О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
С., 08.05.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3418/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. З. със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Л. Н., срещу въззивно решение № 1703 от 05.08.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение № 438 от 27.02.2017 г. С обжалваното решение е потвърдено решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 3189/2013 г. на Софийския градски съд в частите, с която е отхвърлен предявеният от И. И. З. против Административен съд – София град иск с правно основание чл. 2б З. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и изцяло искът срещу Върховния административен съд. Същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. З. против Административен съд – София град иск за разликата между действително дължимите 4000 лв. и присъдените 1000 лв. и вместо него е постановено ново, с което е осъден Административен съд – София град да заплати на И. И. З. на основание чл. 2б З. още 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на нарушение на правото на разглеждане на съдебен процес в разумен срок, в процеса на постановяване на съдебно решение по адм. дело № 1165/2011 г. на АССГ, ІІ-22 състав и за периода 06.04.2012 г. до 21.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Изложени са съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Административен съд – София град /АССГ/, чрез пълномощниците на председателя на АССГ Р. Р. – съдия Ю. Т. и съдия Н. А., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Ответникът по касационната жалба Върховен административен съд, [населено място], не е заявил становище.
Прокуратурата на Република България не е заявила становище.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните материалноправни въпроси: 1/ Какво по вид може да бъде такова поведение на съдебните състави, което да се определи като „увреждащо“, съответно като „неоправдано“; 2/ Може ли да се изключи отговорност при забавяне вследствие актове на съдебните състави и да се извършва преценка за тяхната законосъобразност в случаите, когато те не подлежат на съдебен контрол: 2.1. Случаите на: ненужно оставяне без движение и указания за уточнения по подадената искова молба /жалба/; ненужно допускане на доказателства, даване на възможност за становище, откриване производства по оспорване; постановена самоотмяна на хода по същество и въобще всички актове, които не слагат край на делото; 2.2. Случаите, когато съдебният акт е окончателен и с него делото се връща за ново разглеждане; 3/ Изключва ли се отговорност за забавяне производството по делото в случаите, когато това е обусловено от постановен съдебен акт, който обаче впоследствие е отменен. 3.1. Случаите, когато със съдебен акт производството по делото се прекратява поради неподведомственост, недопустимост на иска или на произнасянето впоследствие този акт бъде отменен; 3.2. Случаите, когато по делото е постановено преграждащо определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, която впоследствие е уважена – за периода на провеждане на оказалото се в крайна сметка ненужно частно производство; 4/ По реда на З. кое право на разглеждане в разумен срок следва да бъде нарушено – на разглеждане на дело или на спор. Това е от значение за конституиране на ответници от различни /по степен/ съдилища и съответно – допустимо ли е само една инстанция да отговаря за общата продължителност на процеса и съответно, ако е предявен иск само срещу един съд; 5/ В случаите на разглеждане на дело в няколко съдебни инстанции, допустимо ли е при иск за солидарно осъждане поради забавено правораздаване, да се разгледа разделност; 6/ Процесуалното правоприемство на универсалния правоприемник, включва ли материалното такова и съответно искът на универсалния правоприемник за периода на забавяне преди встъпването му, неоснователен ли е или недопустим; 7/ Определеното в чл. 6 З. ограничаване правата на универсалния правоприемник по отношение неимуществените вреди, означава ли, че той не може да предявява чужди права или че не може да претендира неимуществени вреди, ако не е непосредствено засегнат.
Сочи се липса на съдебна практика по първите три въпроса. Относно петия въпрос се твърди, че е от значение, доколкото общата продължителност при такова тълкуване остава без значение и разрешението му е в противоречие с това, дадено в решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. дело № 5721/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. Изрично е посочено, че шести въпрос не е разрешен в обжалваното решение. Във връзка със седми въпрос /шести съгласно номерацията в изложението, в която обаче е дублирана номерацията за въпрос 1 и въпрос 2, като два пъти е посочен номер 1/, се твърди, че въпросът е от значение доколкото евентуалното ограничително тълкуване би довело до извод, че по З. държавата не отговаря за поведението на органите си, ако този, спрямо който е осъществено забавено правораздаване е починал преди приключването му. Ако се приеме, че искът е недопустим, се сочи противоречие с решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В. съд е приел, че предявеният иск е заведен след като майката на ищцата е починала. И. И. З. съобразно твърденията в исковата молба е предявила иск за обезщетение за търпените от самата нея неимуществени вреди от забавено разглеждане на делото. При преценката обаче за това дали процесът е приключил в разумен срок, следва да се вземе предвид общата му продължителност, тъй като макар да е търпяла вреди едва след встъпване в делото до неговото приключване, И. З. е била запозната с общата продължителност на процеса, встъпила е в него като е придобила всички права и поради това нейното право спорът да бъде разрешен от съда в разумен срок се нарушава именно от тази обща продължителност на разглеждането на делото. Търпените вреди под формата на негативни емоции обаче са само за посочения период – от встъпването и в делото до окончателното му приключване.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 2б З. следва да са налице следните предпоставки: да бъде установено, че е налице съдебен спор, при който е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок, настъпване на преки и непосредствени вреди за ищеца и причинна връзка между тези вреди и решаването на спора извън разумния срок. Направен е извод, че разглеждането на делото е продължило извън т.нар. „ разумен срок” по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека. Това е така, защото продължителността на процеса е надхвърлила рамките на обичайно необходимото време за неговото разглеждане и приключване. Няма причинна връзка между претърпените вреди и действията на ВАС, поради което искът по отношение на този ответник е неоснователен. Искът против АССГ е доказан по своето основание, а с оглед на обема на установените неимуществени вреди сума в размер на 4000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея негативни емоции. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид установените неимуществени вреди и периода, през който същите са търпени. Искът по чл. 1 З. против Министерство на здравеопазването е предявен от Т. К. /З./ на 22.07.2009 г., като производството пред АССГ е приключило с постановяване на решение от 09.04.2010 г. Същото е обжалвано и в тази връзка е образувано производство пред ВАС – адм.д. №8338/2010 г. С решение от 03.02.2011 г. ВАС е отменил първоинстанционното такова и е върнал делото за ново разглеждане с указания за изясняване на част от спорните въпроси по делото – дали на ищцата е било предписано лечение, реда за назначаването му и др. При новото разглеждане на делото са проведени четири съдебни заседания за период от около седем месеца. В хода на настоящия процес вече е постановено такова решение на АССГ, както и решение на ВАС, с което първото се потвърждава частично и частично се обезсилва. Общата продължителност на производството до постановяване на второто решение на АССГ е около четири години и половина, а до окончателното решение – общо пет години и половина. При преценката на това дали конкретната продължителност на делото е такава в разумен срок следва да бъдат взети предвид сложността на казуса, обема и характера на дължимите правни действия от решаващия орган и процесуалните действия на страните. Предвид необходимостта от извършване на множество процесуални действия и най-вече нуждата от ползване на вещи лица поради необходимостта да бъдат приложени специални знания в областта на медицината, не може да се приеме, че спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Тази сложност обаче не е такава, че да предполага обща продължителност на делото повече от четири години. Взети са предвид и някои обективни обстоятелства, които са причинили нуждата от провеждане на нови съдебни заседания – смъртта на вещо лице, исканията на самата ищца за нови експертизи, смъртта на същата, което е довело до необходимост от процесуални действия по конституиране на нейната дъщеря. Обективно е налице забавяне на разглеждането на делото като се преценява общата продължителност на същото, а не конкретни процесуални действия, тъй като именно това е критерият, който се приема за валиден в практиката на Е.. Това забавяне не е особено голямо, като се има предвид, че делото е разгледано два пъти на две съдебни инстанции и не е обусловено само от субективни действия на съдебните състави, а и от посочените по-горе причини. Обстоятелството, че натовареността на АССГ и на конкретния състав са много високи трябва да бъде отчетено, но то не изключва отговорността за забавено разглеждане на делото, тъй като задължение на самата държава е да организира правосъдната си дейност така, че гражданите да получават ефективна и своевременна съдебна защита. АССГ в случая се явява като процесуален субституент на държавата и неговата отговорност не може да бъде изключена поради действията на други длъжностни лица. Ищцата е понесла накърняването на правото й на разглеждане на делото в разумен срок непосредствено след смъртта на нейната майка, както и че предмета на това дело е свързан именно с нарушаване на правата на праводателката й за получаване адекватни здравни грижи във връзка с нейното заболяване. Това предполага вреди с по-висок интензитет, а наличието им е установено от събраните по делото гласни доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1703 от 05.08.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като липсва общата предпоставки за достъп до касация. По въпроси от 1 до 5 и по въпрос 7 не е налице решаващо произнасяне на въззивния съд. Същите са поставени хипотетично и общотеоретично, като не касаят решаващите изводи на въззивния съд. Шестият въпрос също е неотносим, защото въззивният съд е приел, че съобразно твърденията в исковата молба е предявен иск за обезщетение за търпените от самата ищца неимуществени вреди от забавено разглеждане на делото. Въпросите са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Както вече беше посочено по-горе, съобразно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че не са налице и сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд – цитираните в изложението решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. дело № 5721/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. Липсва обосновка и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложените съображения касаят правилността на въззивното решение, но не и основанията за достъп до касационно обжалване. Не става ясно защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С определение №519 от 31.10.2017 г. е присъединено ч. гр. дело №3417/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. към гр. дело №3418/2017 год. на Върховния касационен съд, IV г.о. за произнасяне в общо производство.
Частно гр. дело №3417/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е образувано по жалба на Административен съд – София град /АССГ/, чрез пълномощниците на председателя на АССГ Р. Р. – съдия Ю. Т. и съдия Н. А., срещу решение № 438 от 27.02.2017 г. по гр.д. №1684/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, ІІ състав, с което е допусната на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1703 от 05.08.2016 г. по гр.д. №1684/2016 г. на Софийския апелативен съд, като на ред първи от диспозитива вместо изписаното „гр. д. № 3184/2013 г.“ се чете вярното „гр. д. № 3189/2013 г.“.
Процесуалните представители на жалбоподателя излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно. Според тях не са налице основанията за поправка по реда на чл. 247 ГПК на първоначалното решение по делото. Твърди се, че видно от мотивите и диспозитива му, Софийският апелативен съд е разгледал жалба против решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на СГС, ГО, 8 състав и е отменил същото решение. Изложени са съображения, че всъщност волята на решаващия състав е била да се произнесе по въззивна жалба против решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на СГС, ГО, 8 състав, а не срещу решение от 23.12.2015 г. по гр. дело № 3189/2013 г. на СГС, ГО, 8 състав, поради което процесуалните представители на жалбоподателя твърдят, че не е налице грешка в изписване номера на делото.
Няма формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1703 от 05.08.2016 г. по в. гр. дело № 1684/2016 г. на Софийския апелативен съд и решение № 438 от 27.02.2017 г. по гр.д. №1684/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.