О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
С., 24.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4592 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. П. и В. Г. Б., приподписана от адвокат Роза О., против решение № 2005 от 14.05.2015 г., поправено в частта за разноските с решение № 2607/10.11.2014 г. по гр.д. № 1089/2013 г., постановени по гр.д. № 35 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2604/7.11.2014 г. по гр.д. № 1089/2013 г. на Районен съд-Сандански и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Г. П. и В. Г. Б. в качестното им на наследници на Г. К. П., поч. 30.04.1992 г., против Д. С. М., С. С. С. и Й. С. С. иск за признаване за установено, че към 1958 г., при образуването на ТКЗС в [населено място], общ.С., Г. К. П. е бил собственик на основание давностно владение на нива с площ от 0.5 дка, намираща се в м.”Р.” в землището на [населено място], общ.С., при съседи: А. Г., Г. И. и Б. К..
Ответниците по касационната жалба Д. С. М., С. С. С. и Й. С. С. не са подали писмен отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, основан на твърденията, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС [населено място] през 1958 г., същият е бил собственост /като придобит по давност/ на наследодателя на ищците Г. К. Пазвански. О., като правоприемници на С. С. М., са оспорили иска с твърдения, че имотите на наследодателите не са идентични и при идентифициране на страните реални граници, процесният имот е идентифициран като собственост на техния наследодател.
Благоевградският окръжен съд е приел за установено, че ищците са поискали възстановяване правото на собственост на нива от 0.5 дка в м.”Р.” при съседи: А. Г., Г. И. и Б. К., описана в т.7 от опис-декларацията на наследодателя им Г. К. Пазвански за членство в ТКЗС от 24.01.1958 г. Н. на ответниците С. С. М. е заявил за възстановяване нива от 1.000 дка в местността „Р.” при съседи: мера и пак мера, описана в опис-декларацията му за членство в ТКЗС от 26.01.1957 г., която е идентифицирана като процесния имот № 000152 от 0.987 дка и му е възстановена в стари реални граници с решение № 36-18 от 20.07.1998 г. на ПК-С.. Според съдебно-техническата експертиза, местността „Р.” към 1959 г. е представлявала местност с обработваеми ниви, а не мера, поради което нивата на С. М., така както е описан в опис-декларацията от 1957 г. по съседи не попада в процесния район, а съседите на имот № 000152 отговарят на съседите на нивата в м.”Р.”, посочени в опис-декларацията на Г. П.. Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищците не са установили, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС наследодателят им е бил придобил собствеността по давност, като е счел показанията на разпитаните свидетели са противоречиви и непоследователни – сочат различни граници и различен момент на завладяване, като от тях може да се приеме, че имота е завладян от 1948 г. и до момента на внасянето му ТКЗС не е изтекъл изискуемия от чл.34 ЗД от 1897 г.-отм. двадесет годишен давностен срок.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят процесуалния въпрос: при наличие на противоречиви свидетелски показания, на коя група от тях съдът следва да се позове, по който поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е неотносим в настоящия случай, тъй като по делото са разпитани само ангажираните от ищците свидетели /ответниците не са ангажирали гласни доказателства/ и изводите на съда са обосновани не с преценка на противоречащи си гласни доказателства, а с вътрешно противоречие е непоследователност в показанията на свидетелите на ищците.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите и уточнен от съда въпрос: Допустимо ли е да бъде отхвърлен иск чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради недоказване правото на собственост на ищците в случаите, когато е заявено възстановяване на право на собственост върху различни имоти, доказано в административното производство с опис-декларация на различни наследодатели и е установено, че възстановения на наследодателя на ответниците имот не е идентичен с притежавания от него преди колективизацията на земята, тъй като следва да се даде тълкуване кои обстоятелства подлежат на доказване в подобна хипотеза.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2005 от 14.05.2015 г., поправено в частта за разноските с решение № 2607/10.11.2014 г. по гр.д. № 1089/2013 г., постановени по гр.д. № 35 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 17.50 лв. за всеки.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: