О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София,08.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1201 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №90 от 15.03.2016 г. по ч.т.д.№75/2016 г. на АС Бургас, с което след отмяна на определение №252 от 26.02.2016 г. по ч.т.д.№65/2016 г. на ОС Бургас, е допуснато обезпечение на бъдещ иск за установяване на нищожност на договор за ипотека, обективиран в н.а.№200 от 17.08.2007 г., н.д.№166/2007 г., който ще бъде предявен от Д. К. А., Д. И. А. и Г. Д. А. срещу [фирма], чрез спиране изпълнението по изпълнително дело №20148050400419 на ЧСИ С. Николова с район на действие ОС Б., след представяне на парична гаранция в размера на 9 000 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че с него са обезпечени искове, за които молителите нямат правен интерес, без да са представени убедителни доказателства, установяващи вероятната им основателност и без наличие на обезпечителна нужда за ищците, още повече че наложената обезпечителна мярка е неподходяща.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с цитирана в изложението практика на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Подходяща ли е по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” за обезпечаване на иск за прогласяване на нищожност на ипотека. 2. Налице ли е вероятна основателност на бъдещ иск за прогласяване на нищожност на договорна ипотека като учредена от несобственик, когато бъдещият ищец е ипотекарен длъжник, легитимирал се като собственик с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение. 3. Допустимо ли е разглеждането от съда на жалба, депозирана от лице, което няма правен интерес от установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства. 4. Допустима ли е липса на произнасяне от страна на въззивния съд по наличието на правен интерес у жалбоподателя. 5. Допустимо ли е извън изрично предвидените в закона случаи някой да предяви от свое име чужди права пред съда. 6. Налице ли е правен интерес за собственик, легитимиран като такъв по силата на констативен нотариален акт и учредил ипотека върху собствените му имот да заведе иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека с аргумента, че той не е собственик поради релевиране на съображения за неправилност на констативния нотариален акт.
Ответниците по частната касационна жалба заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение АС Б. е приел, че предвид твърденията на молителите за липса на право на собственост върху имотите, към момента на учредяване на договорна ипотека върху тях, които твърдения не могат да се установят в производството по обезпечение на иска, както и поради необходимостта да се гарантира осъществяване на правата по бъдещото съдебно решение, молителите имат нужда от обезпечение на иска като обезпечението следва да се допусне при представяне на парична гаранция от молителите, в размер на 9 000 лв.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Отговорът на формулираните в изложението първи и втори въпрос винаги се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за произнасянето по молбата за допускане на обезпечение, от което може да се направи извод, че всъщност тези въпроси се решават за всеки конкретен случай, съобразно данните по делото и по същество със същите жалбоподателят оспорва правилността на направения от въззивния съд извод за наличие на предпоставките за допускане на исканото обезпечение. Ето защо и тъй като с оглед разясненията, дадени с т.1 от ТР №1/10.2010 г. на ОСГТК на ВКС визираните въпроси не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, а поддържаното от жалбоподателя селективно основание не следва да бъде обсъждано.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите поставени в изложението въпроси, свеждащи се до въпроса за наличие на правен интерес у молителите да предявят иска за установяване на нищожност на договорната ипотека. Макар и обусловил възприетия от въззивния съд извод за допустимост на бъдещите искове, спрямо този въпрос не се установява наличие на поддържаните селективни основания, тъй като решаването му е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, формирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение №281 от 15.11.2012 г. по гр.д.№1173/2011 г. на ВКС, ГК /наличието на което изключва приложение на бланкетно поддържаното в частната касационна жалба селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съобразно даденото в цитираното решение разрешение, възприемано и от настоящия състав, различна е обусловеността, която правото на собственост върху имот има за правния интерес като положителна процесуална предпоставка, когато по исков ред да се повдига спор за установяване на нищожност при особените основания на чл.170 вр. чл.167 от ЗЗД, в сравнение със случая, при който се предявява иск за принадлежност на вещното право на собственост – положителен или отрицателен, или като нищожна се атакува прехвърлителна сделка за имот, от собственика на същия и правният интерес е основан на твърдението, че правото на собственост не е напускало патримониума на ищеца. В първия случай, при иск по чл.170 от ЗЗД, правен интерес да установи недействителността ще има и този, който при учредяване на ипотеката е уговарял тежест върху своя собственост, но при сделката е описан имот, който не е негов, в отклонение от изискванията за съдържание по чл.167 от ЗЗД, в отклонение от правилото за поединична определеност на имотите /чл.166, ал.2 от ЗЗД/ или в нарушение на чл.167, ал.3 от ЗЗД. Не само собственикът на имот, по отношение на който трети лица са договорили ипотека без негово съгласие, разполага с иск за установяване на нищожността, а ипотекиралият също има интерес от установяване на пороци във формата или съдържанието на ипотечния договор, които водят до неговата нищожност, като съображението, че правото на собственост върху имота не му принадлежи, не е довод за недопустимост на предявения иск, а дали в конкретния случай е налице недействителност на ипотечния договор, следва съдът да даде отговор по същество, като разгледа иска на учредителя на ипотеката.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1884/09.07.2015 г. по ч.гр.д.№1812/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.