1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 10.05.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N431 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.09.2017г. по гр.д.№1187/2017г. на АС София, с коено са уважени искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят „И. п. д.”А., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че същото е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът М. В. Г.,, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил „И. п. д.”А. да заплати на М. В. Г. , гражданин на Р. Ф. , сумата от 70 503,84 евро на основание чл.55, ал. 1, пр. трето ЗЗД ведно със законната лихва от 07.01.2015 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане, като предявеният иск по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 80 503,84 евро. Със същото решение изцяло е отхвърлен предявения акцесорен иск за мораторни лихви в размер на 15 667,20 евро за периода от 14.06.2012г. до датата на предявяване на исковата молба.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД за връщане на получена на отпаднало основание сума в общ размер от 80 503,84 евро, представляваща заплатени от М. В. вноски по четири предварителни договора за покупко-продажба на четири недвижими имота, сключени между страните, включваща и 2000евро резервационна такса.
Съдът е приел, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, на основание четири предварителни договора, три от тях сключенина 19.07.2010г. , а четвъртият – на 09.10.2010г. Установено е, че с всеки от предварителните договор е уговорено между страните, че ответното дружество като продавач се задължава да прехвърли на ищеца като купувач собствеността върху конкретно описан недвижим имот за всеки имот, като е уговорена продажна цена и ред и начин на плащане на същата на определени вноски.
Констатирано е, че със споразумение от 01.04.2011г. цените на всеки от отделните имотите са обединени в една обща цена, съставляваща математически сбор от цените на четирите имота, като са уговорени нов ред и срокове на заплащане на общата цена и нови размери и срокове за отделните вноски.
Съдът е приел, че със сключване на допълнителното споразумение от 01.04.2011г. не се прекратява действието на възникналите по предварителните договори правоотношения между страните , нито има новиране на задълженията по предварителните договори, тъй като съгласието за уреждане на нов ред и начин за заплащане на цената и сборуването на отделните задължения по отделните предварителни договори не означава подновяване на тези задължения. В този смисъл следа да се приеме, че са предявени четири главни иска с правно осн. чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на даденото по всеки от предварителните договори. Прието е, че търсенето на една обща сума от ищеца, като заплатена на отпаднало основание част от цената на всеки от четирите имота, съставлява един иск, но предпоставките за основателността на този иск следва да се преценяват в контекста на отношенията между страните по всеки отделен предварителен договор.
Прието е за безспорно по делото, че с уведомление от 07.06.2012г., изпратено от ответника до ищеца, четирите предварителни договора са развалени.
Съдът е посочил, че във всеки от предварителните договори има уговорена неустоечна клауза за забавено плащане на цената от купувача, но е счел, че за да бъде прието, че задължението на ответника да върне получената част от цената на всеки недвижим имот на отпаднало основание е погасено чрез компенсация със задължението на ищеца за заплащане на неустойка, произтичащо от посочената клауза на предварителните договори, то следва изявлението за тази компенсация да бъде направено по съответния ред: чрез възражение за прихващане. Прието е, че такова не е направено от ответника, а мълчаливо, автоматично погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото е невъзможно нито в настоящото производство, нито извънсъдебно. Изложени са съображения, че възражението за прихващане, се предявява в съответната форма, изявлението за компенсация също изисква определена форма и изпълнението на определени предпоставки,за да се приеме за настъпило, поради което твърдението на ответника-жалбоподател в настоящето производство, че с клаузата на чл.5.1 от всеки от предварителните договори се погасява задължението му да върне полученото по тези договори няма формата и съдържанието на възражение за прихващане, такова не е било предявено и не е било разгледано от първоинстанционния съд, поради което и наведеното с жалбата възражение е неоснователно.
Установено е от приета по делото съдебно счетоводна експертиза, че сумата от 70 503, 84 евро е заплатена общо като сбор от отделните суми, заплатени от ищеца на ответника по всеки от посочените четири предварителни договора, при което предявеният иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД е уважен до този размер.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: клауза в договора, предвиждаща че при разваляне на договора продавача има право да задържи платените от купувача до момента на развалянето вноски от продажната цена представлява ли основание за отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми и как следва, ако има такава уговорка , продавачът да защити това свое право при предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми – чрез изрично възражение за прихващане или самата клауза следва да се възприеме като уговорена в договора компенсация, на която продавачът може да се позове. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК- допусната в решението очевидна неправилност поради неточно тълкуване волата на страните по договорите, предмет на спора.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите при наличие на клауза в договора, предвиждаща че при разваляне на договора продавача има право да задържи платените от купувача до момента на развалянето вноски от продажната цена, представлява ли основание за отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми и как следва, ако има такава уговорка , продавачът да защити това свое право при предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми – чрез изрично възражение за прихващане или самата клауза следва да се възприеме като уговорена в договора компенсация, на която продавача може да се позове, тъй като са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Жалбоподателаят не е мотивирал наличие на конкретни пороци на решението, които да обуславят извод за очевидна неправилност на решението. Не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице. Преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.09.2017г. по гр.д.№1187/2017г. на АС София.
Делото се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от „И. п. д.”А. в размер на 2 757,87 лева, в седмичен срок от съобщаването му за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: