O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 11.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5293 /2008 година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 25146/25.09.2008 година на „С” О. гр. С., чрез процесуалния представител адв. Р, срещу въззивно Решение Nо 137 от 21. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 4211/2006 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение по гр.д.Nо 8683/2007 година на Софийския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот -апартамент 2 бл. 168/ стар 4/ в жк.”Д”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, търговското дружество-жалбоподател , чрез процесуалния им представител адв. Р. В. САК, обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поддържайки, че същественият материално правен въпрос за начина на включване на имущество в уставния фонд на фирми с общинско имущество, съгласно чл. 20 ал.1 от Указ 56 за стопанската дейност и начинът по който се осъществява преминаване правото на държавна собственост към общините по силата на чл. 6 от ЗС, изменен с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, разпоредбата на §7 от с.з. и чл. 6 от ЗОбС и за доказване правото на собственост на търговски дружества с общинско имущество е разрешен с обжалваното решение в противоречие със константната практика на съдилищата по приложение на ПМС 201/1993 година за трансформиране правото на оперативно управление и стопанисване в право на собственост на търговските дружества, в хипотезите на търговски дружества с общинско участие в капитала , както и на отделни състави на СГС, поддържайки и допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, позовавайки се на Решение Nо 1124/2007 г. по гр.д. Nо 1471/2005 год. на ВКС-IV отд. , Решение Nо 1309/2002 г. по гр.д. Nо 1377/2001 г. на ВКС-IV отд. и Решение Nо 3607/2006 година на Софийския градски съд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на „С”О. София е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, приемайки, че не е доказано правоприемство между страната – държавната фирма , стопанисвала имота към 1992 година при преобразуването на същата в търговско дружество, както и че е останало недоказано обстоятелството като самостоятелен обект , процесният апартамент да е заприходен като ДМА в баланса на дружествата-праводатели.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Решавайки спора за собственост , с оглед на избраната форма защита на правото–ревандикация по чл. 108 ЗС, въпросът за придобиване правото на собственост по силата на частно правоприемство между страната – държавната фирма , стопанисвала имота към 1992 година при преобразуването на същата в търговско дружество, е съществен , а данните, че за аналогичен казус- за друг апартамент в същия жилищен блок , една и съща въззивна инстанция е произнесла решение в обратен смисъл, т.е. разрешен противоречиво с оглед на постановения правен резултат по обжалваното дело , обуславя наличие на основанието за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика разглежда сходни хипотези , но хипотези на правоприемство на активи между търговски дружества с капитал 100 % собственост на държавата.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор- „С”О. София дължи заплащането на пропорционална ДТ , на основание чл. 73 ал.2 изр. последно ГПК, която съобразно т.18 ал.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК е в размер на 148 лв., вносима по сметка на ВКС.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 25146/25.09.2008 година на „С” О. гр. С., чрез процесуалния представител адв. Р, срещу въззивно Решение Nо 137 от 21. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 4211/2006 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение по гр.д.Nо 8683/2007 година на Софийския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот -апартамент 2 бл. 168/ стар 4/ в жк.”Д”.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………, за която страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора- „С”О. София да се съобщи задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 148 лв. /сто седемдесет и пет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :