Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
София, 19.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 13 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 987 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
Ж. Т. В. чрез своя процесуален представител а. М е обжалвал решението на Софийския градски съд от 12.11.2007г по гр.д. № 2631/2005г с което като е отменено решението на на Софийския районен съд от 22.07.2004г по гр.д. № 21084/2003г е постановено ново решение. С него съдът отхвърлил искът предявен от Ж. Т. В. срещу К. А. Р. на правно основание чл.93 ал.2 пр.2-ро ЗЗД за сумата 6 000 лева. В полза на К. А. присъдил направените по делото разноски в размер на 300 лева.
В касационната жалба се твърди,че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Видно от представения по делото предварителен договор от 30.08.2003г К. А. Р.-продавач обещала да прехвърли на Ж. Т. В.-купувач правата си на собственик върху едноетажна жилищна сграда,заедно с дворното място от 376 кв.м.представляващо имот с пл. № 42 от кв.204 по регулационния план на гр. С. м. Подуене -Редута за сумата 30 000. Т.н.”нотариално изповядване на сделката” трябвало да се осъществи най-късно до 30.09.2003г,когато купувачът се задължавал да изплати и остатъка от 27 000 лева.
В т.3 изрично е било отбелязано,че „в деня на подписването на настоящия договор купувачът плаща на продавача в брой капаро в размер на 3 000 лева,представляващо 10% от продажната цена,като самият договор служи като разписка за получената сума”.
Правото на собственост на „продавача” по предварителния договор е било доказано с приложения нот.акт № 77/99г на нотариус И. Д. Това че сделката не е била осъществена до посочената дата-най-късно 30.09.2003г е било установено от констативен протокол от 01.10.2003г и от нот.покана от 29.09.2003г на нотариус З. Т. А от нот.акт № 106 от 24.09.2003г на нотариус Д. Т. същият недвижим имот е бил предмет на покупко-продажба по друга сделка-тази с новия истински купувач Т. П. П. ,която е била осъществена преди да изтече крайния срок на сключеното споразумения между първоначалните страни за прехвърляне на недвижимия имот. Или,това е означавало,че страната-„продавач” се е „попишманила” и като така е била длъжна да върне внесения задатък в двоен размер. Неоснователен е и не се споделя поддържаният от ответницата по касационната жалба довод, че процесната сума получана като задатък (капаро) не се дължи. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи като доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Предвидената със закона (чл. 93, ал. 2 ЗЗД) обезщетително-наказателна функция на задатъка има действие при виновна невъзможност за изпълнение на задължението. От една страна, задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите от неизпълнението, а от друга – наказание за неизправната страна, допуснала неизпълнението и станала причина изправната страна да се откаже от договора. В случая, както се посочи, неизпълнението на страната-продавач е било безспорно. За да се оневини другата страна-купувач е поискала и Софийският градски съд е допуснал изслушването на двама свидетели-синът и майката на продавачката ,които „доказвали” сключването на договора от страна на продавача- К. А. чрез заплашване и възбуждане на основателен страх. Въззивният съд позовавайки се на техните показания необосновано приел,че не се дължи връщане на дадения задатък ,тъй като сключената сделка била унищожаема.
Това становище е необосновано.
При изграждане на крайните си изводи,Софийският градски съд не е взел предвид разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм/ и очевидната заинтересованост на разпитаните свидетели. Така,както са депозирани свидетелските показания, е можел да се направи само един извод-че те са противоречиви. До като синът- 15 годишен свидетелствал за времето когато бил 13 годишен /!/ говорел за заплаха пристигналият мъж да извие неговите ръце и тези на сестра му и това принудило майката да подпише,другата свидетелка е обяснявала нещо съвсем различно: че трима души нападнали дъщеря й като „единият я хванал за ръцете,а другият й скубел косите…. и т.н.”. Но и двамата свидетели не са могли да отрекат че са ходили в адвокатската кантора на адвоката на ищеца Ж. Т. В. и че са познавали а. В.
Чл.136 ГПК /отм/ допуска ползването на свидетелски показания на заинтересовани лица,но само ако те са съобразени и „ с оглед и на всички други данни по делото”. А такива не е имало. Не е имало никакви данни К. А. да се е оплаквала пред органите на МВР, на прокуратурата или на някои други лица,извън кръга на заинтересованите син и майка.. Тя не е искала и разваляне на договора. Просто не го е изпълнила. Но в тези случаи съгласно чл. 93 ал.2 ЗЗД другата страна-т.е. купувачът може да иска задатъка в двоен размер-нещо което е било направено и по настоящето дело. В този случай решаващият съд е бил длъжен да приложи точно законът и да уважи искът,така както е бил предявен. Вместо това,въззивният съд позовавайки се само на едни ненадеждни свидетелски показания е приел обратното-че искът следвало да се отхвърли
Решението на Софийския градски съд е неправилно постановен съдебен акт. Допуснати са нарушения водещи до отменяване на въззивното решение- нарушения на съществени съдопроизводствени правила-чл.136 ГПК,чл.188 ал.1 ГПК и на материалния закон-чл.93 ал.2 ЗЗД. Решението е и необосновано. За това и на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/ то следва да се отмени и ВКС да реши спора с уважаване на иска,така както е бил предявен- 6 000 лева,заедно със законната лихва и направените по делото разноски за всички инстанции до сега в общ размер на 1 360 лева.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 12.11.2007г по гр.д. № 2361/2005г,вместо което постановява:
ОСЪЖДА К. А. да заплати на Ж. Т. В. сумата 6 000 / шест / хиляди лева,представляваща двойния размер,на дадената като задатък сума от 3 000 лева при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-едноетажна жилищна сграда,построена в дворно място от 376 кв.м. представляващо имот с пл. № 42 от кв.204 по регулационния план на гр. С. кв. Подуене м. Редута- заедно със законната лихва считано от 03.10.2003г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 1360 / хиляда триста и шестдесет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: