Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
София, 15 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети и шести септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 389/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба подсъдимия А. И. А. против въззивно решение № 65 от 08.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 71/08 г. Апелативен съд – гр. В., с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – гр. Т..
С присъда № 1 от 11.01.2008 г., постановена по НОХД № 427/07 г. подсъдимият А е бил признат за виновен в това, че на 09.01.2007 г., при управление на МПС, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като се движил с превишена скорост – 110 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Х. Е. , 75 годишна – престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият А е лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години, считано от влизането на присъдата в сила.
Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци, както следва : на М. Е. съпруг на пострадалата, сумата от 30 000 лева; на С. М. , М. А. ов и А. М. , деца на пострадалата, сумите от по 20 000 лева за първите двама и 15 000 лева за последната.
В касационната жалба се твърди, че е нарушен закона, но съображенията към това касационно основание засягат качеството на съдебните актове и направените в тях доказателствени изводи. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия А, алтернативно ново разглеждане на делото.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия процесуален представител.
Гражданските ищци, редовно призовани не се явяват.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Основните възражения, отразени в жалбата и писмените бележки на защитата, са за неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, в резултат на което се е стигнало до неправилно осъждане на подсъдимия. Според жалбоподателя моментът, в който пострадалата е “..станала опасност за водача на лекия автомобил, същият в този момент се е намирал на около 47 метра от мястото на удара..”, което обуславя приложението на чл. 15 от НК. Възприетият, от предходните инстанции, по ранен момент за възникване на опасността, се счита за неправилен. Претендира се още, че апелативният съд, вместо да обсъди доводите в жалбата, в мотивите си изцяло е възприел изводите на окръжния съд.
Разгледани по същество, направените възражения са неоснователни.
Преди всичко, мотивите на въззивния съдебен акт опровергават твърдението за нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК.
Видно от самата жалба и пледоарията на защитата пред втората инстанция, са навеждани доводи за необоснованост на изводите за допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение и се е защитавала тезата – че пострадалата е станала опасност за движението в момент, в който подсъдимият не е могъл да избегне удара. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви, с които е дал изчерпателен отговор на тези оплаквания, повторени и пред касационната инстанция.
На следващо място, от мотивите на присъдата и тези на втората инстанция, е видно, че предходните инстанции в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, респ. чл. 339, ал.2 от НПК, са обсъдили пространно действията, както на подсъдимия, така и на пострадалата пешеходка преди и по време на ПТП. Фактическите констатации, отразени в съдебните актове, са в съответствие с доказателствените източници, поради което и не може да става дума за неправилна интерпретация на доказателства.
Всъщност, основният акцент в жалбата е относим към извода в кой момент пострадалата се е превърнала в опасност за движението. В тази връзка, жалбоподателят се позовава на експертното мнение, отразено в задача 5 на основното заключение по автотехническата експертиза, но позоваването не държи сметка за самото изследване.
Един от изходните параметри, имащ значение за разрешаването на въпроса, е бил скоростта на придвижване на пострадалата пешеходка.
В отговора на поставената задача, движението на пострадалата (75 –годишна жена), е приет като “бягане” със скорост 6,4..9 км/ч. Съдът, съобразно доказателствата по делото, включително и допълнителната автотехническа експертиза, назначена и изслушана от първата инстанция, е приел, че движението на пешеходката е извършено в “бърз ход”–3,4-4,8 км/ч.
При тези параметри за движението на пешеходката, правилно е прието, че подсъдимият е реагирал на аварийно спиране при стъпването й на пътното платно, а отстоянието на автомобила (в този момент) от мястото на удара е бил 80 метра, а не както се претендира – на 47 метра.
Тук е мястото да се посочи, както правилно е отбелязал първонистанционният съд, че опасността за подсъдимия е възникнала още при първото стъпване на пострадалата на пътното платно и тогава той е бил длъжен да съобрази действията си с възникналата ситуация (виж в тази връзка мотиви към присъдата, в това число и за ограничението, поставено от фактическото обвинение).
С основание е отхвърлена и тезата, че обективно установеното задействане на спирачки на около 80 метра от удара е не по повод стъпването на пешеходката на пътното платно, а заради някаква друга опасност.
Тази теза е компрометирана, включително и от обясненията на самия подсъдим, показанията на свидетелите, негови съпътници, отразените констатации в протокола за оглед.
Като се има предвид обстоятелството, установено по експертен път, че ударът би бил предотвратим при управление на лекия автомобил с разрешената по закон скорост – 90 км/ч., се налага изводът, че жалбоподателят с предходното си поведение по отношение режима на скоростта сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на съставомерните последици.
Извършеното от него нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което и правилно предходните инстанции са отхвърлили, като неоснователно, искането на защитата за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 65 от 08.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 71/08 г. Апелативен съд – гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.