Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
София, 17 декември 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова …………..и в присъствието на прокурора Борислав Йотов ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 363/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 349 НПК по касационните жалби на подсъдимия Е. Н. С. и С. Д. Б. против решение № 68 от 01.04.2008 г. по внохд № 99/2008 г. на Апелативния съд в гр. П..
В жалбата на Е. С. се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието се атакуват с аргумента, че почиват на предположения и са плод на съобразяване с възникналата обществена нагласа. Подчертава се липсата на умисъл у подсъдимия, който се е доверил на данните, получени от кмета на с. Б. с убедеността , че те са точни , а при грешка подлежат на корекции. Според касационната жалба не са установени по категоричен начин и обективните признаци на състава по чл.311,ал.1 НК, тъй като подсъдимият няма качеството на длъжностно лице. Несправедливостта на наказанието се аргументира с несъставомерност на инкриминираното деяние. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия.
В жалбата на подсъдимия С/ изготвена и внесена от неговия адвокат / се поддържа касационното основание на чл.348, ал.1, т.2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Според защитата на подсъдимия предходните инстанции и органите на досъдебното производство превратно са оценили писмените и гласни доказателства и поради това са стигнали до погрешния извод, че незаконосъобразно са изразходвани средства на Община А.. Доколкото предмет на разглеждане са подобни средства, те са държавни, а такова обвинение не е повдигано по отношение на Б. На следващо място се изтъква ,че “никъде не са индивидуализирани смисъла и същността на причинените значителни вредни последици, изчислени на 138 244,49 лева.” По този начин според касатора е нарушено правото на защита на подсъдимия Б, тъй като той бил лишен от възможността да разбере в какво е обвинен и за какво е осъден. По изложените съображения се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.
Представителят на прокуратурата пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 НПК, установи следното :
Окръжният съд в гр. П. с присъда № 237 от 15.11.2007 г. по нохд № 331 /2007 г. признал
1. Подсъдимия С. Д. Б. за виновен в това, че
• на 29.11.2001 г. в гр. А. в съучастие с Е. Н. С. като извършител в качеството на длъжностно лице – заместник кмет, в кръга на службата си съставил официален документ, удостоверяващ неверни обстоятелства, отнасящи се до извършени строително-ремонтни работи с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и ал.1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода
• на 03.12.2001 г. в гр. А., в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, нарушил служебните си задължения като разпоредил да се преведат неоснователно на “ТИМКО” ООД –гр. София 195 000 лева с цел да набави за дружеството облага и от деянието са настъпили вредни последици за Община А. в размер на 138 244, 49 лева, поради което и на основание чл. 282, ал.2 ,пр. 1 и 2 във връзка с ал.1, пр.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, а на основание чл.37, ал.1, т.6 и чл.49, ал.2 от НК го лишил от право да заема ръководна длъжност в структурата на местната и държавната администрация за срок от пет години
• през периода от 22.04. 2002 г. до 21.05.2002 г. като длъжностно лице – заместник кмет на Община –., в кръга на службата си преправил съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, поради което и на основание чл.310, ал.1 във връзка с чл. 308, ал.1, пр.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл.23,ал.1 от НК съдът определил общо наказание на подсъдимия Б в размер на две години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието лишаване от право да заема ръководна длъжност за срок от пет години. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода било отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
2. Подсъдимия Е. Н. С. за виновен в това, че на 29.11.2001 г. в гр. А., в съучастие с подсъдимия Б, като извършител, в качеството на длъжностно лице в кръга на службата си съставил официален документ – акт образец № 19, в който удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тях, поради което и на основание чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимите съдът възложил сторените по делото разноски..
Окръжният съд в гр. П. с решение № 68 от 01.04.2008 г. по внод № 99/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения:
По жалбата на подсъдимия Е. Н. С.
Основна част от доводите на жалбоподателя се намират извън процесуалните параметри на касационния контрол ,тъй като са израз на становището на защитата за необоснованост на фактическите изводи на двете предходни инстанции . В жалбата обаче се изразява и становище за превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствения материал, обусловило неверни заключения за субективните и обективни признаци на инкриминираната дейност като престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Тези оплаквания са допустими, но разгледани по същество – неоснователни. Изводът на съда, че двамата подсъдими съзнателно са съставили Акт образец № 19 от 29.11.2001 г., в който са удостоверили неверни обстоятелства, отнасящи се до извършените по вид, количество и стойност строително –монтажни работи на обект “ Укрепване на свлачище в с. Бачково”, има убедителна и непротиворечива доказателствена подкрепа. По делото са представени многобройни документи и са изслушани експертни заключения, които разкриват детайлно ролята и информираността на подсъдимия С относно изпълнението на договора с Община – гр. А. за възстановяване на съоръженията по р. Чая в с. Б.. Твърдението, че видът и количеството на описаните в инкриминирания документ строително-монтажни работи са вписани по данни от тетрадката на “Б”- кметски наместник на селото/, починал през 2002 г./ правилно е отнесено от въззивния състав към обстоятелствата , ирелевантни за съставомерността на деянието. Въпросното лице /според обясненията на подсъдимия /не се е намирало в служебни отношения със строителя и не е имало никакви функции по контрола върху извършваните работи. В същото време подсъдимият е знаел, че обекта се изпълнява изцяло от фирма-подизпълнител – “Б“ ООД , при която се е намирала документацията за строителството. Нещо повече – в част от представените строителни книжа е записано името на технически ръководител , представляващ “ТИМКО”ООД – М. Т. , който според свидетелите В бил много съвестен. Вместо да се обърне към книжата, съставени от компетентнтите лица при подизпълнителя или да извърши съответни измервания, подсъдимият С поддържа,че предпочел да използва записките на “бай Г. ” поради заявената от другия подсъдим, Б. , спешност, а също така и поради “междинния”,”неокончателен” характер на акта. В приложения по делото инкриминиран документ обаче отсъства каквато и да било забележка за приблизителност на отразените данни. Няма и отбелязване, че съдържащите се в тях количества, вид и стойност на строително –монтажни работи подлежат на допълнително уточняване.становената по делото квалификация и професионален опит на подсъдимия правят алогично това поведение, но само ако то се преценява в контекста на претендираната добросъвестност. Правилно въззивният съд не е намерил основание да приема нейното съществуване , тъй като описаните действия на двамата подсъдими по изготвянето на Акт образец № 19 от 29.11.2001 г. логично се вместват в различна схема на поведение, насочена към удостоверяване на неверни обстоятелства , ползващи “ТИМКО” ООД. Цитираните от защитата показания на свидетеля К не оборват този извод на съда, тъй като данните в тях подкрепят по същество въззивното решение относно липсата на обвързаност между фактическото строителство и документацията за него от една страна и данните в акта от друга /в тази насока впечатляващо е съставянето на документа в Интернет клуб, без надлежни книжа, но със стойности, покриващи получения аванс от 100 000 лева/. Обобщено , съдът е формирал вътрешното си убеждение на базата на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства, без да пренебрегва доказателства и без да извращава съдържанието им. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила , които да формират касационното основание на чл.348, ал.1, т. 2 от НПК.
Неоснователно е и оплакването за нарушаване на материалния закон, тъй като в противоречие с чл.93, т.1, б.”б” от НК подсъдимият С бил признат за длъжностно лице единствено на базата на членствените му отношения като съдружник в “ТИМКО” ООД. Внимателният прочит на въззивното решение показва, че съдът е обосновал длъжностното качество на подсъдимия / както и възможността да е субект на престъплението по чл.311,ал.1 НК/ с други аргументи. Е. Н. е осъден по този текст не защото е един от тримата съдружници в дружеството , а защото е извършвал работа, свързана с пазене и управление на неговото имущество. Съдът е имал предвид не само и единствено пълномощното, с което управителят на дружество упълномощил С. да сключи договор с Община –., но и конкретните фактически действия, извършени от подсъдимия по неговото изпълнение. Прочее това особено ясно личи от неговите обяснения и от показанията на другия съдружник – свидетеля К. В тях се съдържат категорични данни, че именно Е. С. контактувал с подсъдимия Б по повод актуването на извършените работи, пак той пристигнал в Асеновград с печата на дружеството и дискета с бланка за Акт образец 19, неговото име и подпис фигурират върху отчетните документи с подизпълнителя “Б” ООД, на когото е възложен целия обем от договореното с Община –. строителството по възстановителните работи на р. Чая. Очевидно подсъдимият С не е само съдружник , а лице, ангажирано с ръководството и изпълнението на въпросния обект, поради което длъжностното му качество е извън съмнение.
Явната несправедливост на наложеното наказание се извежда единствено от претендираната несъставомерност на деянието и предвид изложеното по-горе не намира подкрепа в данните по делото. Определената санкция по вид, размер и начин на изтърпяване кореспондира на обществената опасност на деянието и дееца и не подлежи на ревизия в желаната от касатора посока.
По жалбата на подсъдимия С. Д. Б.
Изложените в касационната жалба оплаквания са насочени единствено към тази част от решението на апелативният съд, която се солидаризира с аргументите на предходната инстанция за признаването на подсъдимия Б за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал.2, пр. 1 и 2 във връзка с ал.1, пр.1 от НК. Атакува се извода на съдебния състав, че с инкриминираните действия С. Б. е причинил значителни вредни последици на Община –.. Тази позиция защитата на подсъдимия е противопоставила на обвинението и пред въззивната инстанция. Апелативният съд е изложил подробни и аргументирани съждения срещу нейната доказателствена и логична състоятелност.становено е по несъмнен начин от приложените по делото решения на Постоянната комисия при Министерския съвет за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, че държавният бюджет през 2001 г.е финансирал с 300 000 лева целево Община А. за извършване на възстановителни дейности в с. Б. поради щети от високи води. Сумите са постъпили в разпореждане на общината при спазване на определен бюджетен ред и са били насочени към обекти на нейната територия. Тяхното незаконосъобразно изразходване е в пряка причинна връзка с вредни последици именно за Община А., тъй като не са постигнати целите на това финансиране. Ето защо не може да се сподели възражението на защитата, че общината не е засегната по никакъв начин, тъй като евентуалните щети са настъпили единствено за фиска. Без да е необходимо подробно изложение относно начина за финансиране на общините и връзките между общинския и държавния бюджет, важно е да се подчертае, че съдът законосъобразно е потърси измеренията на вредните последици от неправомерното поведение на подсъдимия Б в патримониума на общината, която останала лишена от възстановителни работи за инкриминираната сума. Неоснователно е и твърдението на касатора, че делото и пред двете инстанции е останало неизяснено относно “ смисъла и същността “ на вредните последици за общината със стойностно изражение от 138 244,49 лева. Съдебните състави са цитирали изобилен и достатъчен по обем доказателствен материал за това, че по нареждане на подсъдимия Б в качеството му на заместник кмет на “ТИМКО” ООД са преведени за възстановителни работи в с. Б. лева. Стойността на действително извършените строително – монтажни работи на обекта възлиза на 146 755,51 лева, към които следва да се прибавят и 10 000 лева проектантски хонорар. Разликата от 138, 244,49 лева, отделени от държавния бюджет целево за възстановителни дейности в община -., не е послужила за укрепване на съоръженията по р. Чая в с. Б.. Вместо това подсъдимият Б е насочил тази крупна сума към “ТИМКО” ООД в нарушение на задълженията си като заместник кмет на общината. Това са и смисълът, и същността на вредните последици от инкриминираното поведение на касатора и въззивният съд /както и предходният съдебен състав/ в своите актове не са се затруднили в ясното им и достъпно за възприемане описание. Мотивите на обжалваното решение са логични, подробни и последователни и не ограничават възможността на подсъдимия да разбере за какво и въз основа на какви доказателства е осъден. В отговор на доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения в досъдебното производство, следва да се отбележи , че изложеното относно описанието на вредните последици в решението и потвърдената от него присъда, се отнася и до съдържанието на обвинителния акт. Не са констатират съществени нарушения на процесуалните правила ,които да са накърнили правото на защита на подсъдимия, поради което не е налице и основание за удовлетворяване на искането на неговата защита за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 01.04.2008 г. по внохд № 99 от 2008 г. по описа на Апелативния съд в гр. П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.