Решение №42 от 26.3.2018 по гр. дело №4913/4913 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

РЕШЕНИЕ
№ 42
София, 26.03.2018 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4913/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
С решение № 592 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 1757/2007 г. на Пернишкия районен съд е допусната на съдебна делба на недвижими имоти и движими вещи, в т. ч. на поземлен имот с идентификатор 55871.504.334 по кадастралната карта на [населено място] и на построените в него сгради с идентификатори 55871.504.334.1, 55871.504.334.2 и 55871.504.334.3, между В. С. В. и Е. С. В., при равни дялове.
Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение от ответницата по иска Е. С. В., която твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, удостоверяващи новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се отмяна на влязлото в сила решение, за да се вземат предвид сега представените доказателства.
Ответникът по молбата за отмяна В. С. В. я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 5 от 15.01.2018 г. в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане в открито заседание.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С влязлото в сила решение, постановено в първата фаза на делбеното производство, между съделителите – бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, е допусната делба и на поземлен имот с идентификатор 55871.504.334, ведно със сгради, една от които е с идентификатор 55871.504.334.1, със застроена площ от 82 кв. м., брой етажи – 4, с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, а по нотариален акт – недовършена жилищна сграда, състояща се от мазета и етаж /т. 4 от диспозитива/.
С молбата за отмяна е представена скица № 15-29964 от 26.01.2015 г. на допуснатия до делба поземлен имот. В нея сградата с идентификатор 55871.504.334.1 със застроена площ от 82 кв. м. е записана като такава с брой етажи – 3. Молителката твърди, че обстоятелството относно отразената в кадастралната карта етажност на сградата не е могло да й бъде известно при висящността на спора, тъй като при разглеждане на иска за допускане на делба били представени оригинални скица/схеми на АГКК, С. П., в които сградата е отразена като такава на четири етажа. Същевременно няма предприети процедури по изменение на кадастъра, като и от представената скица е видно, че няма издадени заповеди за изменение на кадастралната карта.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителката се позовава, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.
По отношение етажността на сградата с идентификатор 55871.504.334.1 по делото има доказателства, събрани при висящността на спора. Едно от тях е скица № 674 от 11.03.2011 г., представена от молителката с молба от 24.03.2011 г. /л. 198 от първоинстанционното дело/ и приложена на л. 201-202. Съобразявайки записаното в нея, с молба, приложена на л.л. 268-270, ищецът, сега ответник по молбата, е поискал конкретизация на делбените недвижими имоти така, както същите са отразени в кадастралната карта на града, влязла в сила след образуване на производството за делба. Искането е уважено и конкретизацията е допусната с определение, постановено в съдебното заседание на 25.10.2012 г. /л. 276/. В това заседание ответницата е присъствала лично и с процесуалния си представител и е могла да вземе становище, а впоследствие – да представи и други писмени дказателства във връзка с етажността на сградата, ако счита, че записът в представената скица не съответства на действителното фактическо положение. В този смисъл представената с молбата за отмяна скица не е ново доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и въз основа на него не може да се допусне отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата в атакуваната част.
С молбата за отмяна е представено и писмо изх. № 01-18538 от 23.01.2015 г. на С. [населено място]. В него е възпроизведен текст от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./, според който сграда се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници; съобразно определението за «етаж», дадено в пар. 5, т. 47 от ДР на ЗУТ, е посочено, че сутеренът няма как да бъде отразен в кадастралната карта, освен като етаж; има и пояснения във връзка със сграда, която е извън обхвата на молбата за отмяна. Предвид това съдържание на писмото, то няма самостоятелно значение за молбата за отмяна, а следва да се разглежда във връзка с представената скица и не може да наложи друг, различен от формирания, извод.
В обобщение, не се установява наличие на поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да се остави без уважение.
На ответника по молбата следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева, от които 600 лева по договор за правна защита и съдействие серия А № 477325 /7/ от 15.04.2015 г., заплатени в брой, и 200 лева по договор за правна защита и съдействие серия А № 747928 /5/ от 14.03.2018 г., заплатени по банков път, видно от сметка от 15.03.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 592 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 1757/2007 г. на Пернишкия районен съд, подадена от Е. С. В., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. В. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на В. С. В. с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 5, разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 800 /осемстотин лв./ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top