P Е Ш Е Н И Е
№ 416
София, 18 ноември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 395/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия И. Г. Н. срещу присъда № 24 от 19.05.2008 год. по внохд № 307/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата и в допълнението към нея от 27.06.2008 год. са релевирани основанията за проверка на постановената присъда по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК.
К. е отказал да уважи искането на защитата за назначаването на съдебно-графологична експертиза със задача към вещото лице да установи точния пълен текст, изписан от длъжностното лице-автоконтрольор и основен свидетел Ц. Р. върху първия съставен от него акт за административно нарушение, фабр. № 3*/впоследствие анулиран/ и каква е разликата в съдържанието му с последващо изготвения от същия свидетел акт фабр. № 3* съдът е ограничил подсъдимия в правото му на защита срещу обвинението и възможността да го опровергае чрез исканото от него доказателство. Както от обективна, така и от субективна с. , подсъдимият не е извършил престъплението, тъй като той е дал на полицейския служител петдесет лева /поради липсата в него на копюр с по-малка стойност/, за да плати обявената му глоба в размер на двадесет лева. Иска се, отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия, а алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В допълнение, депозирано пред касационния състав, прието на основание чл. 351, ал. 3 НПК, оплакването за допуснато нарушение представляващо основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се развива с доводите, че в нарушение на чл. 284 НПК, инкриминираната от обвинението банкнота не е била иззета по надлежния процесуален ред; не е била предмет на експертно изследване, което да установи дали тя представлява истинско годно платежно средство в Република България, като същевременно тя не е била предявена на страните в проведеното съдебно следствие. Допуснатите в двете фази на наказателното производство процесуални нарушения са съществени и са лишили съдът от възможността да прецени дали поначало е имало годен предмет на престъплението-дар, по смисъла на чл. 304 НК, необходим елемент за съставоверността на престъплението предмет на обвинението. Излагат се и конкретни аргументи по алтернативното искане за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея и в писмените допълнения съображения.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимия е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 24 от 19.05.2008 год. по внохд № 307/2008 год. Софийският апелативен съд е отменил присъда № 10 от 15.02.2008 год. по нохд № 413/2007 год. на Видинския окръжен съд, с която на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 9, ал. 2 НК И. Г. Н. е оправдан по обвинението по чл. 304, ал. 1 НК и вместо нея на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е постановил нова присъда, като подсъдимият И. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 23.03.2007 год. в гр. В., в сградата на РПУ Видин-кабинет № 12, дал дар-парична сума в размер на 50/петдесет/лв. на Ц. Р. Г. , в качеството му на длъжностно лице-младши автоконтрольор при РПУ В. , за да не извърши действия по служба-да не състави акт за установяване на административно нарушение № 472/2007 год. по ЗДвП, поради което и на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК го е осъдил на пробация и му е наложил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК за срок от шест месеца.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационната жалба за неоснователна.
Вярна е констатацията на защитата, че банкнотата, предмет на обвинението, като веществено доказателство, не е иззета по предвидения в НПК ред и липсва надлежно съставен протокол, който да удостовери извършване на такова процесуално-следствено действие, но са налице други доказателствени източници относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК.
Обстоятелството, че подсъдимият е поставил на бюрото в кабинета на полицейския служител Г. банкнота от петдесет лева е изяснено пред съда от показанията на Г. и присъствалите в същия кабинет полицейски служители-свидетелите А. Ц. В. и С. П. С. Свидетелите са категорични в показанията си, че подсъдимият оставил на бюрото на Г. банкнотата и го увещавал да не му съставя акт за констатираното административно нарушение.
Впрочем, фактът за оставената от Н. 50-левова банкнота не е оспорен от самия него, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. В обясненията си подсъдимият е поддържал, че поради липсата на копюр с по-малък номинал е предоставил банкнотата, за да заплати глобата от двадесет лева, която разбрал, че следва да запрати за извършеното нарушение. Тази позиция, въззивният съд е приел за защитна срещу обвинението и я е отхвърлил, като опровергана, не само от показанията на цитираната по-горе група свидетели, но и от обстоятелството, че за нарушения на правилата за движение Н. е бил санкциониран и преди /справка, приложена на л. 59 от дознанието/, и е бил запознат, че санкцията в административнонаказателното производство се налага не със самия акт, а чрез издадено въз основата на него наказателно постановление от санкциониращия орган, в случая Началника на РПУ –гр. Видин.
В подкрепа на изводите си, съдът се е позовал и на обясненията на свидетеля Б работник в РПУ В. , който бил извикан от Г. в кабинета си. Според този свидетел, в кабинет № 12 той заварил свидетелите Г, С. и подсъдимия и забелязал на бюрото на Г. банкнота от петдесет лева. Серафимов бил запознат от Г. за причината, поради която банкнотата се намирала на това място, а именно, че е оставена от Н. , за да не му бъде съставен акт за административно нарушение, на което подсъдимият не реагирал. В качеството си на дежурен по управление, С. се разпоредил Г. да изготви докладна записка до началника на РПУ В. за случилото се, като приложи към докладната и банкнотата.
В изпълнение на даденото му от дежурния по управление разпореждане мл. инспектор Ц. Р. Г. е съставил докладна записка до Началника на РПУ В. /рег. № ЗМ 579/26.03.2007 год./ за обстоятелствата, свързани с предложения му от И. Г. Н. на 23.03.2007 год. дар, за да не му състави акт за установено нарушение по ЗДвП и към нея Г. е приложил и описал по номинал и сериен номер инкриминираната по-късно с обвинителния акт банкнота. На л. 7 от дознанието е приложено ксерографирано копие-лице/гръб на същата банкнота. Самата тя, е вписана в справката към обвинителния акт като веществено доказателство и е отразено, че се намира на съхранение в ОДП- В.
При изразената от подсъдимия позиция, че е имал субективната увереност в годността на банкнотата като надлежно платежно средство в Република България и я използвал /според защитната му версия -да плати глобата по съставения му акт/, е било безпредметно назначаването на техническо-документна експертиза, за установяване на нейната истинност.
При установените от въззивния съд фактически положения, основаващи се на събраната и проверена доказателствена съвкупност и при спазване на предписанията на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, контролираната инстанция е стигнала до правилни и законосъобразни изводи за авторството на подсъдимия в деянието предмет на обвинението, което законосъобразно е квалифицирала. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав.
Доколкото съдът не е предявил на страните по реда на чл. 284 НПК банкнотата, като веществено доказателство, това нарушение не е съществено, защото не е ограничено правото на подсъдимия, да разбере същността на обвинението и да организира срещу него защитата си.
Неоснователен е доводът за допуснато процесуално нарушение с отказа на въззивния състав да уважи искането на защитата за назначаването на съдебно-графологична експертиза, която да установи точния пълен текст, изписан от длъжностното лице-автоконтрольор –свидетеля Ц. Р. върху първия съставен от него акт за административно нарушение, фабр. № 3*/впоследствие анулиран/ и каква е разликата в съдържанието му с последващо изготвения от същия свидетел акт фабр. № 396102. Видно от протокола на проведеното на 19.05.2008 год. заседание, апелативният съд се е произнесъл с определение, с което е отказал назначаването на исканата експертиза, като подробно се е мотивирал и е приел, че искането е неотносимо към предмета на доказване. Съгласно чл. 315 НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, но законодателят е предоставил и правото на преценка на съда, кога и в какви случаи следва да се допускат исканите доказателства. Затова и като не е уважил искането на защитата в тази насока, апелативният съд не е нарушил чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Въззивният състав е приел, че изводите на първоинстанционния съд за явната незначителност на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние са незаконосъобразни. В тази насока са изложени съображения, че с престъплението “подкуп” се засягат и увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните и обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно и върху доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на държавния и обществения апарат. Верни са изводите на въззивния състав, че в конкретния случай, поведението на подсъдимия-даването на подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба, независимо от сравнително ниската стойност на предмета на престъпление е особено укоримо, с оглед на обстоятелството, че това е станало в сградата на РПУ-гр. Видин, в присъствието и на други полицейски служители и поради това, законосъобразно е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето защо, независимо от изразеното становище на представителя на ВКП, за основателността на касационната жалба по релевираните в нея оплаквания, настоящият касационен състав намира, че въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 24 от 19.05.2008 год. по внохд № 307/2008 год. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: