– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
гр. София 16.01.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 12.10.2016 (дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 61 323 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 149 220/02.12.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година.
Касационната жалба на [фирма] [населено място] е насочена срещу частта от решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година, с която касаторът, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 12 413.18 лева, представляваща изтекла за периода от 27.11.2007 година до 19.11.2012 година законна лихва за забава върху сумата от 20 909.97 лева по фактура № 10 135/27.11.2007 година, за която сума предявеният срещу касатора иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ е отхвърлен с влязло в сила решение поради извършено прихващане. В жалбата са изложени твърдения за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане въззивното решение да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 28 465/01.03.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор на касационната жалба като не е изразило становище по допустимостта и основателността на същата.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 02.11.2015 година, а касационната му жалба е с вх. № 149 220/02.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че [фирма] [населено място] дължи на [фирма] [населено място] сумата от сумата от 20 909.97 лева по фактура № 10 135/27.11.2007 година, за която сума второто дружество е предявило срещу първото иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Освен това е прието, че [фирма] [населено място] е направило валидно възражение за прихващане на тази сума със задължения на [фирма] [населено място] в размер на 21 307.06 лева, които са били придобити от касатора с договор за цесия от 04.01.2012 година, сключен с [фирма] [населено място]. Това възражение е счетено за основателно от въззивния съд и тъй като претендираното от [фирма] [населено място] вземане е било в по-малък размер от това на [фирма] [населено място] искът с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ е отхвърлен. По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са изложени съображения за това, че фактура № 10 135/27.11.2007 година установява, сключен между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач и [фирма] [населено място], в качеството му на купувач договор за покупко-продажба. Посочено е, че при договора за търговска продажба задължението на купувача да плати закупената стока става изискуемо при предаване на стоката освен, ако не е уговорено друго-чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Тъй нямало данни да е уговорен друг срок за изпълнение, следвало да се приеме, че [фирма] [населено място] е изпаднало в забава за задължението си да плати цената след доставката на стоките, без за това да е нужна покана от страна на [фирма] [населено място]. Представената фактура обективирала предаването на стоките, тъй като била първичен счетоводен документ, с който доставчикът документирал доставка на стока или услуга към получателя й по аргумент на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и тъй като била надлежно осчетоводена от [фирма] [населено място]. С оглед на това съставът на Софийски градски съд е приел, че [фирма] [населено място] е изпаднало в забава да плати признатото от него с осчетоводяването на фактурата задължение, след датата на издаване на същата, която дата обективирала и предаването на стоките. Поради това не са възприети твърденията на [фирма] [населено място], че не е изпаднало в забава за задължението по фактура № 10 135/27.11.2007 година преди подаване на исковата молба. Прието е, че не следва да се обсъжда направеното от [фирма] [населено място] възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането за лихви, тъй като се правело за пръв път пред въззивната инстанция и доколкото не е било направено своевременно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК се явявало преклудирано по смисъла на чл. 133 от ГПК.
С оглед на горното формулираният от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос за това дали задължението за заплащане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се погасява с предвидената чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна давност или с предвидената в чл. 111, б. „в” от ЗЗД кратка тригодишна такава не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Въпросът за погасителната давност не е бил обсъждан от въззивният съд и не е обусловил изводите му в постановеното от него решение. Затова същият не покрива установените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерии за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Освен посочения по-горе правен въпрос с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е формулирало и въпросите за това дължи ли ответникът законна лихва за забава върху вземане, което е погасено изцяло при извършено съдебно прихващане, за период от пет години преди датата на предявяване на иска и за това от кой момент се дължи законната лихва за забава върху погасено чрез прихващане вземане с оглед на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Тези въпроси са свързани с изложените в хода на съдебното производство от страна на [фирма] [населено място] твърдения за недължимост на вземането на [фирма] [населено място] по фактура № 10 135/27.11.2007 година, а оттам и за недължимост на претендираната от ответника по касацията законна лихва за забава върху сумата по фактурата. Същите са относими към конкретния спор за това дължи ли се законна лихва за забава върху погасеното чрез извършеното прихващане вземане на кредитора [фирма] [населено място] и ако се дължи такава от кой до кой момент. Затова съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС те следва да бъдат конкретизирани като на същото основание могат да бъдат обединени в един общ въпрос за това от кой момент поражда действие извършеното извънсъдебно, респективно съдебно прихващане и за последиците на този момент по отношение на евентуалното акцесорно задължение за обезщетение за забава върху насрещното задължение за периода от изискуемостта на последното до момента на изявлението на длъжника за извършване на прихващането. Този въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради което представлява общо основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд в обжалваната му част.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 149 220/08.12.2015 година и такова трябва да се допусне.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 248.26 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], [улица], касационна жалба с вх. № 149 220/02.12.2015 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 248.26 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], [улица], а именно [фирма] [населено място], [улица].
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.