О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 23.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 4221 /година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В. К. Д. чрез своята процесуална представителка адвокат А е обжалвала решението на Софийския градски съд от 9 юли 2008г по гр.д. № 10/2008г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 12 ноември 2007г по гр.д. № 4519/2006г. С това решение районният съд отхвърлил искът,предявен на правно основание чл.21 ал.2 СК от В. К. Д. срещу А. А. Д. за признаване за установено,че 3 / 4 ид.части от правото на собственост върху апартамент,придобит по време на брака № 11,находящ се в гр. С. ж.к.”Д” бл.258 вх. А ет.4, били нейна изключителна собственост.
В изложението към касационната жалба се твърди,че въззивният съд се произнесъл по съществения процесуално правен въпрос-„дали съдът е длъжен да обсъди и прецени всички релевантни за спора доказателства и доводите на страните,както и действително реализираното право на защита или е достатъчно да прецени само част от тях и да направи извод за неоснователност на претенцията” и
по съществения материално правен въпрос-че без всякакви доказателства може да се приеме, че не е налице трансформация на лични средства в придобиване на семейно жилище и че презумпцията за общност е необорима,
в противоречие с практиката на ВКС-Решение № 1279 от 16.05.1996г по гр.д. № 2229/95г на ВКС 4-то гр.отд.
Върховният касационен съд след проверка допустимостта на исканото касационно обжалване,прие следното:
Налице са условията за допустимост на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Същественият процесуално правен въпрос-по какъв начин може да се осъществи пълното доказване на определени релевантни за спора,факти-е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по –точно с цитираното решение № 1* от 16.05.1996г по гр.д. №2229/95г на ВКС 4-то гр.отд. По аргументи на противното,съдът е бил длъжен да основа крайните си изводи на всички събрани по делото доказателства, а не само на предположения. Защото в цитираното решение е посочено :”Правното основание на иска е чл. 21 СК – едно изключение от общото правило в Семейния кодекс, че всичко придобито по време на брака на името на единия съпруг представлява семейна имуществена общност, която презумпция е законова съобразно чл. 19, ал. 3 СК.
За да приеме наличието на придобиване на недвижимо имущество изцяло с лични средства, имащи извън семеен произход, не са достатъчни само показанията на един свидетел, и то брат на ищцата. Съдът е бил длъжен да събере доказателства кога е сключен бракът между страните, колко време след сключването е закупен имотът, работили ли са страните, имали ли са възможност от трудовите си доходи да закупят този имот, какво е било материалното положение на родителите им и едва след цялостния анализ на тези доказателства, сочещи недвусмислено, че всички средства по закупуването са дадени от някой от родителите на спорещите страни, съдът е следвало да се произнесе по основателността на иска по чл. 21 СК. Като не е съобразил това, а е уважил иска по изложените по-горе съображения само въз основа на показанията на брата на ищцата, окръжният съд е постановил незаконосъобразен, необоснован и при съществени нарушения съдебен акт..”
В конкретния случай са били налице не само свидетелски показания на майката на ищцата,на нейна позната и на купувача по договора за продажба на недвижимия имот в гр. В.,но и писмени доказателства-нотариални актове за извършени прехвърлителни сделки и извлечения от банкова сметка на бившата съпруга. Чрез тях ищцата се е стремяла да докаже основният факт-че по-голяма част от сумата за закупуване на семейното жилище ,е била с нейни лични средства. В зависимост от това дали доказването цели да удостовери правнорелевантен факт или пък цели да удостовери такъв факт,от който може да се направи доказателствен извод за правнорелевантния факт,в практиката се различава пряко и косвено доказване.Прякото доказване е почти винаги главно доказване. А косвеното доказване най-често е непълно доказване и за да се постигне главно доказване е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка друга вероятност да създаде сигурност, че фактите индицирани чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина са се осъществили. И тогава говорим за пълно главно доказване.
С тази постановка,възпроизведена в решението на ВКС,въззивният съд не се е съобразил. И за това за уеднаквяване практиката на съдилищата, Върховният касационен съд счита,че следва да допусне до касационно обжалване решението на Софийския градски съд на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 9 юли 2008г по гр.д. № 10/2008г.
Да се съобщи на касационната жалбоподателка да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 120 /сто и двадесет / лева в седмичен срок от получаване на съобщението.
Насрочва делото за 4 ноември 2009г 9 часа, за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: