Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
гр.София, 21 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 416/2008 година
От името на осъдения Л. К. П. е отправено искане по реда за възобновяване на наказателните дела, да бъде отменено определянето на общо наказание спрямо него, извършено от районния съд-Плевен като първа инстанция и окръжния съд в същия град к. втора инстанция.
Първоинстанционният съдебен акт е определение № 98 от 4 април 2008 год. по чнд № 445/2008 год. и с него е определено наказание от 2 години лишаване от свобода при общ режим, като най-тежкото от самостоятелно наложените на П. наказания по две други дела на съдилищата в Плевен, № 58/2004 год.-на окръжния съд, и № 125/2004 год.-на районния.
Актът на втората инстанция е решение № 293 от 16 юни 2008 год. по вчнд № 161/2008 год. и с него въззивната жалба от името на осъдения е отхвърлена (обжалваното определение е потвърдено).
В отправеното искане има позоваване на трите основания по чл.348, ал.1 НПК за възобновяване, към които препраща чл.422, ал.1, т.5 НПК, доводи в тяхна подкрепа и искане по изхода на делото, свързано с новото му разглеждане в районния съд.
Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът, взел участие в него, е за неговото отхвърляне.
Върховният касационен съд намери искането за основателно само поради следното.
Когато посочва в чл.39, ал.1 НПК съда, компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди на различни съдилища, законът изхожда от съображението, че компетентният съд „има най-пълни данни за съдебното минало или личността на подсъдимия” (Т.р. 14/1987-ОСНК, т.1, Сб. 1953-1990, с.32). Цитираното съображение очевидно почива върху презумпцията, че съдът, постановил последната влязла в сила присъда, е изпълнил задължението си „да събере пълни доказателства за предишните осъждания на подсъдимия” (пак там), и затова неизпълнението му няма как да не се окачестви като нарушение на по-общото задължение по осигуряване на разкриването на обективната истина по делото (чл.13, ал.1 и 107, ал.2 НПК).
Поначало правилни, мотивите на въззивното решение, съвпадащи с посоченото в тях р. 529/96-І(Сб., с.24), звучат декларативно и неубедително без подкрепата на съдържащото се в самите дела, по които са били наложени отделните наказания, подлежащи на кумулация. Особено неприемливо е неприлагането на делото, по което е постановена „последната влязла в сила присъда” – прилагането само на копие от постигнатото споразумение е явно недостатъчно да се види доколко конкретно тежко е иначе тежкото по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление по чл.142, ал.4 НК (пропускът е още по-съществен, ако се отчете, че тъкмо по това дело – № 125/2004 год., лишаването от свобода е „ефективно”, а в същото време доста под минимума от 5 години, предвиден в закона – 7 месеца и 11 дни, нито ден повече задържането при мярката за неотклонение; от друга страна, тъкмо по-тежкото от двете самостоятелно наложени наказания – 2 години лишаване от свобода е определено условно по нохд № 58/2004 год.).
Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава ХХХІІІ от НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 293 от 16 юни 2008 год. по вчнд № 161/2008 год. на Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА делото в тази инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: