О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 19.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4770/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 25249/23.08.2019 г. на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р. срещу решение № 946/26.07.2019 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК по ч.гр.д. № 676/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за допълване на определение № 1313/25.04.2019 г. по същото дело.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивния съдебен акт, като се излагат съображения за постановяване на същия в противоречие с постановките на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд не е съобразил служебните си задължения за осигуряване прилагането на процесуалния закон – в основното определение № 1313/25.04.2019 г. не са изложени мотиви за извършена от съда преценка по допустимостта на първоначалния иск и надлежните страни по делото, доколкото той е предявен в нарушение на изискванията за процесуална легитимация; липсват и мотиви за извършена от съда проверка за допуснати нарушения на правото на защита на ответницата Д. Р. в първоинстанционното производство. Считат, че липсата на изрични мотиви по наведените въпроси, както и липсата на нарочен диспозитив за прекратяване на производството, като образувано по недопустим иск, съставляват основание за непълнота на определението на Варненския окръжен съд.
Ответникът по жалбата К. П. Р. не е изразил становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение,имащо характер на определение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение молба с вх. № 18757/19.06.2019 г., на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р., за допълване на определение № 1313/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 676/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на Д. П. Р. за главно встъпване в процеса, образуван по заведения от К. П. Р. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 56 ЗС срещу Д. Т. Д.-Р..
Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 250 ГПК страните имат процесуална възможност да искат допълване на основния съдебен акт в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане, с което е сезиран. Посочил е, че подобна възможност за страните възниква единствено при липса на произнасяне по част от спорния предмет по делото. В случая е постановено определение по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 225 ГПК, и с това определение е потвърден първоинстанционният съдебен акт. Налице е произнасяне по цялото искане на жалбоподателите, поради което и не е налице твърдяната от тях непълнота.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Непълнота на съдебния акт е налице тогава, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото отправено до него искане. В случая въззивният съд е разгледал отправеното до него искане, заявено с частната жалба на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р., за отмяна на първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на Д. П. Р. за главно встъпване в процеса на основание чл. 225 ГПК, респ. за уважаване на последната и конституиране на жалбоподателката като главно встъпило лице в първоинстанционното дело пред Варненския районен съд.Не е налице сочената непълнота на постановеното определение. Допълване на постановен съдебен акт е допустимо само ако той е непълен и допълнението може да съществува наред с постановения акт. С допълването по реда на чл. 250 ГПК не може да се иска пререшаване на спора по същество. В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл по искането за главно встъпване в процеса, като е счел, че в случая такова не следва да се допуска поради липса на предпоставките на чл. 225 ГПК, с оглед на което настоящият състав счита, че не е налице твърдяната непълнота.
С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 946/26.07.2019 г. /имащо характер на определение/, постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр.д. № 676/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: