4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 415
гр.София, 28.05.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 449 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 234/ 10.07.2018 г. по гр.д. № 1195/ 2018 г., с което Окръжен съд – Стара Загора, изменяйки решение № 28/ 27.03.2018 г. по гр.д. № 747/ 2017 г. по описа на районен съд – Гълъбово, е отхвърлил иска на М. М. С. срещу „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за сумата 5 100 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 30 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди.
Решението се обжалва от М. М. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите (уточнени и конкретизирани съгласно от т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Незаконното задържане на чужд документ за самоличност без съгласие на неговия притежател (нарушението по чл. 80, т. 2, пр. 2 ЗБЛД) основание ли е да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, при извършването на която е причинен деликтът ( чл. 49 ЗЗД)? и Длъжен ли е съдът да обсъди какви са законовите условия и ред за установяване и лечение на психично заболяване, когато по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД ищецът твърди, че са били нарушени от лекари в състава на ответното лечебно заведение и претендира обезщетение за неимуществени вреди? Касаторът ги намира включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по първия въпрос и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по втория, извежда със становището, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респ. – че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решения по чл. 290 ГПК и т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС). Позовава се и на очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). Въведените касационни са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано (чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Претендира разноски.
От ответника „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, ответник и по касация, не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет – решението е по гражданско дело с цена на частичния иск над 5 000 лв.; подадена е от легитимирана страна – касатор е ищецът; при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по втория повдигнат въпрос. Съображенията са следните:
Ищецът е извел легитимацията си като кредитор по вземането за обезщетение на неимуществени вреди по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД с твърденията, че вредите имат за причина предприети спрямо него противоправни, виновни актове на лекари на работа в Центъра. Първо, личната му карта е била незаконно задържана в периода 19.11.2013 г. – 09.01.2014 г. Второ, извършено е било посегателство върху неговите конституционни права, изразено в принудително хоспитализиране и подлагане на медицински дейности по установяването и лечението на психично разстройство в периода 07.01. – 09.01.2014 г., без да са налице законовите условия и ред.
Ответникът е оспорил иска с възражението, че са действията на лекарите на работа в Центъра са законни. На 19.11.2013 г. ищецът е бил доведен от органите на полицията за преглед, а личната му карта е била предадена на дежурния лекар. Той е напуснал лечебното заведение без уведомление, а личната си карта не е търсил. Впоследствие тя е била предадена на полицейските органи. На 07.01.2014 г. ищецът отново е бил доведен от органите на полицията за преглед в изпълнение на постановление на прокурор. При регистрирането му като пациент на Центъра той е изразил информираното съгласие, предвидено в Закона за здравето, макар да е отказал да подпише декларация. След консултация с психиатър от доболничната помощ е бил насочен за хоспитализация, а предприетото спрямо него е извършено и при условията за спешност, посочени в Закона за здравето.
В своето решение въззивният съд е изключил противоправността на актовете, които лекари на работа в Центъра са предприели спрямо ищеца, приемайки за неоснователен частичния иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
По твърденията, че личната карта на ищеца е била незаконно задържана, въззивният съд е намерил за доказани онези по възражението. Намерил е за установено, че на 19.11.2013 г., след като е бил доведен от полицейските органи, ищецът внезапно е напуснал лечебното заведение, без да уведоми някого за това, а не е търсил личната си карта, включително и по-късно.
По твърденията за понесени неимуществени вреди вследствие нарушение на чл. 52, ал. 4 КРБ, въззивният съд е приел, че неимуществените права на ищеца не са били накърнени при хоспитализирането и подлагането му на медицински дейности по установяване и лечение на негово психично разстройство в Центъра в периода 07.01. – 09.01.2014 г. Първо, защото той е изразил съгласие за извършеното от лекарите. Второ, защото спрямо него е била предприета спешна психиатрична помощ. Трето, защото на 08.01.2014 г. ищецът се върнал доброволно в лечебното заведение, след като преди това го е напуснал с разрешение от лекар.
При тези си изводи въззивният съд не е изследвал действащия правопорядък. В решението липсват мотиви, какво включва и как пациентът изразява информирано съгласие, за да бъдат удовлетворени изискванията на Закона за здравето, както и в какво се изразява и при какви условия се осъществява спешната психиатрична помощ. Въззивният съд се е ограничил да посочи, че законовите условия и ред са били спазени. Не е обсъдил противоречията в твърденията на страните по относимите факти за този период, а противоречията в събраните доказателства относно тези факти.
При тези мотиви на въззивния съд първият от повдигнатите въпроси няма претендираното значение. Той не обуславя решението. Въззивният съд е намерил за доказани част от твърденията, с които ответникът е обосновал своето възражение, а за недоказани онези, с които ищецът е обосновал легитимацията си по частичния иск по чл. 49 ЗЗД. Така първият въпрос, незаконното задържане на чужд документ за самоличност без съгласие на неговия притежател (нарушението по чл. 80, т. 2, пр. 2 ЗБЛД) основание ли е да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, при извършването на която е причинен деликтът, се свежда до оплакване за необоснованост на въззивното решение. Въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК обаче е недопустимо да се разглежда в настоящата фаза. Те я по селекция на касационната жалба (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Изложеното изключва всяка възможност решението да бъде допуснато до касационен контрол по материално-правния въпрос.
Ищецът е твърдял също, че предприетите спрямо него действия на лекари на работа в Центъра в периода 07.01. – 09.01.2014 г. са в нарушение на забраната от чл. 52, ал. 4 КРБ. Съгласно чл. 52, ал. 4 КРБ, никой не може да бъде подлаган на принудително лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. Мотивите, които въззивният съд е спестил, отричайки противоправността на актовете, които лекари в състава на лечебното заведение са предприели спрямо ищеца в релевантния период, противоречат на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и на константната практика, формирана в поредица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК за мотивите, които въззивният съд дължи в своето решение по съществото на спора. Касационната жалба следва да се допусне до разглеждане при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория (процесуално-правен) въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди какви са законовите условия и ред за установяване и лечение на психично заболяване, когато по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД ищецът твърди, че те са били нарушени от лекари в състава на ответното лечебно заведение и претендира обезщетение за неимуществени вреди?
Това изключва необходимостта настоящият състав на Върховния касационен съд да обсъди, налице ли е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Правомощието възниква, когато касаторът се е позовал на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, но в определението по чл. 288 ГПК касационният състав не ги е установил. Тогава и „независимо от предпоставките по ал. 1“, той е длъжен да съобрази, налице ли е соченото от касатора основание „очевидна неправилност“ на решението.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 234/ 10.07.2018 г. по гр.д. № 1195/ 2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание (касаторът е освободен от държавна такса с разпореждане от 15.12.2017 г. по гр.д. № 747/ 2017 г. на Районен съд – Гълъбово).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.