Р Е Ш Е Н И Е
№ 415
София, 29.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 13 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1108/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
С. К. П. ,М. К. К. и Г. К. Г.,тримата от гр. К. чрез своя процесуален представител а. Д са обжалвали решението на Старозагорския окръжен съд от 13 декември 2007г по гр.д. № 418/2007г с което е оставено в сила решението на Казанлъшкия районен съд от 25.10.2004г по гр.д. № 1683/2003г. С това решение районният съд отхвърлил исковете предявени от С. К. П. М. К. К. и Г. К. Г. срещу Т. „О” гр. К. собственост върху имот с пл. № 1* с площ от 2 500 кв.м.,съставляващ част от парцел **** от кв.36 по плана на гр. К. ведно с находящата се в него масивна сграда- кожухарска работилница и за отмяна на нотариален акт № 58 т.ІІІ н.д. № 1137/95г по описа на нотариуса при Казанлъшкия районен съд и нот.акт № №* т.І рег. № 895 н.д. № 125 от 1998г на нотариус П. К. изцяло”.
В касационната жалба се твърди,че решението на Старозагорският окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон,а така също и като необосновано „…заради несъответствието на фактическите изводи на съда с обстоятелствата установени както от събрания по делото доказателствен материал,така и с формирания със СПН /чл.224 ГПК/ реституционен спор…”Поддържа се ,че са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
По делото е било безспорно,че наследодателя на ищците К,починал на 27.06.1953г,е бил собственик на градина от 4.7 дка,находяща се в гр. К. м.”Л” в какъвто смисъл е и представения по гр.д. № 1683/2003г на Казанлъшкия районен съд,нот.акт № 170 от 11.3.1937г. От приложеното решение на л.87 на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС е било установено че 2.6 дка от градина в м.”П” заедно с построената върху нея постройка за кожарска работилница е било освободено от одържавяване по ЗОЕГПНС. Дали е ставало въпрос за една и съща градина не е ясно,но щом като обозначенията за местностите е било различно,следователно и градините и работилниците са били на различни места в гр. К.. В приблизителен смисъл е било заключението на 3-членната техническа експертиза на инж. Г инж. М, депозирала заключението си пред Старозагорския окръжен съд-вж. заключението на л.44 по гр.д. № 418/2007г на Старозагорския окръжен съд
Видно от заключението на вещото лице В. М. , приложено на л.63 от делото, нивата в м.”Луджанския път е била заснета като имот с пл. № 1* от кв.333 заедно със съществуващата сграда-кожарска работилница по одобрения със заповед № 1* от 05.06.1963г кадастрален, регулационен и идейно застроителен план на гр. К.. Имот с пл. № 1* първоначално попадал в частта отредена за индустрия,а по-късно бил преотреден за Т. „О”. Първоначалното отреждане било с решение на Изпълкома на Градския народен съвет от 18.11.1959г за терен за производствените нужди на Т. „О”.
Вещото лице В. Ж. ,чието заключение е приложено на л.102- е докладвало,че кожарската работилница била заведена като дълготраен актив в инвентарната книга на кооперацията от 1963г. Данни за дворното място,цялото от 4 700 кв.м. не е имало-нито че е било изплатено от О. ,нито от Т. в полза на която е било одържавяването.
Вярно е становището,което е и разпоредба на чл.2 ал.3 ЗВСВОНИ,че на връщане подлежат имотите които към момента на влизане в сила на реституционния закон-24.2.1992г са се намирали в собственост на държавата, общините , обществените организации или на техните фирми или на едноличните дружества по чл.61 от Търговския закон и ако те са съществували тогава-м.2.1992г до размерите,в които са били отчуждени.
Но за да се стигне до изводът,че претендирания имот бил собственост на кооперацията, решаващият съд е бил длъжен да попълни делото с още доказателства.
Както се посочи,не е било изяснено за колко градини е имало отчуждително производство и къде точно са се намирали градината от 2.6 дка в м.”П”,която е била освободена от отчуждаването по ЗОЕГПНС или това е бил имотът с пл. № 1* който бил с приблизителна същата квадратура от 2 500 кв.м. Вещите лица е трябвало да направят пълна проверка за точното местоположение на цялата градина и върху скица да нанесат съществуващите сгради. Ясно е било че е съществувала старата кожухарска работилница за която ищците-жалбоподатели са признали че са получили обезщетение. Какво е станало с терена около работилницата след отреждането за ТПК? Ако отчуждението е било законно и ако са били налице условията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ ЗПИНМ, ЗБНМ,ЗДИ и ЗС е подлежал на връщане. Върховният административен съд с решение № 2* от 11.04.2001г по гр.д. № 9065/2000г приключвайки административното производство по искането за възстановяване е приел,че процедурата по отчуждаването на имота не била приключила и за това не можела да се възстнови собствеността по реда на този реституционен закон- ЗВСВНОИ по ЗТСУ и т.н.
Тогава,след като е бил зает от Т. и след като бившите собственици са направили признание че са получили обезщетение в размер на 56 000 лева през 1960г основният въпрос който е стоял пред съда е бил за какво е била изплатена сумата 56 000 лева-дали само за две постройки или е включвала и дворното място и колко квадратни метра от него. Съгласно задължението си по чл.157 ГПК /отм/ Старозагорският окръжен съд е следвало да назначи техническа експертиза от вещо лице строителен инженер-оценител,което да направи изчисленията на имота по данни в техническата служба-как е бил отразен на кадастъра, по данните по настоящето дело за размера на постройките и тяхното състояние към 1959г-1960г и като се съобрази със цените по това време,определени с П № 185 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЮЛИ 1957 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ ТАРИФНИТЕ ЦЕНИ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ, ОТЧУЖДЕНИ ЗА ДЪРЖАВНА И ОБЩЕСТВЕНА НУЖДА ИЛИ ОТРЕДЕНИ ЗА МЕРОПРИЯТИЯ ПО ЗАКОНА ЗА ПЛАНОВО ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА КОМУНАЛНОТО СТОПАНСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И ПЪТИЩАТА -Обн. ДВ. бр.64 от 9 Август 1957г. където е било посочено:МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВЯВА:Изменя тарифата за цените на недвижимите имоти, отредени за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство на комплекси от сгради или отделни сгради, утвърдена с постановлението на Министерския съвет от 30 октомври 1956 г. както следва:1. Заглавието на тарифата се изменя така: „Тарифа за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места.“
И едва тогава е можел да се направи крайния извод дали имотът-дворното място е било законно отчуждено и придадено на Т. , или имотът-спорните около 2 500 кв.м. отредени за имот с пл. № 1* от кв.36 по стария регулационен план на гр. К.,а по сега действащия,ако може така да се разберат поясненията на инж. Г,дадени пред Старозагорския окръжен съд в съдебното заседание от 21.11.2007,се включвал в УПИ ХV , ХІV и VІІ с пл. №№ 7* от кв.33 по регулационния план на гр. К.. Ако имотът не е бил отчужден законно-т.е. на някакво основание и е бил отнет без законово основание или е бил отчужден не по установения законов ред от държавата,общините и от народните съвети за времето от 9.9.1944г до 1989г тогава е било наложително изследване законността на направените след отчуждаването постройки и с помощта на вещо лице е следвало да се провери дали от незастроената част от незаконно одържавения недвижим имот е можел да се обособи парцел,който реално да се върне на предишните собственици. В този смисъл са задължителните указания по приложението на закона,дадени в ТР № 6/2006г на ВКС, ОСГК. Поставените въпроси по делото не са били изследвани. Старозагорският окръжен съд не се е съобразил със задължителните указания по приложението на закона,дадени в Т. Р. № 6 /2006г на ВКС ОСГК и направо е приел че имотът бил собственост на ТПК-изводи,които не са били обосновани от събраните по делото доказателства/примерно-терена въобще не е бил записан като дълготраен актив в баланса на Т. ,а Окръжният съд е приел,че бил записан./ Крайните изводи са направени и при неизяснена фактическа обстановка и това налага отменяване по чл.218 ал.1 б.”в” ГПК на постановеното от него решение на основание допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано- и решаване спора по същество от ВКС,съгласно чл.218и ГПК /отм/.
По делото следва да се изслуша нова техническа експертиза от строителен инженер или инженер или техник-геодезист-оценител за оценката на една кожарска работилница и принадлежащите й сгради и на недвижим имот от 4 .7 дка или 2 .5 дка към датата на отчуждаването-1959-1960г по Тарифата за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места.“а така също и да провери и нанесе на скица целия имот по нот.акт №170/37г и кадастралното и регулационно отразяване към месец февруари 1992г и съответно към настоящия момент. На скицата да нанесе и съществуващите към 1992г постройки върху спорния имот с № 1* по стария регулационен план. Едва тогава би могъл да се направи извод за основателност и доказаност на предявените искове или за тяхното отхвърляне. При така събраните доказателства по делото не може да се приложи точно материалния закон.
Върховният касационен съд като съобрази горното
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Старозагорския окръжен съд от 13.12.2007г по гр.д. № 418/2007г.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Назначава техническа експертиза от вещо лице инженер Г. С. Т. от гр. С. тел.0897 453 758-който да изготви скица / и/ на която да нанесе имотът предмет на нот.акт. № 170/37г,кожухарската работилница и другите постройки към момента на отчуждаването-1959-60г и като съобрази последващите регулационни промени да покаже вида на имота към м.февруари 1992г и към настоящия момент-отразяване и на новите постройки и съответно дали са имали строителни книжа за построяването им.
Да се произнесе дали е имало свободна площ,която да може да се обособи в отделен парцел ****ъм влизане в сила на реституционните закони- 24.2.1992г.
Вещото лице да даде заключение сумата 56 000 лева,получена от отчуждените собственици за какви обекти е била изплатена-дали само за кожухарската работилница и други постройки ако имало такива или и за терена от 4.7 дка респ. 2.5 дка-т.е. и имот с пл. № 1* от стария кв.333 по регулационен план на гр. К.. Изчисленията да се направят по тогава действащата Тарифа за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места-Д. В.бр.64 от 9 август 1957г.
За изпълнение на задачата ищците-касатори –С. и М. К. и наследниците на Г. К. Г.-Е. П. Г., Р. Г. Д. и К. Г. К. в 14 дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметката на ВКС 210 лева-хонорар за вещото лице.
Вещото лице да се разпита по делегация от районния съд в гр. С..
Насрочва делегацията за 2 октомври 2009г -петък от 14 часа,за когато да се призоват страните и вещото лице.
След връщане делото от гр. С. да се докладва за насрочване във ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: