О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 911/2019 г., за да се произнесе, взе предвид с
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. С. М. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд, ХІІ гр.с-в № 2671 от 16.11.2018г. по въззивно гражданско дело № 3010/2018г. в частта, в която е отменено частично решението на Софийския градски съд от 09.01.2018г., постановено по гр.д.№2935/2017г. и е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 73 ал.1 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/2 ид.ч. от недвижим имот – офис …., намиращ се в София , [улица] за периода от 20.06.2005г. до 01.03.2010г., за разликата от 24 329.01 до 26 675.50 лв.
Ответникът В. Н. М. е подал писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е недопустима с оглед обжаваемия интерес. Изразява и становище, че формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на съда.
С втора касационна жалба въззивното решение е обжалвано и от В. Н. М. в частта, в която е потвърдено решението на Софийския градски съд от 09.01.2018г., постановено по гр.д.№2935/2017г. в осъдителната му част.
В. С. М. е подала отговор на тази касационна жалба, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението по чл.280 ал.3 ГПК с оглед цената на предявения иск, която 29 968 лв., поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че на 11.02.1997г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран по н.а.№17, н.д.№2162/97г. по силата на който „Тролекс“ ООД е прехвърлил на В. Н. М. и И. И. М. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ : офис №…. със застроена площ от 94.52кв.м., находящ се в гр.София, [улица]. С влязло в сила решение по гр.д.№ гр.д.№483/2007г. на Софийски градски съд е прогласена нищожността на сключения през 1997г. договор за продажба в частта за притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от процесния имот.С решение по гр.д.№13615/2015г. на СГС е прието за установено по отношение на В. Н. М. и И. И. М. , че В. С. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от офис №…., като ответниците са осъдени да предадат владението върху тази идеална част от имота. Съдът е приел, че ищецът не е бил добросъвестен владелец и не е имал право да ползва вещта и да получава добивите от нея , тъй като договорът, с който е закупил имота е прогласен за нищожен с влязло в сила решение , а нищожните сделки не са годно основание за упражняване на добросъвестно владение по смисъла на чл.70 от ЗС, поради което ответникът дължи заплащането на обезщетение за ползването на имота. Съдът е приел , че за периода от 26.03.2009г. до 01.03.2010г. в имота не е имало електрозахранване, същият не би могъл да се ползва по предназначение, а само като склад и за този период е дължимо обезщетение според заключението на съдебно техническата експертиза в размер на 4 168лв. поради което в полза на ищцата дължимото обезщетение е 24 429.01лв. като за разликата първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
1. По жалбата на В. С. М.
Правният въпрос при определяне обема на обезщетението по чл. 73 ал.1 ЗС следва ли същото да се определя като се съизмерят обедняването и обогатяването на страните в резултат на това неправомерно поведение на недобросъвестния владелец съответно дали е могъл и какво би могъл да получи от ползването на имота е обуславящ за делото, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – решение № 9 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 301/2012 г. на ВКС, I г. о., ГК, в което е прието , че вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване и по този иск ищецът трябва да докаже размерът на пропуснатата полза. В случая съдът е съобразил, че пропуснатата полза за периода, в който в имота не е имало електрозахранване е могъл да се ползва само за склад и на тази база е определил обезщетението.
Правният въпрос следва ли въззивният съд в случаите че е отхвърлил главния иск, да разгледа и останалите евентуално съединени искове не е относим за разглежданото дело, защото искането за предявяване на нови претенции в това число и при условията на евантуалност, направено от В. С. М. в молбата от 08.06.2016г. е отхвърлено от СГС в съдебното заседание на 09.11.2016г.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, тъй като от мотивите на решението не се установява порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост.
По жалбата на В. Н. М..
Не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на решението, тъй като спорът за собствеността на непритежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от имота не е обуславящ за настоящото дело, а и към настоящия момент решението по гр.д.№ 7951 по гр.д.№ 3474/2013г., с което ревандикационният иск на Д. Л. М. срещу В. Н. М. е уважен, е влязло в сила.
И по тази касационна жалба не са налице предпоставките на чл.280 ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност, поради изложеното по предходната касационна жалба. По посочените от касатора конкретни основания също не са налице предпоставките на чл. 280 ал.2 ГПК. Договорът, с който В. Н. М. е закупил имота от „Тролекс“ ООД с нот.акт № 17 от 11.02.1997г. е бил признат за нищожен с влязло в сила решение на СГС по гр.д.№ 538/2010г. и като го е съобрази по настоящото дело, апелативният съд не е нарушил основни правни принципи, а е приложил точно разпоредбата на чл.299 ГПК. В тази връзка и предвид съдебната практика по приложението на чл.70 ЗС, не е налице основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали е добросъвестен владелецът, чието основание за придобиване на собствеността е прогласено за нищожно с влязло в сила решение на съда.
По останалите въпроси,за които се поддържа очевидна неправилност такава не може да се установи от мотивите на решението, защото явната необоснованост се извежда от касатора не от мотивите на решението, а от съдържанието на представените по делото доказателства.
По изложените съображения не са налице основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК и по двете касационни жалби, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, ХІІ гр.с-в № 2671 от 16.11.2018г. по въззивно гражданско дело № 3010/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: