3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
С., 28,05,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 845 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е.-В. против решение № 66/6.05.2011 г. по в.гр.д. № 105/2011 г. на Варненски АС в частта, с която е потвърдено Р от 22.12.2010 г. по гр.д. № 2509/2008 г. на Варненски ОС в частта за осъждане на касатора Г. Е. да заплати на Д. 20 О.-В. сумата 7 123.58 лв. от главницата на основание чл.59 ЗЗД за неоснователно ползуване на недвижим имот, от частично предявения иск за 300 000 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа недопустимост на решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по евентуално възражение за прихващане с непредявена част от частично предявения иск по чл.59,ал.1 ЗЗД. Твърди се, че по въпросите: Допустимо ли е оспорването на правото на собственост на ищеца при иск по чл.59 ЗЗД, когато ответникът не заявява свои права?, Допустимо ли е възражение, че ищецът не е взел решение на ОС за разпореждане с имота, т.е. за сделката от която черпи права?, Следва ли ответникът да предявява свои права върху имота, за да може да оспорва валидността на взетите решения на кооперацията за разпореждане с него?, били решени в противоречие със задължителна практика на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а въпросите: При обезщетение по чл.59 ЗЗД дължат ли се лихви без покана по чл.84,ал.2 и чл.86,ал.1 ЗЗД? и Може ли да се присъди по иск по чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване за период, в който ползването на процесния имот е в противоречие с действащото законодателство?, били решавани противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. В исковата молба, както и в уточняващата такава от 12.12.2008 г., по частично предявения иск общо за 300 000 лв. няма разграничение какви са стойностите поотделно на главницата и на претендираната лихва.
ВнОС уважава исковете частично за 161 462.46 лв. на основание чл.59 ЗЗД и 38 269.42 лв. на основание чл.86 ЗЗД, или общо за 199 731.88 лв..
Пред ВнАС първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната част, поради което в отхвърлителната част то е влязло в сила. Следователно, СПН се разпростира и върху непредявената част от иска. АС приема, че стойността на извършените подобрения 200 910 лв. следва да бъде прихваната с вземането на ищеца, установено от ОС на 208 053.68 лв., поради което предявеният иск по чл.59 ЗЗД е уважен за разликата. Но ОС е уважил исковете общо само за 199 731.88 лв. Затова е недопустимо стойността на извършените подобрения 200 910 лв. да бъде прихваната от АС с по-голямо вземане на ищеца 208 053.68 лв. от установеното с решението на ОС 199 731.88 лв.
2. По останалите въпроси, така както са поставени, няма конкретно произнасяне от въззивния съд.
По изложените съображения в т.1, касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество на основание т.1 ТР 1/2009 ОСГТК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 66/6.05.2011 г. по в.гр.д. № 105/2011 г. на Варненски АС в обжалваната осъдителна част.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 142.64 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: