водил счетоводна отчетност и ползувал счетоводни документи с невярно съдържание, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери, поради което и на основание чл. 257 ал.1пр.1/отм/ във вр. с чл. 256/изм/, вр. чл.20 ал.2, вр. чл. 2 ал.2 и чл. 55 ал.1т.1 го е осъдил на една година и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4500лв.
На основание чл. 23 ал.1 във вр. с чл. 25 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание в размер на три години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдите по НОХ дело № 2960/2004 год., НОХ дело № 2469/2005 год., НОХ дело № 1211/2006 год, всички по описа на Русенския районен съд, НОХ дело № 381/2006 год., НОХ дело № 70/2006 год. и НОХ дело № 226/2006 год., всички по описа на Русенския окръжен съд, което на основание чл. 24 НК е увеличил с една година и шест месеца и е определил първоначален общ режим на изтърпяването му, а на основание чл. 23 ал.3 НК е присъединил към него изцяло наказанието глоба в размер на 8000лв.
С въззивно решение № 90 от 14.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 55/2008 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с формалното изпълнение на задълженията от съдилищата във връзка в правомощията им при групиране на наказанията. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд чисто аритметично и формално е увеличил общо определеното за изтърпяване наказание с една втора, като не е отчел обществената опасност на дееца, предвид данните за личността му и извършените от него деяния, с оглед наложените за тях наказания, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия с единствен довод за явна несправедливост на наказанието в частта, с която е увеличено определеното за изтърпяване общо наказание. Оплакването е мотивирано с процедурата за разглеждане на делата, по които са наложени наказанията, включени в съвкупността. В съответствие с правомощията си съдебният състав изцяло е проверил правилността на присъдата в тази й част, констатирал е, че дейността на съда е съобразена с изискванията на закона, като е аргументирано решението за увеличаване на общо определеното за изтърпяване наказание, спазено е изискването да не надвишава с по-вече от една втора общо определеното наказание и е в размер по-нисък от сбора на отделните наказания, както и от максималния размер на наказанието лишаване от свобода, определен в чл. 39 НК. В мотивите на въззивното решение е отговорил на наведените доводи и е изложил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил.
Разпоредбата на чл. 24 НК, с която при множество престъпления може да бъде увеличено общо определеното по реда на чл. 23-25 НК наказание, когато отделните наказания са от един и същи вид, е само една правна възможност, но съдът е длъжен да я обсъди и приложи във всички случаи, когато са налице основания за това. Това е негово служебно задължение, което не зависи от волята на страните, в това число от становището на участващия по делото представител на обвинението и от семейното положение на осъдения. Необходимо и достатъчно условие за приложението на този институт е наличието най-малко на две осъждания, по които са наложени наказания от един и същи вид, независимо от размерите и начина на изтърпяването им и преценка на съда, че общо определеното наказание, в размер на най-тежкото от включените в съвкупността, не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Той може да бъде приложен и когато отделните наказания са определени под предвидените за престъпленията минимуми, при условията на чл. 55 НК и независимо от основанията, които са наложили определяне на конкретните обеми наказателна принуда. Съкратеното съдебно следствие, по което са разгледани почти всички дела, не е пречка за увеличаване на общо определеното наказание, в какъвто смисъл е доводът на жалбоподателя, защото то касае доказването и осъждането за конкретно престъпление. Предварителното изслушване на страните не зависи от наличието или липсата на предходни осъждания, а от преценката на съда, че делото може да бъде решено по този облекчен ред на доказване. При него конкретното процесуално поведение, с признаването изцяло или отчасти на фактите по обвинението, което облекчава процедурата по доказването има за последица смекчаване наказателното положение на подсъдимия. Дейността по групиране на наказанията е последваща и при нея самостоятелно се преценява цялостната престъпна дейност на осъдения.
За да увеличи общо определеното за изтърпяване наказание първоинстанционният съд е обсъдил цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията, за които е осъден, личната му обществена опасност и другите смекчаващи и отекчаващи отговорността обстоятелства и е направил извод, че най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, наложено по съвкупност за двете престъпления, за които е осъден с присъдата по НОХ дело № 70/2006 год. на Русенския окръжен съд, не е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Този извод не е произволен, защото е направил при точна оценка на данните съдържащи се в свидетелството за съдимост. По четири от присъдите, които са включени в съвкупността е осъден за множество еднакви престъпления свързани с установяването и укриването на данъчни задължения в особено големи размери, други две са за престъпления, извършени в качеството му на ръководител на търговско дружество. За всички престъпления са му наложени ефективни наказания лишаване от свобода. Деянията не са с ниска степен на обществена опасност, независимо че укритите данъци са установени и по надлежен ред са предприети действия по събирането им. Липсват данни да са събрани, поради което неоснователно се твърди, че реална щета за държавата няма. При това множество от еднородни престъпления и проявената престъпна упоритост е направен обоснован извод, че е личност с трайно утвърдено негативно отношение към съществуващата финансова и данъчна система и мотивирането му съм поведение, съобразено с изискванията на закона не може да се постигне без увеличение на общо определеното наказание. Въззивната инстанция не е имала основание да направи различна преценка на тези обстоятелства и да приеме за основателно оплакването му.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 90 от 14.05.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 55/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 71 от 4.02.2008 год. по НОХ дело № 1* год. на Русенския окръжен съд, в частта по групиране наказанията на подсъдимия С. Ц. М..
Решението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: