О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4835/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Р., чрез процесуалните й представители адвокат Р. П. и адвокат М. Е., срещу въззивно решение № 4934 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 1424/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Материалноправният въпрос е: нищожна ли е допусната делба, ако в производството по допускането й не е участвал съсобственик. Процесуалноправният въпрос е: ако във въззивната инстанция се установи, че в делбеното производство не участва съсобственик, следва ли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане при конституиране на задължителния другар. Излагат се съображения, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сборът на определените за страните – съделители идеални части от съсобствеността, изразени в дроби, не прави единица, съответно в делбата не е участвал съделител, което прави решението недопустимо, а допуснатата делба нищожна на основание чл.75, ал. 2 ЗН. Сочи се противоречие с решение № 269 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 307/2012 г., ВКС, ІІ г. о.
Ответниците по касационната жалба – Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № ІІ – 63 – 266 от 01.04.2014 г. по гр. д. № 49030/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. против С. Т. Р. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като вместо това е допусната делбата на следния недвижим имот: апартамент № 8 с площ от 83,54 кв. м., състоящ се от дневна, трапезария, кухня, две спални, баня с тоалетна и тераса, при съседи: [улица], [улица], ап. 9, коридор и ап. 14, заедно с мазе 29 с площ от 3,90 кв. м. при съседи: двор, гараж 23, гараж 25 и мазе 28, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет. 3, кота + 5,80, която жилищна сграда е изградена в УПИ ХVІІІ – 208, 290, кв. 196 по плана на [населено място], м. „Л. 2“ заедно с 1,817 % идеални части от общите части на сградата при следните квоти: за Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. – 125/1809, за С. Т. Р. – 775/1809.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 01.06.2012 г. решение по гр. д. № 12905/2010 г., поправено с решение от 22.08.2011 г., по описа на Софийски градски съд, ищците Г. С., И. С. и А. С., са признати за собственици по отношение на С. Т. Р., И. А. Р. и А. А. Р., на 5/36 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], м. „Л.“ с площ 500 кв. м., при съседи: [улица], [улица], държавен имот и М. А., представляващо УПИ ХVІІІ – 208 от кв. 196, което е част от УПИ ХVІІІ – 208, 290 от кв. 196, по плана на [населено място] – местност „Л. 2“. Отменени са на основание чл. 431 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 180/1996 г. /издаден в полза на А. И. Р./ и констативен нотариален акт № 053/2003 г. /издаден на А. И. Р. и С. Т. Р. /, в частта относно 5/36 ид. части от процесното дворно място.
С нотариален акт № 70/2003 г. И. А. Р. е придобил по дарение от родителите си А. И. Р. и С. Т. Р. правото на собственост върху 1/4 ид. част от дворното място от 500 кв. м., ПИ пл. № 208 с отреден парцел ХVІІІ – 208, кв.196 в местността Л. -ІІ част. С нотариален акт № 71/2003 г. А. А. Р. е придобил по дарение от родителите си А. И. Р. и С. Т. Р. правото на собственост върху 1/4 ид. част от същото дворно място от 500 кв. м. След проведена процедура за частично изменение на плана за имот пл. № 208 и съседния пл. № 290 е отреден един УПИ ХVІІІ – 208, 290 от кв. 196 по плана на [населено място] – местност „Л. 2“. Сливането е станало по силата на ЧИЗРП, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 221/01.04.2004 г., влязла в сила на 05.03.2004 г. От нотариален акт № 63/2004 г. е видно, че на 01.10.2004 г. между А. И. Р., С. Т. Р., А. А. Р., И. А. Р. и другите съсобственици на новообразувания урегулиран поземлен имот и [фирма] е сключен договор за отстъпване право на строеж срещу задължение за построяване на пететажна сграда, като съсобствениците на терена са си запазили и взаимно учредили право на строеж за конкретни обекти в сградата, съобразно одобрения архитектурен проект. Уговорено е за С. Т. Р. и А. И. Р. да бъдат построени апартамент № 8 /процесният/ и гараж № 18. По силата на нотариален акт № 40 от 16.12.2005 г. за покупко – продажба на идеални части И. А. Р. и А. А. Р. продали на С. Т. Р. собствените си, придобити по наследство /след смъртта на А. И. Р./ 2/6 ид. части от апартамент № 8 и от правото на собственост на 1/4 ид. части от дворното място. За сградата, в която се намират процесните имоти има издадено от РДНСК С. – град разрешение за ползване № ДК – 07 – 250 от 06.07.2006 г., правото на строеж е реализирано през 2006 г.
Въззивният съд е приел, че спорно по делото е дали след реализиране на отстъпеното от нея право на строеж и съответно учреденото й такова, ответницата Р. е станала изключителен собственик на процесния апартамент № 8 по силата на трансформация правото на строеж в право на собственост върху конкретни обекти. Над притежавания от учредилия суперфицията съсобственик обем права, действията му не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа, съответни идеални части от сградата по приращение /чл. 92 ЗС/ ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик.
С оглед заключението на съдебно – техническата експертиза УПИ, в което е изградена пететажната сграда, където се намира апартамент № 8, попада в отреждане за комплексно жилищно строителство. Приложими са правилата на ЗУТ. Процентното съотношение на площта на УПИ ХVІІІ – 208 към площта на УПИ ХVІІІ -208, 290 е 500/1005 или 49,75 %. Ищците черпят правата си от приращението, осъществено чрез застрояването при отсъствие на разпоредителна сделка от тяхна страна, засягаща притежавания от тях дял в съсобствеността на земята, т. е. квотите следва да бъдат изчислени в съответствие с обема права на собственост върху земята, както следва: 5/36 от 500/1005 = 125/1809 – за ищците и 31/36 от 500/1005 = 775/1809 за ответницата.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, предвид съществуващата вероятност за неговата недопустимост,респ.нищожност, с оглед така определените за страните квоти, при които е допусната делбата на процесния апартамент, и във връзка с повдигнатите от касатора доводи за задължителното участие на всички другари – съделители в производството за делба на съсобствен имот. С оглед приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, че ВКС, не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, като преценката за валидността и допустимостта на обжалваното решение, ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4934 от 06.07.2017 г. по в. гр. д. № 1424/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора С. Т. Р. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба, в размер на 50 лв. и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: