– 5 –
РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. София 11.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 08.02.2017 (осми февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3517 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 5157/09.06.2016 година, подадена от А. Н. М. и Д. А. М. за отмяна на решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 275/2015 година, което е потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година.
С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на А. Н. М. и Д. А. М., че дължат солидарно на [фирма] [населено място] сумата от 2191.50 лева, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода май 2013 година-април 2014 година за топлоснабден имот намиращ се в [населено място], [община], [улица], абонатен № 395762 и 143.65 лева, представляващи законна лихва за забава от 30.06.2013 година до 12.11.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2191.50 лева, считано от 25.11.2014 година-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 47/2015 година. по описа на Районен съд Смолян е издадена заповед за изпълнение № 31/27.01.2015 година на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като молителите са осъдени да заплатят на дружеството сумата от 1185.69 лева, а искът за неплатена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2191.50 лева до пълния претендиран такъв от 2198.79 лева. Това решение е било обжалвано от молителите и е било потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година. Последното с оглед на цената на предявените искове не е подлежало на обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 299, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на която е обявено-14.03.2016 година.
От изложените в молба с вх. № 5157/09.06.2016 година твърдения следва, че посоченото от А. Н. М. и Д. А. М. основание за отмяна е такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и се основава приложените към молбата доказателства.
Насрещната страна по молбата за отмяна [фирма] [населено място] не е подала отговор на същата и не е изразила становище по допустимостта и основателността й, а това не е направило и третото лице помагач [фирма] [населено място].
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
Както се посочи по-горе А. Н. М. и Д. А. М. искат отмяната решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 275/2015 година, което е потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за обстоятелството или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новите обстоятелства или доказателства да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и затова при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и да са настъпили или създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Що се отнася до новите доказателства то те могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Освен това новите факти или доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Затова тези обстоятелства или доказателства трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. От посоченото следва, че обстоятелствата, които разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите когато делото не е било попълнено с релевантни за спора факти или доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да посочи съответните факти или да ангажира доказателствата. Касае се обаче до обстоятелства и доказателства, които подлежат на преценка от страна на съда при постановяване на решението му по съществото на спора, като именно това е целта на отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова обстоятелствата, въз основа на които може да бъде искана отмяна на постановеното по спора съдебно решение се отнасят до спорното право, а не до валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение. Проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК.
В конкретния случай А. Н. М. и Д. А. М. твърдят, че след постановяване на решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 275/2015 година, което е потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година са се запознали с публикация във вестник „Уикенд” свързана с изменението на чл. 62 от З. и отнасяща се до правата на потребителите на топлинна енергия. Текста на публикацията е възпроизведен в молбата за отмяна, но не може да послужи за обосноваване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тя отразява правното становище на автора си, поради което не е нито обстоятелство, нито доказателство, което е свързано със съществуващите между А. Н. М. и Д. А. М. от една страна и [фирма] [населено място] от друга страна, правоотношения по повод на доставката и потреблението на топлинна енергия. Същата не може да се отрази както на възникването на тези отношения, така и на конкретното им съдържание. Поради това тя не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като тази разпоредба и има предвид факти и обстоятелства свързани със съществуването на спорното право, неговото възникване, действителност, съдържание, изменение или прекратяване, нито пък е ново доказателство доколкото не установява такива факти. Въз основа на нея не може да настоящето производство да се прави преценка на изложените в молбата за отмяна възражения срещу вземането на [фирма] [населено място] свързани с момента на придобиване на отопляемия имот от молителите, а оттам и за обвързаността им от предшестващия този момент писмен договор за доставка на топлинна енергия. Също така не може да се извършва и преценка на твърдението, че липсва задължение тъй като имотът е бил необитаем и недостъпен за потребление, а също и на това, че задължението е погасено по давност. Това са правни възражения, които са могли да бъдат направени в исковото производство, по което е постановено решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян по гр. д. № 275/2015 година или във въззивното такова, по което е постановено решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян по гр. д. № 24/2016 година. Те обаче не представляват нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и въз основа на тях не може да се допусне исканата от молителите отмяна. Това важи и за изложените твърдения за недопустимост на предявения срещу А. Н. М. и Д. А. М. иск, свързани с нарушения по чл. 26 и чл. 27 от ГПК. Отмяната не може да се допусне и на основание направеното с молбата оспорване на изслушаните в исковото производство съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Всяка една от страните в исковото производство е могла да изложени основанията си за оспорване на заключенията на вещите лица в исковото производство, като съдът извърши преценка на допустимостта и основателността на оспорванията при постановяване на решението си. Тази негова преценка, както и евентуално допуснатите при изслушването на вещите лица, би се отразила на правилността на постановеното от исковия съд решение и ще подлежи на проверка в инстанционното производство, а не в извънредното такова за извънинстанционен контрол по чл. 303 от ГПК. Несъгласието на А. Н. М. и Д. А. М. не прави заключенията на изслушаните в исковото производство съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи неистински по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като разпоредбата изисква тази неистинност да бъде установена по надлежния съдебен ред-с влязла в сила присъда или съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, което в случая не е налице.
С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 275/2015 година, което е потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година, а също така не е налице и някое останалите основания за това по чл. 303, ал. 1 от ГПК за това. По тази причина подадената от А. Н. М. и Д. А. М. молба за това трябва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5157/09.06.2016 година, подадена ОТ А. Н. М. с Е. [ЕГН] и Д. А. М. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] за отмяна на решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 275/2015 година, което е потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], район „К. с.”, [улица], а именно [фирма] [населено място], район „И.”,[жк], [улица].
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.