Р Е Ш Е Н И Е
№.415
гр.София,30.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2804/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на „Б”О. , гр. Т., Г. С. Н. от гр. К. и Е. В. К. от гр. В. срещу въззивното решение № 506 от 03.05.2007 год. по в.гр.дело № 251/2006 год. на Варненския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали и В. Т. К. и С. Ц. Ц. от гр. С. с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответниците по касация Е. Й. И., Я. Г. И., Д. Д. Б., В. Д. В., Т. Б. П., Д. Н. М., З. И. М. , Ц. К. А., Е. А. К., С. М. Б., като ЕТ”Б” и Д. А. Д. не са ангажирали становища по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение окръжният съд обезсилил първоинстанционното решение от 09.08.2005 год. по гр.дело № 3407/2002 год. на Варненския районен съд, 10-ти състав в частта по инцидентните установителни искове и по отношение на С. Ц. Ц. и прекратил производството по делото в тази част. Решението на първата инстанция в останалата му част било отменено и вместо него била допусната съдебна делба на недвижим имот в гр. В., ул.”Г” № 83, представляващ дворно място с площ 200 кв.м., съставляващо ПИ № 68, идентичен с УПИ * в кв.676 по плана на ІІ м.р., при граници: ул.”Г”, ПИ №№ 6* и 77, ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж между следните съсобственици и при следните квоти: 1200/4800 ид.ч. за Е. Й. И. и Я. Г. И., придобити по приращение върху сградата, а върху мястото – ч. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт № 1* т. Х, нот.дело № 3212/1986 год.; 200/4800 ид.ч. за Е. Й. И. – по приращение върху сградата, а върху мястото – по наследяване от Р. В. В. , починал на 08.01.1991 год. по заместване на Д. В. М. , починала на 08.01.1989 год., а от него-ч. възлагане с решение от 20.10.1971 год. по гр.дело № 2122/1971 год. на ВОС, а преди делбата – по наследяване от В. Д. В., починал на 14.01.1958 год., а от последния – ч. одворяване, за което е издаден нотариален акт № 67 от 08.03.1929 год., т.ІІ, рег. № 3* нот.дело № 252/1930 год.; 1000/4800 ид.ч. за Т. Б. П., придобити по приращение върху сградата, а върху мястото – ч. продажба с нот.акт № 1* т. Х, нот.дело № 2573/1993 год. и ч. дарение с нот.акт № 1* т. Х, нот.дело № 2574/1993 год.; по 1104/4800 ид.ч. за Д. Д. Б. и В. Д. В., придобити по приращение върху сградата, а върху мястото – ч. дарение с нот.акт № 1* т.VІІІ, нот.дело № 2593/1983 год.; 45/4800 ид.ч. за Д. Н. М. и З. И. М. , по дарение с нот.акт № 1* т.ІV, вх.рег. № 8* нот.дело № 622/2003 год.; 57/4800 ид.ч. за Г. С. Н. по дарение с нот.акт № 1* т.І, вх.рег. № 6* нот.дело № 183/1998 год.; 24/4800 ид.ч. за Е. В. К. – по дарение с нот.акт № 79, т.І, рег. № 4* нот.дело № 102/1999 год.; по 14/4800 ид.ч. за Ц. К. А. и Д. А. Д. – по дарение с нот.акт № 2* т.І, вх.рег. № 2* нот.дело № 228/1999 год. и 38/4800 ид.ч. за Е. А. К. – по дарение с нот.акт № 30, т.V, вх.рег. № 8* нот.дело № 681/2003 год. Решението е постановено при участието на третото лице В. Т. К. Въззивният съд изключил от делбата С. М. Б., действащ като ЕТ”Б”, гр. В. Т. , както и „Б”О. , гр. Т..
По жалбата на „Б”О. , гр. Т., Г. С. Н. и Е. В. К.
Неоснователно е и оплакването, че решението е незаконосъобразно, тъй като мотивите не съдържали разшифровка на изчисленията на въззивния съд при определяне квотите на съделителите.
Като е проследил внимателно всички разпоредителни сделки, касаещи делбения имот, въззивният съд е изчислил обема на съпритежанието на правото на собственост, като е приравнил 1.00 кв.м. идеални части от мястото на 24/4800 идеални части от него и в зависимост от това е определил квотите на съделителите, в т.ч. и тези на жалбоподателите Г. С. Н. и Е. В. К.. Т. , с нотариален акт № 1* т.І, вх.рег. № 6* нот.дело № 183 от 04.12.1998 год. /л.143 от гр.дело № 3407/2002 год. на ВРС/ П. Д. И. е дарила на Г. С. Н. 2.36 кв.м. ид.ч. от дворното място, което се равнява на 56.64/4800 ид.ч. – въззивният съд е определил квотата на този съделител на 57/4800 ид.ч., а съгласно нотариален акт № 79, т.І, вх.рег.487, нот.дело № 102/25.02.1999 год. Пенка Д. И. е дарила на Е. В. К. 1.00 кв.м. ид.ч., което се равнява на 24/4800 ид.ч. от мястото.
В обобщение, оплакванията са неоснователни, поради което липсват твърдяните пороци на въззивното решение в обжалваната му част, по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Доколкото с писмените бележки пред настоящата инстанция жалбоподателите се позовават и на договора за групов строеж от 30.11.1999 год. /л.4 и 5 от гр.дело № 3407/2002 год. на ВРС/, следва да се има предвид, че когато се извършва строителство при групов строеж, съгласно чл.192, ал.1 ЗТСУ/отм./, съсобствениците на терена или притежателите на вещно право на строеж се задължават със свои средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени недвижими имоти. При този договор съсобствеността върху построеното възниква по приращение на основание чл.92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване, и задълженията на страните по договора за групов строеж са само облигационни. Затова, разделянето на обектите с този договор не създава самостоятелни вещни права, а съсобствеността следва да се прекрати като се извърши делба между всички участници в груповия строеж – чл.192, ал.4 ЗТСУ/отм./.
Позоваването на нови факти едва с писмените бележки пред касационната инстанция, и по-специално, че не било вписано влязлото в сила на 07.05.2002 год. решение от 29.12.2001 год. по гр.дело № 4146/2000 год. на Варненския районен съд, 24-ти състав, с което е развален по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД договора от 30.11.1994 год., предмет на нотариален акт № 17, т. ХLІХ, нот.дело № 18152/1994 год., не следва да бъде подлагано на обсъждане, доколкото Върховният касационен съд не е инстанция по същество.
По жалбата на В. Т. К. и С. Ц. Ц.
В. съд законосъобразно е приел, че двамата жалбоподатели, които са придобили права след 14.01.2003 год. – датата на вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.дело № 3407/2002 год. на ВРС /л.44-45 от същото дело/ не са легитимирани като главни страни в делбеното производство. Първият от тях е купувач по нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 112/25.04.2003 год. на два офиса на партерния етаж на сградата, които с нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 162/09.05.2003 год. е продал на жалбоподателката. Предвид на това, в съответствие с чл.121 ГПК/отм./ е прието, че производството продължава своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да замести страната, прехвърлила спорното право само със съгласието на страните и третото лице. Приобретателят може да встъпи като трето лице в процеса или да бъде привлечен в това процесуално качество. В случая, жалбоподателят В. Т. К. е трето лице в делбеното производство, докато С. Ц. Ц. неправилно е била конституирана като съделител, без да са били налице предпоставките по чл.121, ал.2 във връзка с чл.117, ал.1 ГПК/отм./ и законосъобразно по отношение на нея е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено делбеното производство.
Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно.
На първо място, въззивният съд правилно е приел, че щом като в договора от 22.10.1998 год., предмет на нотариален акт № 54, т.І, вх.рег. № 1* нот.дело № 162/1998 год., с който на „Б”О. , гр. Т. са дарени 8 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 200 кв.м., не е била изключена изрично от сделката построената в „груб строеж” към същия момент сграда, следва да намери приложение принципа на приращението по чл.92 ЗС. Поради несамостоятелния статут на постройката, с оглед на чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че съответната идеална част от сградата е била прехвърлена заедно с идеалната част от терена. Въззивният съд по-нататък правилно е изтълкувал действителната воля на страните по сделката от 22.10.1998 год., като в съответствие с чл.20 ЗЗД е преценявал смисъла на разпореждането с оглед на обстоятелството, че предвижданията за застрояване на дворното място са напълно реализирани, а свободната площ има единствено предназначение да обслужва бъдещата етажна собственост. Съобразено е, че ако се възприеме обратното тълкуване – да е била прехвърлена идеална част от дворното място, отделно от сградата, сделката не би имала определима цел, а придобиването на такава идеална част би било лишено от реален икономически смисъл.
В обобщение, в обжалваната част въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 506 от 03.05.2007 год. по в.гр.дело № 251/2006 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: