1
определение по гр.д.№ 1935 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр.София, 17.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1935 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ю. М. срещу решение № 100 от 31.07.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 120 от 2008 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 35 от 31.03.2006 г. по гр.д.№ 378 от 2005 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от М. Ю. М. срещу В. И. И., Н. С. А., А. А. А. и М. А. А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 19/20 ид.ч. от УПИ XIV-839 от кв.46 по ПУП на гр.Кърджали с площ от 450 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ от 85,50 кв.м., състояща се от две стаи, баня, клозет и непокрити тераси на първия и втория етаж и три избени помещения и коридор на приземния етаж, находяща се в гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 41.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата В. И. И., Н. С. А., А. А. А. и М. А. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от касатора М. М. иск за собственост само за 1/20 ид.ч. от процесния имот и за отхвърляне на иска за останалите 19/20 ид.ч., въззивният съд е приел, че процесният имот /дворно място заедно с изградената в него къща/ е бил индивидуална собственост на А. М. М.. След нейната смърт през 1979 г. имотът е бил наследен от съпруга й Ю. М. М. и тримата й синове при равни квоти- по ? ид.ч. за всеки от тях. След смъртта на Ю. М. през 1982 г. неговата ? ид.ч. е останала в наследство на петимата му синове също при равни квоти. Поради това касаторът М. М., който е един от петимата синове на Ю. М., е признат за собственик само на 1/20 ид.ч. от имота. Освен това, съдът е приел за неоснователно твърдението на М. М., че е придобил целия процесен имот на основание давностно владение, осъществявано от него през периода от 1989 г. до 2005 г.
При постановяване на това решение въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС в отменителното му решение № 638 от 13.05.2008 г. по гр.д.№ 1892 от 2007 г. при решаване спора за собственост да съобрази наследствените права на ищеца М. Ю. М. спрямо всички останали наследници на Ю. М.. Следователно, налице е противоречие между обжалваното решение и решения на тричленни състави на ВКС /решение № 906 от 15.11.2007 г. по т.д.№ 519 от 2007 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 48 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 6310 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. и др./ по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е въззивният съд при новото разглежане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение. Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. Ю. М. срещу решение № 100 от 31.07.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 120 от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок на М. Ю. М. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 126 лв. /сто двадесет и шест лева/ и да представи вносен документ затова в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне в срок на държавната такса, касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕД СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.