О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 17.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 76/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед съображенията в определението с № 490 от 24.10.2011 год. по ч. гр. д. № 437/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е прекратено частното производство и молбата на Ц. Х. К. е върната за произнасяне по същество от настоящия състав.
Подадената молба от 18.07.2011 год. касае определението с № 29 от 8.02.2011 год. по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение, в частта му за разноските, присъдени в полза на ответниците по молбата в размер на 500 лв. Молителката Ц. Х. К. поддържа, че този размер следва да се измени, тъй като на първо място направените от другата страна разноски възлизат на сумата 300 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита, а освен това и този размер е прекомерен в сравнение с разпоредбите на Наредба № 1/2004 год.
Ответниците Ш. не са взели становище по молбата.
С оглед липсата на данни за съобщаване на определението за прекратяване на производството по подадената от молителите А., Б. и Ц. К. молба за отмяна на влязло в сила решение, следва да се приеме настоящата молба за изменение на същото в частта му за разноските за допустима, като подадена в срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е и частично основателна. Към писмения отговор на ответниците в това производство П. и Р. Ш. е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника им възнаграждение в размер на 500 лв. От него са внесени 300 лв., за остатъка липсват данни за това, поради което и с оглед чл. 78, ал. 3 ГПК при направения извод за недопустимост на подадената молба за отмяна, следва да им се присъдят направените от тях разноски, възлизащи на сумата 300 лв.
Неоснователно е другото оплакване на молителката за прекомерност на това възнаграждение, тъй като предприетата защита от ответниците е по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, а не по частна жалба. Освен това Наредба № 1/2004 год. предвижда минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в пар. 2 ДР е предвидено присъденото възнаграждение в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК да не може да бъде по-ниско от трикратния им размер, в които граници попада внесеното възнаграждение.
Поради горните съображения определението в частта му за разноските следва да се измени, като за размера им над 300 лв. то следва да се отмени.
С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определението си с № 29 от 8.02.2011 год. по гр. д. № 76/2011 год. в частта му за разноските, присъдени в полза на П. и Р. Ш., като го отменя за разликата над 300 лв. /триста лева/ до присъдения размер от 500 лв., представляващи направени такива в производството за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: