Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
София,21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5320/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 311/18.12.2008 г. по гр. д. № 697/2007 г. Върховен касационен съд, Петчленен състав в производство по § 2, ал. 13 вр. чл. 234 ГПК /отм./, образувано по молба на А. Б. Ш. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./ на решение № 1149/19.07.2006 г. по гр. д. № 2861/2004 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто гражданско отделение е отменил по реда на чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./ решение № 1149/06 от 19.07.2006 г. по гр. д. № 2861/2004 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто гражданско отделение и е върнал делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд при друг състав.
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./.
Образувано е по касационна жалба от ответниците Р. С. Ш. и Б. И. Ш. , починал след подаване на жалбата и заместен от наследниците си по закон Р. С. Ш.-съпруга и дъщери А. Б. Ш. и А. Б. Ц. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ „г” с-в, постановено на 25.05.2004 г. по гр. д. № 1464/2001 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, ГК, ІІ г. о., 46 с-в, постановено на 14.11.2000 г. по гр. д. № 7015/1997 г., с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от А. Д. К. ЕГН **********, А. А. К. ЕГН ********** и В. А. К. ЕГН ********** срещу Б. И. Ш. и Р. С. Ш. и С. о. , че е нищожен договора от 13.11.1984 г., сключен между председателя на ИК на Л. РНС, София и Б. И. Ш. и Р. С. Ш. за продажба на следния недвижим имот: апартамент № 2, на ІІ-ия етаж, от вътрешната сграда на ул. „. да В. ” № 4, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, застроен на обща площ от 67.63 кв.м., при граници: изток, запад, север и юг-двор, отгоре-държавен апартамент, отдолу-апартамент на И. И. Ц.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила – основания за отмяна по чл.218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Конкретното оплакване е срещу извода на съда, че са налице изискванията за уважаване на иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ вр. чл. 120 и чл. 121 от Наредбата за държавните имоти /ДВ, бр. 79/1975 г., отм./. Счита се, че решението противоречи на приети конвенции, по които Република България се е присъединила, забраняващи приемане на норми с ретроактивно действие на санкциониращи и неблагоприятни граждански последици. Поддържа се, че за проведените заседания пред СГС жалбоподателите не са били редовно призовавани, видно от приложените по делото призовки. В писмена защита на адвокат Р, като процесуален представител на жалбоподателите А. Б. Ш. и А. Б. Ц. е посочено, че въззивното решение е частично недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба в частта относно разгледаните основания по чл. 7 ЗВСОНИ-„нарушения на нормативни актове”. По съществото на спора поддържа, че дори да се приеме, че е била нарушена разпоредбата на чл.120 НДИ /отм./, нарушението не е съществено, дължи се на пропуск на администрацията, а не на недобросъвестни действия на приобретателите и ако за основателен иска решението ще противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС.
За ответниците по касация – ищци по делото А. А. К. и В. А. К. касационната жалба е оспорена от процесуален представител адвокат Н по съображения, изложени с писмено възражение по повод касационната жалба. Оспорени са доводите на касаторите, изложени за първи път с писмена защита на процесуалния им представител, представена пред настоящата инстанция. Подробни съображения относно заявените касационни доводи са изложени с писмена защита от процесуален представител адвокат Н.
Ответниците по касация – ответници по делото С. о. и М. на ф. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу валиден съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК.
Въпросът за редовността на исковата молба е разрешен по делото с решение на Върховния съд на РБ, Четвърто гражданско отделение № 2677/9.08.1996 г. по гр. д. № 971/1996 г., постановено в производство по чл. 225сл. ГПК. По съображенията, изложени в посоченото решение, настоящият състав на ВКС преценява като неоснователен доводът на касаторите за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради нередовна искова молба.
За да се произнесе по основателността на жалбата с оглед доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:
Съгласно чл.120 НДИ /отм., в сила към датата на продажбата на апартамента/ продажба на държавно жилище се извършва въз основа на заповед на председателя на ИК на ОНС, респ. на ИК на РНС, като тази заповед следва да бъде одобрена от председателя на ИК на ОНС, респ.на ИК на СГНС. Съгласно чл. 121 НДИ /отм./ въз основа на заповедта по чл. 120 НДИ се сключва договор, подписан от председателя на ИК на ОНС /РНС/ или определен от него член на изпълнителния комитет и от купувачите.редбата предвижда осъществяване на смесен фактически състав с елементи на административен акт-заповед и на гражданскоправна сделка-договор за покупко-продажба. Опорочаването на който и да е от двата елемента на този фактически състав води до опорочаване на извършената продажба на държавното жилище.
В процесния случай продажбата на процесното жилище е извършена в нарушение на нормативни изисквания, а именно:
Заповедта по чл. 120, ал. 1 НДИ № ДИ-П-155/28.08.1984 г. не е подписана от председателя на ИК на РНС, а от негов заместник, при положение, че с разпоредбата не е предвидено делегиране на правомощията на председателя на ИК на РНС по чл. 120, ал. 1 НДИ на друго длъжностно лице за разлика от уредбата относно договора за продажба на държавно жилище по чл.121НДИ. Заповедта по чл. 120, ал.1 НДИ е издадена и в нарушение на императивното нормативно изискване на чл. 120, ал. 2 НДИ, тъй като не е одобрена от председателя на ИК на СНС.
Законосъобразно въззивният съд е уважил иска по отношение на ответниците Б, Р. С. Ш. и С. о. , а против М. на ф. е отхвърлил като неоснователен, поради липса на пасивна материалноправна легитимация.
По делото е безспорно установено, че заповедта за продажба на процесния апартамент № ДИ-П-155/28.08.1984 г., постановена на основание чл. 13 ЗС и чл. 120 НДИ, не е подписана от председателя на ИК на РНС, а от неговия заместник Н. О. Постановяването на заповедта за продажба е от изключителна компетентност на председателя на народния съвет по силата на закона–чл.120 НДИ /отм./ и разпореждането, извършено от друго длъжностно лице е недействително. Императивното изискване на закона не може да бъде пренебрегнато и е недопустимо чрез тълкуване да се приеме, че е налице възможност за делегиране на нормативно установено правомощие на друго длъжностно лице. В сложния фактически състав на покупко-продажбата на държавно жилище, включващ административноправен елемент и гражданскоправен елемент, определящо значение има административноправният елемент, а именно заповедта на компетентния по чл. 120 НДИ /отм./ орган – председателя на РНС. Това е единственият орган, комуто с нормативен акт е възложено да вземе решение за извършването на продажбата. Издаването на заповедта по чл. 120 НДИ /отм./ е предоставено в изключителна компетентност на председателя на РНС, поради което съдът не разполага с правото да преценява тежестта на допуснатото в конкретния случай нарушение на процедурата, нито чия е вината за допуснатото нарушение.
Доводът в писмената защита на процесуален представител адвокат Р, че касационната жалба съдържа и оплакване, представляващо основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК, което следва да бъде разгледано, тъй като е направено в срок и е основателно не се поставя на обсъждане, тъй като не е конкретен, а и поради липса на процесуална възможност в рамките на инстанционно производство, образувано по касационна жалба, Върховният касационен съд да обсъжда доводи за отмяна по реда на чл. 231сл. ГПК, което предполага постановено и влязло в сила съдебно решение.
Що се отнася до довода, изложен с жалбата на Б. Ш. и Р. Ш. , че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като за проведените заседания пред Софийски градски съд касаторите не са били редовно призовани, видно от приложените призовки по делото, доводът е неоснователен. Съдът е дал ход на делото едва след като жалбоподателите Б. Ш. и Р. Ш. са били призовани редовно чрез процесуалния им представител адвокат Д/с.з. на 7.02.2003 г. при подадена от тях въззивна жалба на 25.01.2001 г./. За следващото последно пред въззивната инстанция съдебно заседание, проведено на 29.10.2003 г. жалбоподателите Б. Ш. и Р. Ш. са били редовно призовани чрез адвокат Л постановеното от въззивния съд решение им е било надлежно съобщено също чрез адвокат Л.
Доводът в жалбата, че решението противоречи на приети конвенции, по които Република България се е присъединила е конкретизиран едва с писмената защита пред настоящата инстанция, поради което не се поставя на обсъждане.
Предвид изложеното въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалбата направените по делото разноски в размер на 400 лв.-заплатен хонорар на един адвокат видно от договор за правна защита и съдействие серия А, № 0* от 10.03.2009 г., за което е направено искане в писмената защита на адвокат Н.
На основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ Г с-в от 25.05.2004 г., постановено по гр. д. № 1464/2001 г.
ОСЪЖДА Р. С. Ш., А. Б. Ш. и А. Б. Ц. да заплатят на А. А. К. и В. А. К. разноски по делото в размер на сумата 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: