Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр.София, 19.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №307 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. И. и К. К. Б., двете от гр. С., срещу решение от 09.08.2007г. по гр.д. №4434/2004г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.03.2004г. по гр.д. №6458/2001г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях срещу „М”АД, гр. С. и Г. А. Ш. от гр. С., иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответниците по жалбата „М”АД и Г. А. Ш. оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмено възражение.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Е. К. И. и К. К. Б. срещу „М”АД и Г. А. Ш. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за постановяване на изкупуване на продадената от „Н”АД /сега „М”АД / на Г. А. Ш. с н.а. №46/30.06.1999г. 1/20ид.част от магазин, находящ се в построената през 1975г. сграда в гр. С., Район”К”, бул”Г”№61, с площ 119кв.м.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не са доказали активната си легитимация на съсобственици в процесния магазин към момента на неговата продажба. Прието е при упражнения косвен съдебен контрол, че заповедта на областния управител за обезщетяване по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ със съсобственост е нищожна поради липса на материална компетентност за издаването й с оглед действалата към този момент редакция на закона.
Решението е неправилно.
Установено е, че по реда на ЗОЕГПНС от К. Т. М. , починал през 1991г. и оставил за законни наследници ищците, е отчуждена притежаваната от него 1/20ид.част от дворно място, находящо се на бул.”Г”№61 с площ от 680кв.м., представляващо п.VІІ от кв.336,м.”Б” по плана на гр. С.. За имота е съставен АДС №1592/1949г. През 1975г. в имота е построена сграда, на първия етаж на която се намира процесният магазин.
Със заповед №РД-21-810 от 13.05.1998г. на О. управител на О. София, е признато право на обезщетение на ищците като наследници на К. М. по реда на ЗОСОИ със собственост в магазина, общинска собственост, включен в капитала на „Н”ЕАД.
С договор за покупко-продажба от 30.06.1999г., сключен с н.а. №46/1999г. „Н”АД /вписана промяна в регистъра с оглед продажбата на 75% от акциите на „Н”АД с договор от 24.02.1999г./ продава магазина на Г. А. Ш.
Със заповед №РД-23-588/27.08.1999г. на О. управител на О. София е утвърдена оценка на имота, бивша собственост на К. М. и е утвърдена квота на наследниците му в съсобствеността на магазина в размер на 2,03% или по 1,015% на всяка от ищците.
При тези данни въззивният съд е приел, че областният управител не е имал основание да обезщети ищците със съсобственост. Изводът не кореспондира с разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОСОИ, на която съдът се позовава. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че настоящият случай не попада в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗОСОИ и затова не намират приложение начините за обезщетяване, предвидени в него. Посочената разпоредба установява като основание за обезщетяване с посочените в нея способи и случаите като настоящия, когато отчуждените имоти не могат да бъдат върнати реално, защото върху тях са извършени законни строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. В случая при провеждане на косвения съдебен контрол на заповедта по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ въззивният съд е следвало да съобрази разпоредбата на §6, ал.6 от ЗППДОП, която е специална спрямо тази по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ. При наличие на някоя от хипотезите на §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП нормата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ не е приложима относно начина на обезщетение. Т.е. в хипотезите на §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП е изключена възможността за обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ със съсобственост. Начините на обезщетяване в тези случаи са с дялове или акции в зависимост от характера на търговското дружество или с компенсаторни записи. Въззивният съд не е изяснил от фактическа страна дали е налице някоя от хипотезите на §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП, което се е отразило на правилността на изводите му по отношение валидността на индивидуалния административен акт, относно начина на обезщетение.
Неправилно в мотивите и диспозитива на решението е посочена и идеалната част, която е предмет на иска. Ищците са поддържали, че наследодателят им е притежавал 1/20ид.част от мястото, но че правата им в съсобствеността са определени с втората заповед на областния управител при обезщетяването им по ЗОСОИ. За тези им права в съсобствеността са поддържали, че съсобственикът им не е могъл да се разпореди, тъй като са чужди права, а искът за изкупуване е предявен за останалата част – разпоредената част, съответстваща на правата на съсобственика. Като са обезщетени с 2,03% от имота, очевидно предмет на иска е останалата част от него, която очевидно не е 1/20ид.част както е посочено в първоинстанционното решение, която неправилност не е констатирана и е останала неотстранена от въззивния съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане след провеждане на косвения съдебен контрол на заповедта по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ в зависимост от резултата от него, евентуално въззивният съд ще следва да се занимае с въпроса за придобивния момент, за да отговори дали заявилите права по чл.33, ал.2 от ЗС лица са били в състояние да изкупят дела на съсобственика при сключването на договора за продажба, и оттук дали биха могли да се ползват от правото да встъпят в правата на купувача.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 09.08.2007г. по гр.д. №4434/2004г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: