1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 11 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4898/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2014 г. по гр. дело №9120/2012 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Д. К. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че с присъда от 21.12.2005 г. ищецът е признат за невиновен за престъпление по чл. 195, ал.1., т.З, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК. Тази присъда е потвърдена с решение от 29.06.2007 г. на СГС по в.н.о.х.д. № 2298/2006 г. Д. К. М. е бил задържан на 23.02.2005 г. в 09 РПУ-СДВР, а на 26.02.2005 г. с определение на СРС му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като същата е била изтърпяна в ареста на Ст.Сл.Сл. От 15.06.2005 г. ищецът е бил преместен в ареста на Софийския централен затвор. В съдебно заседание на 21.12.2005 г. СРС е изменил мярката „задържане под стража“ в „подписка“. Ищецът е бил освободен от ареста на 13.01.2006 г. или задържането му е продължило около 11 месеца. По делото са събрани доказателства за причинените неимуществени вреди на ищеца, претърпени в причинна връзка с неоснователното наказателно преследване. От свидетелските показания на майката и брата на ищеца, както и от приетата медицинска експертиза по делото се установява, че до ареста му през 2005 г. ищецът не е имал никакви заболявания. След освобождаването му кашлял и бил „пожълтял“. Поставена му е диагноза „инфилтративно-пневмонична туберкулоза – фаза на разпадане”, за което заболяване бил на стационарно лечение около три месеца. Състоянието му било много тежко. Отслабнал и бил инвалидизиран 80%. Не е могъл да си намери подходяща работа и това още повече го съсипвало психически. Приятелката му го изоставила докато бил в ареста, а приятелите му се отдръпнали. Ищецът бил наркозависим. На фона на сериозен рисков фактор от дългогодишна наркозависимост със силно занижен имунитет, след излизането му от затвора се е развила тежка форма на белодробна туберкулоза. Фазите на последната се проявяват във времето за около 5-6 месеца. От медицинската документация не се установява ищецът преди да влезе в затвора и по време на престоя си да е боледувал от белодробно заболяване. С категоричност обаче не може да се твърди от кой момент датира това заболяване, защото няма обективен критерий – рентгенография в затвора, която да установи състоянието му преди и по време на престоя. При първоначалното освидетелстване на ищеца е определена 80% трайно намалена работоспособност, а към момента, съобразно последното експертно решение от 28.11.2011 г., тя е 73%, с вписани забрана за тежък физически труд, работа в запрашена среда, труд със значително психическо натоварване. Ищецът получава социална пенсия за инвалидност в размер на 110.95 лв. Продължителността на наказателното преследване – около 2 години, тежестта на вмененото престъпление, за което се предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода, обстоятелството, че в продължение на около 11 месеца ищецът е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и това, че заболяването е получено в резултат на условията в ареста обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Д. К. М., [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 г. и са представени съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси за определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №839 от 27.04.2015 г. по гр. дело № 4795/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.