О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 415
София, 14.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б. Стоилова гр. дело № 871 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК.
Образувано е по молбата на В. Р. Л. от [населено място], обл.С., с искане да бъде отменено решението на СРС от 28.VІІІ.2008г. по гр.д. № 9586/2005г. Молбата /представена след дадено указание за привеждането на първоначалната в съответствие с изискванията на чл.306 ал.1 от ГПК/ се основава на твърдения за: кредитиране показанията само на ответната страна, доказани от молителя като неистински; незачитане на представени от молителя доказателства за вида, продължителността и стойността на извършената от него работа; непризнаване на „откритите” чрез свидетел дейности по ремонта и липсата на тяхното остойностяване от вещо лице; отказ да се изиска и приложи по делото фактура, платена от молителя, за вложените от него средства, претендирани като дадени му за работата от ответника. В случая имало пълно пренебрегване на вече изяснени и приети от съда факти и едностранно кредитиране на едната страна по разбираеми причини, несъвместими с правните. Фактите, изложени от молителя, не били нови. Новите факти, които молителят искал да бъдат събрани, били: изискване от ответника и представяне на фактурата с неговия подпис за платения от него паркет – съдът отказал да уважи искането му да се представи фактурата; отказано остойностяване на вече откритите чрез показания на свидетели „скрити” дейности; приемане на заключение за остойностяване на положения от молителя труд, което му било отказано; приемане на приложеното индигово копие на договора за ремонт или да се изиска от ответника оригинала – съдът отказал да разгледа договора; приложена таблица по делото за разминаванията в показанията на свидетелите на ответника, което, както и роднинската връзка на свидителите, РС не взел предвид; не се взело под внимание, че втората експертиза е внесена в съда преди огледа – престъпление, дори вещото лице Я. си взело парите за направената фалшива експертиза, която е в полза на ответника. Претендира се да се установи неистинността на показанията на свидетелите на ответника. Съдът не взел предвид немаловажната лъжа на адвокат Ч., че ищецът получил капаро. В първоначалната молба се сочи, че от голямо значение молителят да губи делата бил адвокат Ч. – бивш прокурор с големи връзки в съдебната система, и жена му, която е във върховете на съдебната система, които живеят в блока на ответника, адвокатът подучил свидетели как да лъжат, пипалата му повлияли и в прокуратурата, за да остане жалба на молителя /не посочено срещу какво/ не уважена. Не били допуснати свидетели на молителя, не му се дала думата нито веднъж пред съда.
Ответницата по молбата за отмяна Ю. Н. А. от София е заела становище за подаването й след преклузивния срок и за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното по реда на отмяната решение от 22.VІІІ.2008г. по гр.д. № 9586/2005г. на СРС, оставено в сила с решение на СГС от 24.VІ.2009г. по гр.д. № 1385/2009г., по което с определение на ВКС ІІІ ГО № 322/01.ІV.2010г. по гр.д. № 48/2010г. не е допуснато касационно обжалване, са отхвърлени предявените от В. Р.Л. срещу Ю. Н.А. искове по чл.266 ал.1 от ЗЗД за присъждане на 1933лв. – възнаграждение по договор за извършване на строително-ремонтни работи в апартамент в София, ведно със законната лихва, и по чл.86 от ЗЗД за присъждане на 234.43лв. мораторна лихва.
Отмяната, предвидена в Глава двадесет и четвърта на ГПК, е извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения при наличие на някоя от изрично и изчерпателно посочените в чл.303 ал.1 от ГПК предпоставки.
В разглеждания случай част от изложените в молбата на Л. твърдения са за неистинност на показания на свидетели, на заключение на вещо лице и за престъпни действия на представител на ответницата, които се покриват от основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК. Молителят обаче нито твърди, нито представя доказателства да е установена по надлежния ред /с влязла в сила присъда или с решение по реда на чл.124 ал.5 от ГПК/ неистинност на свидетелски показания и на заключение на вещото лице Я. или престъпно действие на процесуалния представител на ответницата във връзка с решаването на делото. Следователно тези твърдения не са за наличие на предвидените в посочената разпоредба предпоставки за отмяна, поради което молбата, основана на тях, е недопустима.
И останалите релевирани в молбата съображения, представляващи оплаквания за процесуални нарушения и за необоснованост, не са сред лимитативно посочените в разпоредбата на чл.303 ал.1 от ГПК предпоставки за отмяна на влязло в сила решение.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Р. Л. от [населено място], област С., вх. № 8553/12.Х.2010г., уточнена с молба вх. № 1022887/27.V.2011г., за отмяна на решението на Софийския районен съд, ГО, от 28.VІІІ.2008г. по гр.д. № 9586/2005г., оставено в сила с решение на СГС № 200/24.VІ.2009г. по гр.д. № 1385/2009г., касационната жалба по което не е допусната за разглеждане с определение на ВКС ІІІ ГО № 322/01.ІV.2010г. по гр.д. № 48/2010г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на молителя на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: