Р Е Ш Е Н И Е
№413
гр.София, 27 септември 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ : Цветинка Пашкунова
Павлина Панова
с участието на прокурора П. Маринова
и при секретаря И. Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 297/2010 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия П. И. М.-чрез защитника си адв.Нанков, против решение № 64 от 22.03.2010 год. по внохд № 33/2010 год. на Великотърновски апелативен съд.
Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от двете предходни съдебни инстанции и явна несправедливост на наложеното наказание.Изложени са кратки доводи само за първите две касационни основания.Твърди се, че неправилно първата инстанция не е приложила разпоредбата на чл.26 ал.1НК, спрямо подсъдимия за извършените от него две престъпления, а въззивната инстанция е приела, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, каквото обвинение не е предявявано на подсъдимия М..Освен това е следвало да бъде оправдан за едното престъпление.По искане на защитата, с молба до съда, делото е разгледано в негово отсъствие и това на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 137 от 14.10.2009 год. по нохд № 2187/09 год., Л. окръжен съд е признал подсъдимия П. И. М. за виновен в това, че на 13.09.2009 год. в гр.Априлци, придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество „амфетамин”-16.675 гр. на стойност 500.25 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.3, 4 и чл.58, вр. с чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500.00 лв.
С присъдата е признат за виновен и в това, че за времето от м.април до 13.09.2009 год. в гр.Априлци, без надлежно разрешение придобил и държал с цел разпространение и разпространявал, чрез продажба и безвъзмездно на различни лица високорисково наркотично вещество „амфетамин”, поради което и на основание чл.354а ал.1, изр.1, пр.3, 4 и 5 и чл.58, вр. с чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 лв.
По правилата на съвкупността е определено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в общежитие от открит тип и глоба в размер на 2 000.00 лв.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като за двете деяния квалифицирани като отделни престъпления и приложена разпоредбата на чл.26 ал.1 НК и наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 лв.Изменена е присъдата, като е отменено наложеното му наказание от една година и шест месеца и глобата в размер на 1 500.00 лв.Отменена е в частта по приложението на чл.23 НК, като в останалата част е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият М. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл.372 ал.4 НПК.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл.301 НПК.
Не са допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения.Въззивната инстанция е прецизирала обвинението и присъдата на първата инстанция по приложението на закона, като правилно е приела /по изложени съображения на л.4 от решението/, че се касае за продължавана престъпна дейност при условията на чл.26 ал.1 НК.Двете деяния са квалифицирани като единно усложнено престъпление и е наложено едно наказание лишаване от свобода и глоба, което се явява по-благоприятно за подсъдимия по смисъла на чл.2 ал.2 НК.В диспозитива на решението въззивният съд излишно е отменил наложеното наказание на подсъдимия по обвинението му по чл.354а ал.1, изр.1, пр.3 и 4 и чл.58, вр. с чл.55 НК-една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500.00 лв.Това нарушение не е съществено по смисъла на чл.348 ал.3, т.1, вр. с чл.248 ал.1, т.2 НПК, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице.От мотивите на решението и изменителната част на диспозитива е ясна волята на съда за преквалификация на деянията, като едно продължавано престъпление, с определяне на съответното наказание.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, маже да се изведе от отказа на двете инстанции по същество, да приложат института на условното осъждане.Това възражение е било обсъждано и от въззивната инстанция по реда на чл.339 ал.2 НПК и с пълно основание е отказано да бъде удовлетворено.В тази насока са изложени убедителни съображения на л.7, абз.2 и на л.8 от решението.Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, които са основание да се приеме, че само с ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода могат да бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 22.03.2010 год., постановено по внохд № 33 по описа за 2010 год. на Великотърновски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: