О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр.София, 31.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева гражданско дело № 4143 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4597/27.07.2017 г., подадена от Р. А. Х. и Г. М. Х., чрез адвокат Е. С., срещу въззивно решение №85/06.06.2017г., постановено по възз.гр.д.№167/2017г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение №1/22.02.2017 г. по гр.д.№135/2016г. на Разградския окръжен съд. С въззивното решение са уважени исковете на КОНПИ – София и е отнето в полза на държавата незаконно придобито от ответниците имущество на обща стойност 437 218.46 лева, представляващо – апартамент в [населено място], дворно място в [населено място] заедно с постройките в него, три леки автомобила, сумата 193 501.83 лв. – получени чрез система за бързи разплащания парични преводи от трети лица, парични средства по 24 банкови сметки и сумата 7 000 лева, представляваща пазарната равностойност на отчужден през проверявания период лек автомобил.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите твърдят, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по следните въпроси: 1/влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която лицето е осъдено за извършено данъчно престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 НК /че не е декларирало доходи, подлежащи на деклариране и по този начин е избегнало установяването и плащането на данъчни задължения /, задължителна ли е за гражданския съд относно приетото, че получените от осъденото лице чрез система за бързи разплащания парични суми от лица в чужбина са облагаем доход по смисъла на чл.35, т. 6 ЗДДФЛ; представляват ли такива облагаеми суми „доходи” по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./; 2/ в производството по чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ чия е доказателствената тежест за установяване незаконността / законността на придобитото имущество, както и размера на извънредните разходи на проверявания; следва ли да се счете, че ответникът е доказал законен източник за придобиване на имуществото си, ако се позовава на констатациите в съдебните актове по приключили наказателни и административни производства срещу него, в които е прието, че получените чрез системата за бързи разплащания парични суми представляват облагаем доход по ЗДДФЛ; 3/ узаконява ли се след облагането му с данък незаконен доход; получените чрез система за бързи разплащания парични суми, незаконен доход ли са по смисъла на чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ – отм., или са законен източник на доход по смисъла на §1, т.4 ЗОПДНПИ; какво е значението на порочното основание за придобиване на даден доход.
По първия поставен въпрос жалбоподателите твърдят противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, като сочат определение № 185/ 22.02.2017 г. по гр.д. № 4277/2016 г., IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По третия въпрос се твърди, че е налице противоречива съдебна практика, като се сочат – решение № 116/05.07.2016 г. по възз.гр.д. № 256/2016 г. на Апелативен съд – В., определение № 185/22.02.2017 г. по гр.д. № 4277/2016 г., IV г.о. на ВКС, решение № 397/ 27.01.2016 г. по к.д. № 1076/2015 г., I н.о. на ВКС, решение № 311/ 04.11.2015г. по к.д. № 969/2015 г., III н.о. на ВКС, решение на Административен съд – Варна и две решения на ВАС на РБ.
Ответната страна по жалбата – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да уважи искането на Комисията и да постанови отнемане на имущество от ответниците, въззивният съд е посочил, че първият ответник Р. Х. е осъден с влязла в сила присъда № 23/25.03.2015 г. по нохд № 278/2014 г. на Разградския окръжен съд, като е признат за виновен в това, че в периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2013 г., при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм./; а ответницата Г. Х. е призната за виновна за същото престъпление с влязла в сила присъда № 2/13.01.2016 г. по нохд № 434/2015 г. на Разградския окръжен съд. Съгласно данните събрани в хода на наказателните производства, през инкриминирания период ответниците установили случайни контакти чрез социалните интернет мрежи или чрез телефонни разговори с чуждестранни граждани от различни държави, като под различни предлози успявали да ги убедят да им изпращат парични средства. За целта Х. им съобщавали данни за самоличността си, а сумите получавали в чужда валута чрез международната система за бързи разплащания „W. union“ и „МoneyGram”. В мотивите към присъдите е посочено, че по този начин за периода 2008 г. -2013 г. Р. Х. е получил суми в общ размер 200 291.91 лв., а Г. Х. за периода 2006 г. – 2010 г. е получила суми в общ размер на 284 823.13 лв.
Въззивният съд е изложил съображения, че наличието на престъпна дейност е само повод за образуване на проверката, целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници. На отнемане подлежи имущество, за което не е установен законен източник, а не само такова, придобито от престъпна дейност. По приложимия в случая закон /ЗОПДНПИ – отм./ не подлежи на установяване връзката /пряка или косвена/ между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./ е имуществото, за което не е установен законен източник – чл.1, ал.2 от закона. Установяването на „значително несъответствие” – над 250 000 лв. / в приложимата за случая редакция на §1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ – отм., преди изм. с ДВ бр.103/27.12.2016 г./ за целия проверяван период е предвидено от законодателя за етапа на извършване на проверката от Комисията, но в производството по делото подлежи на установяване законният източник за всяко отделно имущество, претендирано за отнемане /чл. 62 от ЗОПДНПИ – отм./ и преценката следва да е конкретна.
На следващо място въззивният съд е посочил, че като законни източници за придобиване на имуществото си, с отговора на исковата молба ответниците са сочили получените от тях парични преводи от чужбина, за които са твърдели, че са „доходи“ по смисъла на §1, т.4 от ДР от ЗОПДНПИ – отм., а не незаконно придобито имущество. Тези защитни възражения са счетени за неоснователни от съда, по съображения, че ответниците не са конкретизирали основанията за получаване на паричните суми, нито лицата, които са им ги превеждали. Не са установили и доказали облигационни или други отношения, оправдаващи получаването на сумите. За част от придобитите имущества ответниците са заявили в отговора на исковата молба, че са закупени със средствата, получени от трети лица от чужбина, а за останалите – че средствата са заработени от тях с работа в чужбина, без да са посочени и доказани конкретни трудови или граждански договори с работодатели. При тези данни въззивният съд е приел, че средствата от парични преводи, получени чрез системите за бързи разплащания, не са доходи от стопанска дейност, не са от източник в страната и не могат да бъдат определени като такива по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ. Същите не са и доходи от работа в чужбина или от дарения, предвид липсата на каквито и да е твърдения и доказателства в тази насока, поради което е направен извод, че за получените доходи от чужбина, послужили за придобиване на имуществото, не е установен законен източник.
За да уважи искането за отнемане на посоченото в исковата молба на КОНПИ имущество, въззивният съд е кредитирал вариант I-ви от допълнителната съдебно-икономическа експертиза. В този вариант доходите на ответниците от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и приходите от продажба на имущество са изчислени на обща стойност 17 053.90 лева; обичайните и извънредни разходи за издръжка на домакинството и разходите за задгранични пътувания са установени в размер на 168 185.46 лв.; разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС – в размер на 91 300 лв. С позоваване на задължителната сила на присъдите по двете наказателни дела, въззивният съд е приел, че получените от ответниците парични средства от трети лица от чужбина са в общ размер на 284 716.46 лв. Стойността на имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, е счетено, че възлиза на сумата 542 099.95 лв., включващ получените суми от чужбина, част от тях преобразувани в придобиване на недвижими имоти и МПС, и сумите, внесени от ответниците по банкови сметки, изчислени в общ размер – 244 483.91 лв. С оглед на изложеното е направен извод, че е налице значително несъответствие между нетния доход и имуществото на ответниците за проверявания период, обхващащ времето от 07.08.2004 г. до 07.08.2014 г., в размер на – 693 231.51 лева.
Възражението на ответника Р. Х., че е заплатил дължимия данък за доходите, получени от чужбина, не е обсъждано. Въззивният съд е посочил, че обстоятелството, че във водените срещу ответника административно и наказателно производства, паричните преводи са третирани като доход, подлежащ на облагане, не може да промени извода за незаконност на същия. Изтъкнато е, че в цитираните производства е изследвана и установена съставомерността на деянието, изразяващо се в укриването на доходи чрез неподаване на данъчна декларация и неплащане на дължимия данък. Предмет на разглеждане в наказателното производство не е бил произходът на средствата и начина на придобиването им. Поради това е счетено, че паричните преводи от трети чуждестранни лица са получени от ответниците без правно основание, което ги прави незаконно придобити. С тези решаващи изводи въззивният съд е приел, че по делото е установено значителното несъответствие между имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник на доходи и нетния доход на ответниците /§1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ – отм./; първоинстанционното решение, с което исковете на КОНПИ са отхвърлени, е отменено и е постановено отнемане в полза на държавата на придобито от ответниците имущество на обща стойност 437 218,46 лева.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато. С мотивите и даденото разрешение по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК се прие, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл.288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 06.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 167/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.