О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
София, 15.04. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1852 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. И. В. чрез адвокат Л адвокат Ю. Б. от АК – Бургас срещу въззивно решение № V-60/15.07.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 196/2009 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни С. Г. Ч. и Й. Л. Ч., двамата чрез адв. И от АК – Варна са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Те са подали частна жалба против определението, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ от въззивния съд по същото дело в частта, с която съдът е присъдил само част от заплатения адвокатски хонорар.
Е. В. е възразил, че частната жалба е неоснователна – заплатеното от Ч. възнаграждение за процесуално представителство е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и въззивният съд правилно е присъдил част от него.
По касационната жалба:
Тя е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е потвърдено това на първата инстанция е уважен иск по чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./, като е обезсилено влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД поради неплащане на продажната цена от купувача Е. В. на продавачите Ч. .
Повдигнатите в изложението въпроси дали при неоказано съдействие от кредитора, длъжникът може да изпълни паричното задължение чрез изпращане на пощенски запис и ако той не бъде осребрен, длъжникът освобождава ли се от задължението, не са разрешение от въззивния съд в противоречие с приложените от касатора съдебни решения, нито разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Въпросът дали съпругата на купувача по договора, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД има положението на задължителен необходим другар в производството по чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./ е без значение за постановения резултат, доколкото няма никакви данни, че купувачът В. е бил в брак, съответно за произхода на средствата, които е превел на продавачите.
Отговор на въпроса дали в производството по чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./ следва да намерят приложение и общите правила по чл. 81, ал. 1 и чл. 87 ЗЗД също не се налага, защото въззивният съд не е отказал да се съобрази с тях, а не е намерил основания за наличие на извинителни причини, поради които В. не е платил в срок цената.
Въпросът дали е допустимо прихващане на част от продажната цена с присъдените в полза на купувача съдебни разноски в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД също няма отношение към приетото от въззивния съд, който не е уважил това възражение поради недоказаността му, а не поради неприложимост на чл. 104 ЗЗД.
Въпросът от кой момент започва да тече двуседмичният срок по чл. 297, ал. 1 ГПК не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с Р-2776-19774-І ГО. В случая съдебният акт по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е подлежал на последващ инстанционен контрол, докато по приложеното решение на ВС е разглеждана хипотеза, в която решението е окончателно, а като е известно, тогава то влиза в сила от момента на обявяването му.
Поставеният правен проблем, обаче, е от значение за точното приложение на закона, доколкото в конкретния случай въззивният съд едва в производство по чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./ е върнал въззивната жалба срещу решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД като просрочена, което повдига и въпроса за датата на влизане в сила на първоинстанционното решение.
В заключение, касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По частната жалба:
Правото на Ч. да получат съдебно-деловодни разноски зависи от резултата по материално правния спор. Ето защо, правилността на определението по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ следва да се разгледа заедно с касационната жалба.
При това положение, касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване въззивно решение № V-60/15.07.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 196/2009 г.
УКАЗВА на касатора Е. И. В. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 459,50 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок,насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02. 2011 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: