Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр. София, 30.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 772 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Т. И. Т., против постановеното на 04.07.2007 година от Бургаски окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, въззивно решение по гр.д. № 888/2006 година. С обжалваното решение е оставено в сила решението на Карнобатски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. И. Т., Е. М. Н., Д. М. З., П. Г. Т.а, М. С. Т., В. С. Т., С. С. Т., К. И. Т., П. Т. Т., И. Т. Т., Т. И. Т., Р. И. Д., Р. И. Р., М. И. Д., И. С. М. – починал в хода на производството, като на негово място са конституиране наследниците му С. И. М. и В. И. М., С. И. М. и В. И. М., против ответниците Д. А. А., Д. А. А. -починала в хода на производството, като на нейно място са конституирани наследниците й по закон Ю. М. К. и Г. М. К., Х. А. А., Р. А. Г., Т. А. А., И. И. Д., И. И. Б. , Т. И. Б. , М. Д. Д., М. Я. Т. , починала в хода на производството, като на нейно място са конституирани нейните наследници М. Р. П. и З. Р. Т. , Д. Д. Г. и М. Д. Г., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон – чл.10, ал.1 и чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и е необосновано.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и извърши проверка съгласно разпоредбата на чл.218ж, ал.1, пр.1-во от ГПК /отм./ на заявените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме, че предявените искове са неоснователни, въззивния съд е приел, че липсват доказателства за собственост на заявените от ответниците за възстановяване на правото на собственост пред поземлената комисия, по отношение на общия им наследодател, а за тези, за които има данни, че при извършената делба през 1938 година са поставени в дял на наследниците на общия наследодател, липсва установена идентичност със заявените от ответниците пред поземлената комисия. Прието е също така, че не е установено и правото на собственост върху всички имоти, по отношение на общия им наследодател, към момента на внасянето им в ТКЗС. Съдът е приел, че липсват доказателства за началния момент на твърдяното от ищците владение, с оглед придобиваното от тях и техните наследодатели по давност на заявените имоти, респ. липсват доказателства за изтичането на изискуемия се от закона към онзи момент 20 г. давностен срок.
За да се приеме за основателен предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ищците следва да установят по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, че общия на страните по делото наследодател, е притежавал имотите, спорни между страните, както и че заявените от страна на ответниците пред Общинската поземлена комисия /ОС”ЗГ”/ за възстановяване на правото но собственост земеделски земи, са идентични с тези, притежавани от общия им наследодател.
Безспорно е установено, че страните по делото са с общ наследодател –, починал през 1932 година. Представени са доказателства – протокол за съдебна делба и разделителен протокол от който безспорно се установява, че описаните в тези доказателства имоти, са били собственост на наследниците на общия наследодател на страните. От заключението на вещото лице, прието при първионстанционното разглеждане на делото се установява, че не може да се направи извод за идентичност на имотите, притежавани от общия наследодател на страните и тези, заявени от ответниците за възстановяване, по заявления с вх. №150/30.01.1992 година, №199/1992 г. и №43/1991 година. Заявленията, посочени по-горе са направени от наследниците на част от наследниците на Т. М. Т. Липсата на категорични доказателства за идентичност на заявените от ответниците имоти с имоти, притежавани от общия на страните наследодател, води до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Фактът, че общия на страните наследодател е притежавал значително количество земеделски земи /с оглед свидетелските показания по делото/, не води до извод, че част от неговите наследници не са притежавали, на собствено основание земеделски земи, който извод се подкрепя и от обоснованото заключение на вещото лице по техническата експертиза, установяващо липсата на идентичност.
Представения по делото списък на стопаните от с. Ж., не е годно доказателство относно това, колко земеделски земи е притежавал общия наследодател, доколкото е направено възражение относно годността на това доказателствено средство от ответниците по делото. Както правилно е приел въззивния съд, липсват данни кога е съставен списъка, като единствено може да се приеме, че е съставен приживе на общия наследодател на страните по делото, доколкото неговото име фигурира в списъка, но най-вече липсват данни от кого и на какво основание е съставен, с оглед преценката на доказателствената му тежест.
Свидетелските показания са установили единствено обстоятелството, че наследниците на Т. М. са обработвали земя, останала им в наследство, но не и останалите релевантни обстоятелства, че имотите, заявени с посочените по-горе заявления от ответниците, са били собственост на всички наследници, както и че тази съсобственост е съществувала към образуването на ТКЗС.
Силата на пресъдено нещо по спора, предмет на гр.д. №941/1994 г. по описа на Карнобатски районен съд не се простира и по отношение на предмета на настоящия спор, доколкото фактическите твърдения на ищците по посоченото дело се различават от тези по настоящото дело, предмета на спора е различен, както и направеното искане.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК, то следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаски окръжен съд, четвърти въззивен състав, постановено на 04.07.2007 г., по гр.д. № 888/2006 година.
Председател:
Членове: 1.
2.