5
1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 415
София, 21 октомври 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1278 по описа за 2014 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Н. Д. Н. против решение по внохд № 482/13 г. на Апелативния съд – гр.Пловдив, с която се твърди, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС по реда на чл.351, ал.3 НПК е прието допълнение към касационната жалба. Подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата и допълнението към нея.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното:
С присъда по нохд 415/06 г. Окръжният съд-гр.Стара Загора осъдил подсъдимия Н. за деяние, извършено в периода от м.12.1999 г. до 08.02.2000 г.,на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.256 (ред. Дв.бр.62/97 г.), чл.20, ал.2 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 5 години и на глоба в размер на 5 000 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на държавата по предявения от Министерство на финансите граждански иск, обезщетение в размер на 71 942,34 лева, като в останалата му част, до пълно предявения размер от 90 263,20 лева, той е отхвърлен като неоснователен.
С решение от 22.11.2012 г. по внохд № 372/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, ПАС на основание чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.2 НПК отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СЗОС.
С присъда по нохд № 633/12 г. СЗОС осъдил подс.Н., за деяние, извършено в посочения по-горе период от време, на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.256 (ред. Дв.бр.62/97 г.), чл.2, ал.2, чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и 6 месеца, като на основание чл.55, ал.3 НК не наложил наказание глоба. Съдът се произнесъл по деловодните разноски.
С решение № 347 от 10.06.2014 г. по внохд № 482/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, ПАС изменил присъдата, както следва: 1) признал подс.Н. за невинен в периода м.12.1999 г. в съучастие с М. Г. (починала на 04.06.2011 г.), с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „Р.”-с.Р., да е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – Справка-декларация с вх. № 109 от 14.01.2000 г. за данъчен период от 01.12.1999 г. до 31.12.1999 г., изискваща се по силата на закон – чл.100, ал.3 ЗДДС, с включени фактури с №№ 165/02.12.1999г., 231/06.12.1999 г., 329/14.12.1999г., 330/20.12.1999 г., 1702/01.12.1999 г. и 1703/10.12.1999 г., с обща данъчна основа от всички тези покупки в размер на 201 255 лева, в резултат на които да е формиран данъчен кредит от недействителни сделки в размер на сумата от 40 251 лева, както и да е укрил данъчни задължения в размер на 18 320,86 лева за м.януари по СД № 120/08.02.2000 г., като го оправдава по обвинението в този смисъл и за разликата от 31 691,14 лева до 90 263,20 лева; 2) намалил наложеното наказание на 1 година лишаване от свобода, както и изпитателния срок, по реда на чл.66, ал.1 НК, на 3 години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд установи:
Пределите на касационната проверка са стеснени, предвид инициативата за образуване на настоящото производство и съображенията, изложени в жалбата и допълнението към нея. Вън от проверката стои оправдателната част на оспорения въззивен съдебен акт.
Жалбата е основателна.
След намесата на ПАС подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода м.01.2000 г. до 08.02.2000 г., в [населено място] и в [населено място], като председател на ЗК „Р.”, действайки като извършител, в съучастие с М. С. Г., главен счетоводител на същата кооперация, починала на 04.06.2011 г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на ЗК „Р.”-с.Р., водил счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – Справка-декларация по ЗДДС, която си изисква по силата на закон – чл.100, ал.3 от ЗДДС, с №120 от 08.02.2000 г. за данъчен период от 01.01.2000 г. до 31.01.2000 г., заедно със съответния дневник за покупки за същия период с включени фактури за покупки, които кооперацията не била осъществявала, както следва: фактури №№ 745-747 и 749 съответно от 17.01.; 20.01. и 31.01.2000 г., с доставчик [фирма] и № 136 от 05.01.2000 г. с доставчик [фирма], с обща данъчна основа от всички тези покупки в размер на 250 061,00 лева, в резултат на което е формиран данъчен кредит от недействителни сделки в размер на сумата от 31 691,14 лева, като са укрити данъчни задължения на ЗК”Р.” в особено големи размери – 31 691,14 лева.
При разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията по чл.348, ал.3, т.1 НПК, което предпоставя отмяна на оспореното решение, в съответната му част, и връщане на делото за ново разглеждане.
Макар в мотивите на въззивното решение изрично да е посочено, че съдът по същество е изследвал обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК чрез способите и средствата, предвидени в НПК и не е презумпирал формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи (ДРА № 18 от 23.02.2002 г. и протоколи за насрещни проверки), данните по-делото сочат тъкмо на обратното.
Безспорно е, че мотивите на решението са пространни, но в тях не се съдържа доказателствената основа за направения извод от ПАС, че отразеното в инкриминираните фактури е невярно, респ., че сделките/услугите не са извършени в действителност. Този извод няма как да бъде убедително защитен с общи съображения, декларации, относно дейността на първостепенния съд, като съответна на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, ведно с допълненията, които въззивният съд е направил. Повече от явно е, че първостепенният съд се е позовал на ДРА (стр.20) и на извършените по време на ревизията насрещни проверки, още по-малко извод за нереалност на сделките може да следва от заключенията по съдебно-счетоводните експертизи (основна и допълнителни), както СЗОС е приел на стр.21. Достатъчно е само да се посочи, че дори актуалното състояние на Кооперацията и нейният управител, се установяват само от ДРА, а не чрез способите и средствата, предвидени в НПК, поради това и е неизвестно през какъв период от време подсъдимият е бил управител (с начало и край). Посоченото дотук е достатъчно за илюстриране подхода на първостепенния съд, който категорично е в разрез с указанията, дадени от ОСНК с ТР № 1 от 2009 г.
При така констатираното ПАС е бил длъжен да посочи доказателствата и техните източници, които обуславят направения от него извод, че петте фактури, намерили място в справката-декларация по ЗДДС са с невярно съдържание.
По отношение на фактурата с № 136 е прието, че доказателствените възможности се изчерпват с показанията на св.Д., но и те не са проверени, чрез предвидените в НПК доказателствени средства. Най-малкото чрез използване на графическа експертиза относно авторството на съдържанието и подписите на същата фактура. По идентичен начин стоят нещата и с останалите четири фактури. Според ПАС доставчикът не е разполагал с трудов и имуществен потенциал да реализира отразените в тях сделки, въпреки, че в приложеното дп.№ 324/06 г. по описа на НСС, се съдържат доказателства тъкмо за обратния извод. Показанията на св.Николов също не са проверени, макар да е заявил детайли по сключените от него сделки. ПАС е приел, че предадената от същия свидетел, по споменатото досъдебно производство, документация е непълна, като отново не става ясно на кои доказателства се основава този извод. Що се отнася до документацията на Кооперацията, в тази посока не е изследвано въобще по какъв повод тя се намира в кметството, как и кога е приета тя, в какъв вид, от кого, като от състоянието на същата документация, обективирано в заключението на вещото лице, са направени изводи във вреда на подсъдимия (при отразените по-горе забележки). Тук е мястото да се каже, че неотразяването на сделка в съответния дневник, в нарушение на счетоводните изисквания, е недостатъчно за установяване на нейната действителност/недействителност.
Нещо повече, по отношение на инкриминираната форма на изпълнително деяние – водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание, не са изложени никакви съображения.
Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 347 от 10.06.2014 г., постановено по внохд № 482/13 г. на Апелативния съд – гр.Пловдив В ЧАСТТА, с която е потвърдена присъдата на Окръжния съд – гр.Стара Загора по нохд № 633/12 г. спрямо подсъдимия Н. Д. Н. и В ТАЗИ ЧАСТ връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: