6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 27.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2466 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. С. М., срещу решение № 55 от 07.04.2017г., постановено по в.т.д. № 27/2017г. на Апелативен съд Велико Т., с което е обезсилено решение № 342 от 29.07.2016г. по т.д. № 1006/2012г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният частичен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 1 250 лева като част от сумата 188 953,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 600 000 лева, дължима за периода от 06.09.2007г. до 01.08.2012г., като процесуално недопустимо и е прекратено производството по делото в тази част, потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част и е потвърдено определение от 12.12.2016г. по т.д. № 1006/2012г. на Окръжен съд Велико Търново. С първоинстанционното решение в потвърдената му част е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма] частичен иск по чл.79 ЗЗД за сумата 25 250 лева, представляваща част от сумата 600 000 лева – обезщетение за пропуснати ползи – пропуснатият наем, който ищецът е щял да реализира по договор за наем от 01.08.2007г. за периода от 01.08.2007г. до 01.08.2012г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати множество съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията му във връзка с извършеното от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради това, че правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника са били посочени едва по време на последното съдебно заседание, а не с доклада по делото, което е затруднило защитата му. Излага съображения за неправилност на въззивното решение в частта, в която е прекратено производството по отношение на частичната претенция за мораторна лихва върху главницата. Поддържа още, че в грубо нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл с определение по делото, нито със самото решение във връзка с допуснатото оспорване на констативен протокол № 082110 от 25.01.2008г.. Сочи, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да следи за липсата на изрично упълномощаване по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК, дадено от ответника на процесуалните му представители, явявали се по делото без валидни пълномощни. Излага твърдения за нарушаване на принципа на случаен избор на съдия, както и за избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства. Поддържа, че от събраните доказателства се установява наличие на основания за ангажиране на договорна отговорност за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, както и че в случая е установена недобросъвестност на длъжника, поради което дължимото обезщетение е за всички преки и непосредствени вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да изготви нов доклад по смисъла на чл.146 ГПК, тъй като такъв не е изготвен от първоинстанционния съд, в който да посочи: обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване? Съдът следва ли да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства?
2. Следва ли въззивният съд, след като е установил, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.2 ГПК, да открие производство по оспорване истинността на документ, който е с основно значение по делото, а именно констативен протокол № 082110 от 25.01.2008г., който е оспорен от ищеца, а ответникът е заявил, че ще се ползва от него?
3. Следва ли въззивният съд да отмени извършените действия от неупълномощените лица, като техните действия не са изрично потвърдени и изброени с представена пред въззивния съд молба, не са законово санирани, съгласно нормата на чл.42, ал.3 ЗЗД, за което съдът следва да следи по всяко време на основание чл.7, ал.1 ГПК относно „надлежното извършване на процесуалните действия от страните“?
Касаторът сочи: като относими към първия правен въпрос – решение № 367 от 12.12.2012г. по гр.д. № 155/2012г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 110 от 17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 177 от 11.07.2012г. по гр.д. № 193/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 1175 от 19.12.2011г. по гр.д. № 1135/2011г. на ВКС, ГК, II г.о.; като относими към втория правен въпрос – решение № 34 от 22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 1175 от 19.12.2011г. по гр.д. № 1135/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 157 от 28.01.2014г. по гр.д. № 1056/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. и определение № 281 от 06.04.2012г. по гр.д. № 236/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о.; като относими към третия правен въпрос – решение № 420 от 01.08.2011г. по в.гр.д. № 410/2011г. на ПАС.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Излага възражение за липса на формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, и липса на посочени допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да обезсили частично първоинстанционното решение и да прекрати производството по отношение на частичния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 1 250 лева като част от сумата 1888 953,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 600 000 лева, дължима за периода от 06.09.2007г. до 01.08.2012г., е приел, че в тази част решението е постановено по непредявен иск. Посочил е, че ищецът е заявил при отстраняване нередовността на исковата молба, че се отказва от първоначално заявените претенции за неустойка и мораторна лихва, а претенцията за 1 250 лева е включена в предмета на главната претенция с направено увеличение на иска от 24 000 лева. Изложил е съображения, че е недопустимо след размяна на книжата и изготвения доклад по делото ищецът да предявява нов иск за мораторна лихва.
За да потвърди обжалваното решение в останалата му част, въззивният съд е обсъдил основния довод на ищеца за неизпълнение на задълженията на ответното дружество по чл.26, ал.1 от Общите условия за пренос на електрическа енергия на [фирма], вследствие на което са настъпили вреди, изразяващи се в пропусната полза от неполучен наем. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричен извод за неизпълнение на задълженията на ответното дружество по общите условия за пренос на електрическа енергия за захранване на процесния недвижим имот. Позовал се е на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която към датата на съставяне на констативен протокол № 082110 от 15.01.2008г. за извършена проверка, подписан от двете страни, е имало подавано електрическо напрежение в електромера /СТИ/ от разпределителната ел.мрежа към съоръженията на вътрешната ел.инсталация на абоната, т.е. от разпределителната мрежа, собственост на ответното дружество, до границата на собственост на ищеца, като причината за техническата повреда – прегоряла фаза на изходния клеморед, е елемент от вътрешната ел.инсталация, собственост на потребителя, която следва да се поддържа от него. Поради това е заключил, че в случая не може да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, която е детайлно уредена в глава XI на „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи“.
Въззивният съд е приел още, че не е налице и пропусната полза от нереализиран наем на процесния недвижим имот за посочения период. Посочил е, че договорите за наем са сключени между свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Приел е, че е задължение на наемодателя при предаването имотът, предмет на наемния договор, да бъде в състояние, годно за ползването му по предназначение, което в случая не е изпълнено. Позовал се е на разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЗД, според която кредиторът е длъжен да положи грижа на добър стопанин, за да избегне вредите.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задълженията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд не е направил доклад по чл.146 ГПК или направеният доклад е непълен, е важен, но по отношение на него не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/, а при извършено във въззивната жалба или отговора позоваване на такова нарушение, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В настоящия случай във въззивната си жалба въззивникът е изложил оплакване, че правната квалификация на исковата претенция не е била посочена от първоинстанционния съд с доклада по делото, а едва в о.с.з. на 29.02.2016г., но не е изразил несъгласие с дадената правна квалификация, нито е направил искане за събиране на доказателства, които не е могъл да ангажира поради неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд да даде правна квалификация на иска в доклада си по чл.146 ГПК. Поради това, като не е изготвил нов доклад на делото, въззивният съд не се е отклонил от дадените с посоченото тълкувателно дело задължителни указания.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси не съответстват на данните по делото, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос е поставен във връзка с твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.2 ГПК. С оглед направено от ищеца оспорване на съдържанието на констативен протокол № 082110 от 25.10.2008г. първоинстанционният съд с определение в о.с.з. на 16.06.2015г. е открил производство по чл.193, ал.1 ГПК, с оглед на което не е налице твърдяното от касатора допуснато процесуално нарушение от страна на въззивния съд. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че оспореният документ има характера на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което направеното оспорване на верността му подлежи на преценка и обсъждане в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, без да е необходимо откриване на производство по чл.193, ал.2 ГПК. Третият въпрос е свързан с твърдението на касатора, че ответникът е бил представляван в производството от процесуални представители, които не са били надлежно упълномощени и чиито действия без представителна власт не са били потвърдени. Това твърдение също не съответства на фактите по делото, тъй като с молба от 02.02.2017г., подадена пред въззивния съд, е представена молба от представляващите [фирма] членове на управителния съвет, с която са потвърдили всички извършени до този момент от адв. И. А. Л., адв. И. Й. А. и адв. Д. Х. Д. действия, включително действия по обжалване в частни производства, и са изразили изричното си съгласие и воля упълномощените по делото лица да продължат да извършват последващи процесуални действия по своя преценка, съгласно дадените им правомощия. Направеното от касатора позоваване на чл.34, ал.3 ГПК е неотносимо, тъй като процесуалните представители на ответника не са извършвали действията, посочени в тази разпоредба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1590 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 07.04.2017г., постановено по в.т.д. № 27/2017г. на Апелативен съд Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв. С. М. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], Варна Т.-Г, [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. Г. В. сумата 1590 лева /хиляда петстотин и деветдесет лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: