О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 01.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4370/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. като процесуален представител на [фирма], В. Б. Ч. и Ш. Ч., против решение № 92 от 15.05.2017 г. по гр.д. № 143/2017 г. на Апелативен съд- П.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя няколко правни въпроса, за които поддържа да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно да са от значение за точното прилагане на закона поради липса на практика на ВКС по тях: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства. 2.1/ Какви са законоустановените критерии, предвидени в чл. 3, ал.2, т.3 ЗОбС за трайно задоволяване на обществена потребност на имоти от местно значение. 2.2/ Има ли правно значение продължителното фактическо и правно третиране на имоти- общинска собственост при определяне на статута им и по-конкретно, обуславя ли продължителното фактическо и правно третиране в частна полза определянето им с предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. 2.3/ Представлява ли абсолютна положителна материална предпоставка за възникване на публична собственост на недвижим имот наличието на решение на общинския съвет по смисъла на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗОбС. 3/ Сключването на договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба представлява заобикаляне на чл. 35, ал.1 ЗОбС. 4.1. Може ли да се определи като делим предмета на извънсъдебната спогодба по чл. 65, ал.2 ЗЗД при уговорена клауза за доплащане. 4.2. Клаузата за допълнително плащане, уговорена в извънсъдебна спогодба по чл. 65, ал.2 ЗЗД, представлява ли продажбено правоотношение.
В писмен отговор на касационната жалба ответника по касация [община] баня изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 375 от 02.12.2016 г. по гр.д. № 114/2016 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че [община] баня е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 55021.501.1513 по КККР на П. баня с площ 12 273 кв.м, ведно с построените в него: сграда с идентификатор 55021.501.1513.1 с площ 974 кв.м; сграда с идентификатор 55021.501.1513.2 с площ 56 кв.м; сграда с идентификатор 55021.501.1513.3 с площ 11 кв.м, който имот по документи представлява УПИ VІІІ- „Плажен и увеселителен комплекс в кв. 2 по плана на [населено място] баня, ведно с построения в имота плувен басейн с площ 1225 кв.м и кабини със застроена площ 100 кв.м; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1515 по КККР на [населено място] баня, с площ 2767 кв.м, който имот по документи представлява терен с площ 2909 кв.м, УПИ Х-”Спортен комплекс” в кв. 2, ведно с построеното в имота баскетболно игрище, както и всички сгради и подобрения; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1514 по КККР на [населено място] баня с площ 823 кв.м, който по документи за собственост представлява терен с площ 882 кв.м, УПИ ХІ „Паркинг” в кв. 2, поземлен имот с идентификатор 55021.501.1512 по КККР на П. баня с площ 3349 кв.м, който по документи представлява незастроен терен с площ 3 321 кв.м- УПИ VІ- „Балнеохотелски и рекреационен комплекс”; поземлен имот с идентификатор 55021.501.3145 по КККР на П. баня с площ 892 кв.м, образуван от разделянето на поземлен имот със стар идентификатор 55021.501.1516, с площ 1 784 кв.м, представляващ по документи за собственост незастроен терен с площ 1 879 кв.м, УПИ VІІ-”Хотел” в кв.2, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на В. Б. Ч. и Ш. К. Ч., че [община] баня е собственик на поземлен имот с идентификатор 55021.501. 3146 по КККР на [населено място] баня, с площ 1 784 кв.м, представляващ УПИ VІІ ”Хотел”, образуван от разделянето на поземлен имот със стар идентификатор 55021.501. 1516.
Установено е по делото от фактическа страна и не е било спорно между страните, че с Договор за даване вместо изпълнение от 10.11.2008 г. , [община] баня и Т. П., действащ като [фирма] са сключили извънсъдебна спогодба, по силата на която са признали, че към деня на сключването й Т. П. има вземания към [община] баня, произтичащи от сключен между тях договор за наем от 01.08.1994 г. и анекси към него, от споразумение от 16.08.1999 г. и анекс към него, и от влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 427/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в общ размер на 397 109.52 лв., като са се споразумели, че вместо изпълнение на паричното задължение [община] баня ще му прехвърли 1/2 ид. част от описаните по- горе недвижими имоти, като с това задълженията на длъжника към кредитора ще се смятат за изпълнени. Със същото споразумение кредиторът изкупил останалата 1/2 ид. част от недвижимите имоти, като се задължил да заплати на [община] баня сумата от 758 490 лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът е нищожен, тъй като прехвърлените с него имоти, с изключение на УПИ VІ – „Плажен и рекреационен увеселителен комплекс” са били със статут на публична общинска собственост, а съгласно чл. 7, ал.2 ЗОбС имотите- публична общинска собственост не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. По делото е било установено, че теренът е бил отреден за спортен, плажен и увеселителен комплекс, като преди 1974 г. в него е изграден басейн с олимпийски размери и кабини, а по- късно лятна къпалня, стадион и парк. За плувния басейн и кабините е бил съставен А. № 7382/21.03.1974 г., а по- късно е бил съставен А. № 1116 от 29.08.1990 г., с който е актуван като държавен терен за лятна къпалня, стадион и парк с обща площ 312 000 кв.м. С две заповеди на Областния управител на област Стара З. от 2002 г. е било наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост терен и разположените върху него басейн, плаж, който терен е идентичен съответно с парцели ІІІ- за спортен и плажен комплекс в кв. 2, и парцел VІ- за спортен, оздравителен и увеселителен комплекс по действащия към този момент план на [населено място] баня. Заповедта е мотивирана с това, че имотите са престанали да бъдат държавни, тъй като по силата на § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА са преминали са преминали в собственост на общината. След отписване на имотите от книгите за държавна собственост е съставен Акт № 613 от 20.12.2002 г., с който терен с площ 9 615 кв.м в УПИ VІ- спортен, оздравителен и увеселитеелен комплекс, терен с площ 19 010 кв.м в УПИ ІІІ- спортен и плажен комплекс, басейн с олимпийски размери, кабини със застроена площ 100 кв. и баскетболно игрище с площ 1 620 кв.м са актувани като публична общинска собственост. През 2004 г. е одобрено частично изменение на ПУП, с което е извършено разделяне на УПИ ІІІ и УПИ VІ на няколко нови урегулирани поземлени имота- УПИ ІV, УПИ VІІІ, УПИ VІ и УПИ VІІ, за които са съставени нови актове за публична общинска собственост. През 2005 г. е одобрено друго частично изменение на ПУП, по силата на което от УПИ VІ са образувани три урегулирани поземлени имота- УПИ VІ и УПИ VІІІ, за които са съставени нови актове за публична общинска собственост, и УПИ ІХ, актуван като частна общинска собственост. УПИ VІІ е разделен също на три нови урегулирани имота- УПИ VІІ, УПИ Х и УПИ ХІ, за които също са съставени нови актове за публична общинска собственост. Така установените обстоятелства във връзка с предназначението на спорните имоти към момента на влизане в сила на ЗМСМА и последващото им актуване са мотивирали въззивният съд да направи извод, че същите са били със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал.2, т.3 ЗОбС към момента на сключване на извънсъдебното споразумение. Съдът не е обсъдил възражението на касаторите, че липсва решение по § 5, ал.2 ПЗР на ЗОбС за определяне на спорните имоти като публична общинска собственост.
На следващо място съдът е посочил, че дори прехвърлените имоти да са били частна общинска собственост, договорът се явява нищожен като сключен в заобикаляне на закона. Изводът е обоснован с това, че след като по отношение на договора за даване вместо изпълнение намират приложение някои правила на продажбата/ чл.65, ал.2 ЗЗД/, то със сключването на такъв договор се постига забранен от закона резултат, тъй като се избягва обявяването на публичен търг или конкурс.
Изложените от въззивния съд съображения за нищожност на договора за даване вместо изпълнение очертават като релевантни за изхода на спора следните поставени от касаторите материалноправни въпроси: дали наличието на решение на общинския съвет по § 5, ал.2 ПЗР на ЗобС е абсолютна предпоставка за да придобие един имот статут на публична общинска собственост /въпрос 2.3/ и дали прехвърлянето на недвижим имот общинска – собственост с извънсъдебна спогодба за даване вместо изпълнение представлява заобикаляне на чл. 35, ал.1 ЗОбС. Настоящият състав не установи съдебна практика по тези въпроси, поради което намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК нямат самостоятелно значение за изхода на делото, поради което не осъществяват отделно основание за допускане на касационно обжалване. По тях при необходимост съдът ще вземе становище с решението по същество на спора.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 15.05.2017 г. по грд. № 143/2017 г. на Апелативен съд- П..
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 933 лв.
УКАЗВА на касаторите В. Б. Ч. и Ш. К. Ч. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 38 лв.
УКАЗВА на касаторите, че при непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок касационната им жалба ще бъдат върнат.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: