О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С., 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1109 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 109077 от 24.Х.2012 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІХ.2012 г., постановено по гр. дело № 13091/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № І-35-108 на Софийския районен съд, ГО, 35-и с-в, от 27.VІІ.2011 г. по гр. дело № 3278/2010 г. С последното – като неоснователни – са били отхвърлени шестте обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор, предявени срещу ответното [фирма]-С., от които първите четири с правно основание по чл. 55 ,ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и с предмет присъждането на суми в размер на 10 373.72 лв.; на 5 188.06 лв.; на 480 лв. и на 19 245.37 лв., а последните два иска – съответно с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било присъждане на сума в размер на 625.07 лв., представляваща законна лихва върху сбора от първите три главници за периода 16.ІХ.2009 г. – 21.І.2010 г., както и присъждане на сума в размер на 675.67 лв., представляваща претендирана законна лихва върху главницата от 19 245.37 лв. за периода 28.ІХ.2009 г. – 21.І.2010 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който шестте обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма]-С. срещу ответното [фирма]-С. да бъдат уважени в предявените по делото размери или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата му, [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: „Дали съдът е обвързан с наведената в исковата молба правна квалификация на иска или същата следва да се изведе от възприетите факти по делото, респ. възможно ли е неправилната, според съда, правна квалификация да доведе до отхвърляне на иска – независимо от констатираната „изрядност” на ищеца, респ. неизпълнение на ответника, при непроменящи се (еднакви) фактически твърдения и един и същ петитум?” По този въпрос противоречието на въззивното решение било не само с постановките на ППВС № 1 от 13.VІІ.1953 г. и на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г., но така също и със следните пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК от отделни състави на ТК и ГК решения, както следва: 1/ Решение № 45/20.ІV.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 516/09 г.; 2/ Р. № 95 от 16.ІІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 331/2010 г.; 3/ Р. № 192 от 26.V.2011 г.на ІІІ-то о. по гр. д. № 1399/2010 г.; 4/ Р. № 51 от 2.V.2012 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 105/2011 г.; 5/ Р. № 549 от 29.Х.2010 г. та ІV-то г. о. по гр. д. № 56/2010 г.
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото били следните два процесуалноправни въпроса:
1/ Възможно ли е съдът да приема за спорен факт, който изрично е отделен като безспорен между страните и да базира своите изводи на него – т.е. по своя преценка да променя заявените от страните по съответния ред факти и обстоятелства, както и следва ли в този случай да указва на страните да представят допълнителни доказателства?
2/ Следва ли в случай, че решаващият съд вложи различен смисъл в изрично заявените от страните факти да им даде указание за допълнително доказване „с оглед различните правни последици които биха следвали”?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По първия, релевиран в изложението на касатора процесуалноправен въпрос въззивната инстанция е приела, че посочването на правна квалификация на иска от страна на ищеца не обвързва съда и дори не е необходимо в исковата молба да се сочи такава, тъй като квалификацията се определя служебно – въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането. Констатирано е в тази връзка, че ищецът настоящ касатор е уточнил изрично, че с исковата си молба претендира връщане на даденото от него по прекратен, респ. развален договор за наем с ответника и затова правната квалификация на първите четири негови искови претенции следва да е по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – връщане на дадено на отпаднало основание. В този смисъл въззивният съд е споделил дадената от ищеца настоящ касатор правна квалификация на главните негови четири обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу ответното [фирма]-С. и следователно не е налице твърдяното противоречие на обжалваното въззивно решение на СГС с посочената задължителна практика на ВКС.
На второ място, въззивната инстанция е могла да констатира че щом и двете страни по делото са твърдели, че сключеният помежду им договор за наем е развален, това обстоятелство е било отделено от първостепенния съд с доклада му по делото „като безспорно”, т.е. ненуждаещо се от доказване, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Но искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД е бил отхвърлен с аргумент, че от събраните по делото доказателства не се установявало неизпълнение на задължение от страна на наемателя настоящ касатор, „което обуславя извод, че в полза на наемодателя-ответник не е възникнало правото на разваляне на договора”. Следователно проведено е било доказване в процеса относно обстоятелство, прието веднъж за безспорно. Изложеното налага извод, предвид липсата на съдебна практика, за наличието в случая на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по останалите два формулирани в изложението към жалбата процесуалноправни въпроси, които след уточнението им от настоящия състав на ВКС се редуцират до следното: Възможно ли е съдът да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на касатора [фирма]-С. ще следва да бъде указано, че в едноседмичен срок от съобщението за това следва да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на сумата 731.76 лв., съгласно Тарифа № 18/28.ІІ.2008 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІХ.2012 г., постановено по гр. дело № 13091/2011 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-С. чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на Върховния касационен съд допълнителна държавна такса в размер на 731.76 лв. (седемстотин тридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2