Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
София,13.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1335 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 12.11.2007 година по гр.д. № 417/2007 година е уважен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, предявен от С. Й. Н. от гр. С. против М. Д. С. от гр. С. за унищожаване на договор от 04.10.2000 година за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 23 в бл. 226, вх. А на ж.к. “Младост ІІ част”, гр. С. срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 1* том І, рег. № 9* н.д. № 211/2000 г. на Нотариус с рег. № 140 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М. Д. С. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.), съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност нееднозначните изводи на експертите относно здравословното състояние на прехвърлителя и е формирал необосновани изводи за здравословното му състояние към момента на извършване на сделката.
Ответницата по касационната жалба Софийска Й. Н. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира следното:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че с договор от 04.10.2000 година, за който е съставен нотариален акт № 193 от 04.10.2000 година, Й. И. Д. е прехвърлил на ответницата по делото М. Д. С., с която към този момент е живеел на съпружески начала, собственият си апартамент № 23 в бл. 226, вх. А на ж.к. “Младост ІІ част”, гр. С. срещу задължение да поеме гледането и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот. Към момента на изповядане на сделката, прехвърлителят е страдал от сенилна деменция параноидно-депресивна форма, поради което не е бил в състояние да разбира значението на своите действия и да ги ръководи. На 29.10.2000 г., е постъпил на лечение в Психиатрична болница “Св. Иван Рилски” Нови Искър, а с решение от 04.05.2001 година по гр.д. № 763/2000 година на Софийски градски съд е бил поставен под пълно запрещение поради невъзможност да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Починал е на 09.10.2001 година и е оставил за наследници син С. Й. И. и дъщеря С. Й. Н. – ищца по делото.
При така установените факти, съдът е приел за основателен предявения иск за унищожаване на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД на договор от 04.10.2000 година. Приел е, че към момента на извършване на разпоредителната сделка, прехвърлителят Й. И. Д. не е могъл да разбира и да ръководи действията си, поради което е прогласил извършената с нот. акт № 193 от 04.10.2000 г. сделка за недействителна.
Решението е правилно.
Съдът е приложил правилно чл. 31, ал.1 ЗЗД, след констатация за здравословното състояние на прехвърлителя към момента на извършеното разпореждане с имота му – състояние, правещо го неспособен да разбира и ръководи действията си, установено по делото по безсъмнен начин.
Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; обсъдил е заключенията на приетите съдебно-психиатрични експертизи, в т.ч. и особеното мнение на доц. Емил К. , ведно с представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели и е формирал обосновани изводи за състоянието на прехвърлителя към момента на сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Въз основа на обстоен анализ на доказателствата по делото, въззивния съд е възприел извод, че особеностите на заболяването на прехвърлителя, резултат на атрофичен процес на главния мозък, постепенно прогресиращ, са довели до изпадането му в състояние, в което той не е могъл да се грижи за работите си, свидетелство за което са и констатираните от свидетелите Б, С. Г. , С. И. , Г. П. особености в държането му, изразяващи се в неадекватност в общуването, невъзможност да разпознава близките си, забавени реакции. Съобразил е и данните от медицинската документация от проведеното лечение на прехвърлителя в Психиатрична болница “Св. Иван Рилски” Нови Искър, където е постъпил на лечение на 29.10.2000 г., т.е. непосредствено след изповяданата на 04.10.2000 година сделка, при което е било констатиран синдром на изразен паметов дефицит, остра обърканост при масивна алкохолна съобусловеност за минало време; констатиран е значим паметов дефицит за настоящи събития, а поставената диагноза е обусловила извода на експертите психиатри за наличие на заболяването и към момента на извършване на сделката, правещо го неспособен да разбира и ръководи действията си. Обстоятелството, че в особеното си мнение към заключението от 21.09.2006 г. вещото лице Е. К. е изразил становище, че не може да приеме категорична диагноза сенилна деменция не може да обуслови извод, различен от възприетия в обжалваното въззивно решение – извод, формиран въз основа на съвкупна преценка на доказателствата за състоянието на прехвърлителя, сочещи за прогресиращо заболяване, датиращо преди извършване на разпоредителната сделка, изключващо възможността за способност за разбиране и ръководене на действията на прехвърлителя при сключването и.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВА В СИЛА решение от 12.11.2007 година по гр.д. № 417/2007 година на Софийски градски съд, ІV “а” състав на гражданска колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: