Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
София, 30.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1512/2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
С решение № 18 от 11.01.2008г., постановено по гр.д. № 860/2007г. на Пазарджишки окръжен съд е отменено частично решението по гр.д. № 283/2007г. и вместо това е отхвърлен за 5/8 от 80 000/126 000 ид.ч. искът на А. П. Б. по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор, сключен с н.а. № 109,т.ІХ//14.12.1992г между А, като прехвърлители и сина им С. А. Б. за прехвърляне на дворно место с къща и други постройки, находящи се в с. В., област Пловдивска срещу сумата 80000 лв. и срещу задължението на преобредателя да ги греда и издържа до края на живота им, като си запазват правото на ползване, а в частта, с която договора е развален в останалата част, т.е. за 5/8 ид.ч. от 46000/126000 ид.ч. решението на РС, с което договора е развален е оставено в сила. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на РС в частта, с която е уважен насрещния иск на Д. Л. С. :Божина/ до размер 315 лв., отменено е решението в частта, с която е отхвърлен този иск за разликата над този размер до 1051,75 лв. и вместо това на ищцата по този иск е присъдена още сумата 736,75 лв., т.е. общо присъдената сума за подобрения е 1051,75 лв., като е оставено в сила решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска за подобрения до пълния предявен размер 2736,15 лв. е оставно в сила.
Ищецът А. П. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разваляне на алеаторния договор и в частта, с която е уважен насрещния иск за подобрения до размер 1051,75лв. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон относно извода, че договора може да се развали частично, че няма основание за разваляне на договора в частта за паричната престация, допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не се е съобразил с признанията относно това, че пари не са броени, направени от ответника С за необоснованост на изводите относно това, че стойността на подобренията следва да се разпредели между четиримата, които са живели в имота.
Ответницата Д. Л. С. /Божина/ обжалва решението в частта, с която процесния договор е развален за частта 2875/126000 ид.ч., като счита, че правата на ищеца са в размер на 27 688/126000. Навежда съображения за процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не отчел, че имота е оценяван към деня на сделката, но в състоянието, което е към настоящия момент, т.е. с подобренията. Обжалва решението и в частта за подобренията, като счита, че размера на присъдената й сума, дължима от А. Б. следва да е съобразен с по-голямата му квота.
Ответницата по касация С. А. Б. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби на А. Б. и Д. С. /Божина против частта от възивното решение по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД са подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд, изхождат от процесуално лигитимирани страни, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими. Касационните жалби на двамата против частта от въззивното решение по насрещния иск за подобрения с цена 2716,15 лв. са недопустими на основание чл. 218а, ал.1 б. “а” от ГПК /отм/, поради което в тази част те ще се оставят без разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата на А. П. Б. е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че договора, сключен с н.а. № 109,т.ІV/14.12.1992г., с който А. П. Б. и К. Г. Б. са прехвърлили на сина им С. А. Б. по време на брака му с Д. Л. С. /Божина/ дворно место с къща и други постройки, находящи се в с. В., област Пловдивска срещу сумата 80000 лв. и срещу задължението на преобредателя да ги гледа и издържа до края на живота им, като си запазват правото на ползване, е със смесена престация. Тъй като в нот. акт е отразено, че паричната сума е получена от прехвърлителите и те не са съставили обратно писмо, съдът е приел, че те не могат да опровергаят съдържанието на нот. акт, а съвпадащите твърдения на А. Б. и сина му С. Б. относно това, че парите не са броени не могат да се противопоставят на ответницата Д/Божина/ – бивша съпруга та С. , с която се е развел 2004г. Имотът е оценен от СТЕ към момента на сделката – 1992г. и видно от описанието в заключението, във вида, в който е бил прехвърлен за 126 000 лв. Така съдът е приел, че за 80000/126000 ид.ч. договора е валиден и изпълнен и не може да бъде развален. За останалата част – 46000/126000 ид.ч., припадащи се на частта, за която имота е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане, договора поради неизпълнение е развален, поради това, че е установено, че преобредателите не са полагали грижи за прехвърлителите и не са им давали издръжка, а напротив прехвърлителите са поемали разходите за цялото домакинство. За да развали договора в тази част, съдът се е позовал и на изключително влошените отношения между страните, документирани и от полицията и прокуратурата.
Решението е неправилно, защото изводите за частично разваляне на договора са в противоречие с материалния закон – ЗЗД и са необосновани.
Така както е уговорена насрещната престация срещу прехвърляне на собствеността, тя включва две части – парична сума и задължение за бъдещи грижи и издръжка, които са уговорени кумулативно. Задължението за даване на издръжка, като част от алеаторното задължение може да включва и предварително фиксиране и даване на определена парична сума, необходима за издръжка на прехвърлителите, наред с останалия обем от алеаторни задължения по осигуряване на гризи за гледане и останалата част от ежедневната издръжка. В процесната сделка по волята на страните и съгласно чл. 128 от ЗЗД е уговорена неделимост на насрещната престация като единно цяло, защото не е конкретизирано каква част от имота се прехвърля за пари и каква срещу издръжка и гледане. Тъй като престацията за издръжка и гледане има алеаторен характер, то неправилно съдът е приел, че следва да се оценява целия имот към момента на сделката и припадащата се част от стойността му за тази престация.говарянето на насрещна престация в парична сума заедно със задължение за издръжка и гледане не превръща част от договора в комутативен, а другата част в алеаторен, защото престацията, която дават прехвърлителите също е неделима – прехвърляне на собствеността върху целия имот, а и защото уговорените грижи за гледане и даване на ежедневна издръжка не могат да бъдат оценявани. Предвид неделимостта на престацията, уговорена комулативно за прехвърляне на собствеността върху целия имот, следва да се приеме, че той остава алеаторен в пълния си обем. Налице е изпълнението на алеаторния договор в частта за престиране на паричната сума, установено от съдържанието на официалния документ – нотариален акт, съдържащ изявления на страните за плащане на сумата и подписан от тях, който те не могат да опровергаят със свидетелски показания, предвид забраната на чл. 133, б. “а” и б. “е” от ГПК /отм/ или със собствените си твърдения сега и неизпълнение на задължението за гледане и издръжка за целия период на договора, тъй като се установява, че прехвърлителите са продължили да се грижат за цялото домакинство и за всички разходи. За болната прехвърлителка при престоя й в болница и две години след това се грижел съпруга й и сестра й. Двамата прехвърлители били принудени да напуснат прехвърления имот, въпреки, че са си запазили правото на ползване, като по отношение на ищеца дори било упражнено насилие, за което установяват освен доведените от него свидетели и преписките в полицията и предупредителните протоколи на ответниците.
Задължението за гледане и издръжка по алеаторен договор дори при комплексна /смесена/ престация е неделимо по обем и по периоди. Кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение на части дори задължението да е делимо, щом то е уговорено като неделимо, съгласно чл. 66 от ЗЗД. Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация е основание за разваляне на договор изцяло. Хипотезата на чл.87, ал.4 от ЗЗД е неприложима за настоящия случай, тъй като неизпълнената част не е незначителна с оглед интересите на кредиторите. Предвид възрастта им – 67-69 години към момента на сделката, ищецът и съпругата му К. Г. Б. , починала на 04.10.2002г. са се нуждаели от най-интензивни грижи, особено след като тя се е разболяла.. Влошените отношения между страните представляват също неизпълнение на договора и правят невъзможно изпълнението му и за напред. С оглед това, настоящата инстанция намира, че договора следва да се развали до размер на личните и наследствени права на ищеца А. Б. след смъртта на съпругата му, т.е. за 5/8 от предмета му. В частта, с която иска е отхвърлен за 3/8 ид.ч. от предмета му, решението на РС е влязло в сила.
Решението на въззивният съд по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон – ЗЗД и характера и съдържанието на договора за издръжка и гледане и в противоречие със събраните доказателства – конкретно изразената воля на страните по договора, поради което следва да се отмени в тази част и вместо това, предявеният иск да се уважил.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 11.01.2008г., постановено по гр.д. № 860/2007г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отменено решението по гр.д. № 283/2007г. и вместо това е отхвърлен искът на А. П. Б. по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за 5/8 от 80 000/126 000 ид.ч. от предмета на договора сключен с н.а. № 109,т.ІХ//14.12.1992г. и са променени частите за които е уважен този иск и вместо това постановява/
РАЗВАЛЯ по иск предявен от А. П. Б. ЕГН-3506293445 до размер 5/8 от предмета му договора, сключен с н.а. № 109,т.ІХ//14.12.1992г., с който А. П. Б. и К. Г. Б. , починала на 04.10.2002г. прехвърлят на сина си С. А. Б. ЕГН-5902173429 по време на брака му с Д. Л. С. /Божина/ ЕГН-6606193532 дворно место, съставляващо УПИ * от кв. 39, ведно с построените в него къща и други постройки, находящо се в с. В., област Пловдивска срещу сумата 80000 лв. и срещу задължението на преобредателя да ги греда и издържа до края на живота им, като си запазват правото на ползване.
В частта, с която иска е отхвърлен за 3/8 от предмета на договора, решение № 729//02.07.2007г. по гр.д. № 283/2007г. на Пазарджишки РС е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на А. П. Б. и Д. Л. С. против частта от въззивното решение № 18 от 11.01.2008г., постановено по гр.д. № 860/2007г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му по насрещния иск за подобрения с цена общо 2716,15 лв. В тази част решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: