4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№412
[населено място], 20.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5379 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 215 от 12.05.2014г. постановено по гр.д. № 236/2014г. от Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №857 от 15.11.2013г. по гр.д. № 4586/2012г. на Пазарджишки районен съд за извършване на съдебна делба по следния начин: 1/ изнасяне на публична продан на жилищна сграда с идентификатор 55155.505.305.1 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [улица], застроена на 67 кв.м. в имот с идентификатор 55155.505.305 с пазарна стойност 39 500 лв. като получената от проданта сума се разпредели между четиримата съделители според дяловете им в съсобствеността; 2/ обявяване на окончателен разделителен протокол за разделянето на земеделски земи в землището на [населено място], както следва: дял І : имот № 032167 А , представляващ нива от 4 дка в м. „Т.-Г.” с пазарна стойност1600лв. ; дял ІІ: имот № 032167 Б, представляващ нива от 4,140 дка в м. „Т.-Г.” с пазарна стойност 1656 лв. и дял ІІІ, включващ имот № 003171, представляващ нива от 2,4дка, в м. „Под могилата” с пазарна стойност 960 лв. и имот № 012115 представляващ нива от 1,1 дка в м.”Диканите” с пазарна стойност 385лв.
Касационната жалба е подадена от съделителя В. Н. Т. чрез пълномощника адв. Д.. Претендира се допускане на касационно обжалване по три правни въпроса, един от които е решен в противоречие с практиката на ВКС, двата са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Я. Б. В., С. Л. В. и Б. Н. Т. са представили писмен отговор, в който поддържат липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Г. Н. Т. в писмения си отговор също изразява становище за недопускане на касационно обажлване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата са: 1/жилищна сграда с идентификатор 55155.505.305.1 по кадастралната карта на [населено място], съсобствена между Я. Б. В. и С. Л. В. с дял 1/3 ид.ч. в съпружеска имуществена общност, В. Н. Т. и Г. Н. Т. с дял 1/3 ид.ч. за всеки от тях; 2/ три земеделски имота в землището на [населено място], а именно: имот № 003171 – нива от 2,4 дка, имот № 012115 – нива от 1,1 дка и имот № 032167 – нива от 8,140 дка, съсобствени между трима съделители – Б. Н. Т., Г. Н. Т. и В. Н. Т. с дял по 1/3 ид.ч.
Първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е насрочено за 15.10.2013г. На 14.10.2013г. е постъпила молба от пълномощника на В. Т. адв. Д. с искане за отлагане на делото поради нейно заболяване, за което представя болничен лист и медицинско удостоверение; заявено е желание за оспорване заключението на вещото лице. Съдът не е уважил молбата за недаване ход на делото като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 142, ал.2 ГПК – и страната, и пълномощникът да са възпрепятствани да се явяват. В това заседание, на което са присъствали пълномощниците на останалите съделители, районният съд е приел заключението на вещото лице и е предявил на страните проект за разделителен протокол съгласно заключението на вещото лице. Присъстващите представители на страни са заявили, че нямат възражения по проекта, при което съдът е дал ход на устните състезания. С постановеното решение е извършил делбата на жилищния имот чрез изнасяне на публична продан поради неговата неподеляемост, а на земеделските земи – чрез съставяне на три дяла според вариант втори на експертизата, с минимални парични уравнения. В решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен съдът не е посочил дължимите суми за уравнение на дяловете.
В. съд е потвърдил това решение, като е обсъдил доводите във въззивната жалба на В. Т. за допуснато процесуално нарушение във връзка с неуважаване на молбата му за отлагане на делото поради заболяване на пълномощника му, което е обусловило невъзможност за предявяване на претенция за възлагане на жилищния имот по чл. 349, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че правилно е приложена нормата на чл. 142, ал.2 ГПК.На второ място е счел, че не е налице процесуално нарушение и във връзка със съставянето на проекта за разделителен протокол и предявяването му на страните в едно и също съдебно заседание. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 350 ГПК не изисква ново призоваване на страните за предявяване на проекта за разделителен протокол. Съдът е констатирал, че в разделителния протокол не са определени сумите за уравнение на дяловете, но е счел, че това следва да се извърши след тегленето на жребия.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
На първо място касаторът поставя въпроса за приложението на чл. 142, ал.2 ГПК – дали е необходимо и страната, и нейния пълномощник да не могат да се явят, за да се отложи делото, като счита, че по този начин в първото заседание от втората фаза на делбата е ограничено правото му на защита. Сочи, че му е известна трайната практика на ВКС по въпроса, но намира тази практика за формализъм в правоприлагането, който нарушава чл. 6, ал.2 Е. относно правото на справедлив процес. Поради това претендира за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Настоящият състав счита, че не е налице визираното основание. Както касаторът сам признава, практиката по приложението на чл. 142, ал.2 ГПК е трайна и тя е в смисъла, произтичащ от буквалното тълкуване на разпоредбата. Не би могло по пътя на тълкуването да се придаде друго съдържание на този ясен законов текст.
Вторият правен въпрос е за обхвата на разглеждане на делото от въззивната инстанция и доколко тя може да разглежда претенции и възражения, които са направени за първи път пред нея, ако страната е била възпрепятствана да ги направи по-рано. Тук касаторът има предвид непредявената си възлагателна претенция, невъзможността да оспори заключението на вещото лице и да изрази становище по проекта за разделителен протокол. В. съд е обсъдил подробно, както в съдебно заседание, така и в мотивите на решението, твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от страна на първата инстанция и е приел, че такива не са налице, поради което липсва основание за повторно извършване на опорочени процесуални действия, както и за приемане на представените пред въззивния съд писмени доказателства. По този въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, като представя Решение № 254 от 08.06.2012г. по гр.д. № 1077/2011г. на І г.о. В него се обръща внимание, че производството пред втората инстанция и по новия ГПК е въззивно, макар и при ограничен въззив, поради което когато въззивната инстанция избере друг способ за извършване на делбата, следва да се произнесе по същество. Липсва противоречие с обжалваното решение – съдът е действал именно като въззивна инстанция, а и в настоящия случай не е избран друг способ за извършване на делбата.
Третият, повдигнат от касатора, въпрос касае съставянето на проекта за разделителен протокол и предявяването му на страните – дали двете действия могат да се извършат в едно съдебно заседание, когато не присъстват всички страни. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК предвид липсата на съдебна практика. Следва да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което обуславя допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
Във връзка с въпроса за съставянето на проекта за разделителен протокол и неговото съдържание касаторът представя Решение № 296 от 29.11.2011г. по гр.д.№ 442/2011г. на ІІг.о. на ВКС. В него се разрешава въпроса за необходимото съдържание на окончателния разделителен протокол и се изтъква необходимостта да бъдат изрично посочени сумите, дължими за уравнение на дяловете. Доколкото в конкретния случай в окончателния разделителен протокол липсват дължимите за уравнение суми, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Тъй като въпросите, обуславящи допускане на касационно обжалване, са свързани с делбата на земеделските земи, то касационното обжалване следва да обхване само тази част от решението. По отношение делбата на жилищния имот, която е допусната между други съделители и следователно не е обвързана от делбата на земеделските земи, липсва основание за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 12.05.2014г. постановено по гр.д. № 236/2014г. от Пазарджишки окръжен съд в частта му относно извършването на делбата на земеделските имоти между съделителите Б. Н. Т., Г. Н. Т. и В. Н. Т..
УКАЗВА на жалбоподателя В. Н. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 31 лв., като при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта му относно извършването на делбата на жилищна сграда с идентификатор 55155.505.305.1 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [улица], застроена на 67 кв.м. в имот с идентификатор 55155.505.305 между съделителите Я. Б. В. и С. Л. В. с дял в съпружеска имуществена общност, В. Н. Т. и Г. Н. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: