6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. София , 07.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осми април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 285/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК .
Образувано е по молба на синдика на „Вилис„ЕООД / в несъстоятелност / – Н. Г. против решение № 235/25.01.2018 г. по т.д.№ 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Окръжен съд – Перник решение № 57/21.12.2016 г. по т.д.№ 817/2015 г. , в частта , в която, на основание чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Вилис„ЕООД сделката, извършена със споразумение от 10.11.2013 г., по силата на която „Вилис„ЕООД е опростило задължението на „Медигор„ЕООД, в размер на 258 714,40 лева, като производството в тази му част е прекратено, както и е обезсилено решението, в частта му, с която „Медигор„ЕООД, на основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, е осъдено да заплати на „Вилис„ ЕООД / в несъстоятелност /, представлявано от синдика, сумата от 258 714,40 лева, за попълване масата на несъстоятелността. Молителят твърди, че разполага с писмено доказателство, установяващи значимо за изхода на спора обстоятелство – документ, материализиращ атакуваната сделка, в който, за разлика от документа, представен по делото за същата,са индивидуализирани опростените задължения на „Медигор„ЕООД с предходно наименование и правноорганизационна форма – „ Медимаг МС„ ООД /. Молителят твърди, че документът е представен в последващо исково производство – т.д.№ 520/2018 г. на СГС – заведено от синдика на „Вилис„ЕООД / в несъстоятелност /, за попълване масата на несъстоятелността . Прилага към молбата за отмяна отговора на исковата молба от противната страна по същото дело, позоваваща се на документа, както и представяща самия документ, индивидуализиращ опростените задължения с номер на фактура и отделен размер на задължението по всяка от тях, в рамките на общата сума от 417 793,20 лева.
Ответната страна – „Медигор „ЕООД – оспорва молбата за отмяна като недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като решението – обект на исканата отмяна не е неизгодно за страната, приравнявайки произнасянето на съда по т.д.№ 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд с произнасяне със сила на пресъдено нещо, относно недействителността на атакуваната сделка. Така ответната страна намира, че претенцията на ищеца е била удовлетворена, макар на друго основание. В евентуалност оспорва молбата за отмяна като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, считано от датата 03.07.2018 г., на която е входиран отговора на исковата молба по т.д.№ 520/2018 г. на СГС, придружен със споразумението от 10.11.2013 г. , от който, при това най-ранен момент е било възможно запознаване на молителя със съдържанието на документа.
За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият състав взе предвид следното :
Синдикът на „Вилис„ЕООД / в несъстоятелност / е атакувал, на основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ, сключеното между дружеството в несъстоятелност и „Медимаг МС„ООД /с настояща правноорганизационна форма и наименование – „Медигор„ЕООД / споразумение от 10.11.2013 г., с което, след установяване общия размер на вземанията на „Вилис„ ЕООД / посочено като страна 2 / спрямо „Медимаг МС„ООД / посочено като страна 1 / към 30.09.2013 г., страните са постигнали съгласие, че в общия му размер от 417 793,20 лева / с включен ДДС / задължението „не е дължимо и не предявяват претенции към плащането му„ / очевидно несъответна редакция, доколкото споразумението не установява насрещно вземане на „Медимаг МС„ ЕООД от „Вилис„ ЕООД /. Ведно с иска по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ е предявен и иска по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с чл. 649 ал.2 ТЗ, за връщане на сумата в масата на несъстоятелността. Като ответна страна в производството е конституирано и дружеството „Репсол„ЕООД, страна – цесионер, по договор за прехвърляне на вземане на цедента „Вилис” ЕООД от „Медимаг МС„ ООД в размер на 417 793,20 лева. Договорът за цесия е сключен на същата дата – 10.11.2013 г. . „Медимаг МС„ ООД е оспорвало квалификацията на атакуванато по чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ споразумение като „опрощаване „ и като „ безвъзмездна” сделка.
Независимо от петитума на иска и съдържанието на представеното споразумение от 10.11.2013 г., първоинстанционният съд е приел, въз основа заключение на съдебно-икономическа експертиза, че към края на 2013 г. са установими действително съществуващи задължения на „Медимаг МС„ ООД към „Вилис„ЕООД в по-нисък размер – от 258 714,40 лева. Квалифицирал е споразумението от 10.11.2013 г. като „опрощаване„, по смисъла на чл.108 ЗЗД, както и че договорът за цесия , сключен между „Вилис„ЕООД и „Репсол „ЕООД е симулативен, прикриващ сделката по „опрощаването”, предвид което и нищожен. Ирелевирайки правните му последици и предвид безвъзмездността на опрощаването, съдът е счел за установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ, но до размера на сумата от 258 714,40 лева , а като обусловен от неговата основателност и иска по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с чл.649 ал.2 ТЗ за същата сума. За разликата до претендираните 417 793,20 лева исковете са отхвърлени. Искът по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ е уважен и спрямо ответника „Репсол„ЕООД, макар дружеството да не е страна по атакуваното споразумение от 10.11.2013 г. .
Въззивният съд, изхождайки от съдържанието на представеното споразумение, е счел, че липсата на индивидуализация на „опростените „ задължения – по основание и размер – изключва наличието на валидно съгласие за опрощаване, поради липса на предмет. Нищожността на атакуваната сделка спрямо всички / абсолютна недействителност / съдът е счел като предпоставяща недопустимост на иска по чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ, поради липса на предмет. Поради това е обезсилил решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му от „ Медимаг МС „ ООД част, с която е уважен иска по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ спрямо същото дружество, както и в частта, с която е уважен иска, с правно основание чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с чл. 649 ал.2 ТЗ спрямо същото дружество, чийто предмет също е предпоставен от наличието на допустим иск по чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ. Производството спрямо ответника „Репсол „ЕООД е прекратено, поради липса на надлежна процесуална легитимация на същия по така предявените искове , тъй като не е страна по атакуваната от синдика сделка. Устните състезания по т.д.№ 2658 / 2017 г. на Софийски апелативен съд са приключили на 24.11.2017 г. .
Ответната страна в настоящото производство не е оспорила твърденията на молителя за реда на снабдяване с представения, за обосноваване на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, документ – по т.д.№ 520/ 2018 г. на СГС, нито датата на депозирането на документа по същото – 03.07.2018 г. , нито е оспорил самото писмено споразумение досежно автентичност, в качеството му на диспозитивен писмен документ. При разпит в съдебно заседание на 08.04.2019 г. представляващият „Медигор„ЕООД е заявил, че няма обяснение за съществуването на две паралелни споразумения и не е запознат с първото – представеното по т.д.№ 817/2015 г. на Пернишки окръжен съд .
Представеното в настоящото производство споразумение е от същата дата – 10.11.2013 г., между същите страни и идентично – досежно възпроизведеното по – горе съдържание на представеното по т.д.№ 817/ 2015 г. на Пернишки окръжен съд споразумение, но в отличие от последното съдържа изрично изброяване на фактурите за доставки, от които произхождат задълженията на „Медимаг МС„ ООД – с номер, дата на издаване и дължима по всяка фактура сума.
При така установеното, настоящият състав намира молбата за отмяна основателна по следните съображения :
Основанието на чл.303 ал.1 т.1 предл.второ ГПК предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства, за твърдени в хода на производството, релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / първа хипотеза / или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени / втора хипотеза /. Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора.
В случая е налице основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК / първа хипотеза /. Представеното писмено доказателство е различно по съдържание от представеното в състезателното производство по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ, макар в удостоверяване на едно и също по основание и предмет споразумение между едни и същи страни, доколкото липсва противопоставено от ответника твърдение за споразумение, с различен от представеното по т.д. № 817/2015 г. на Пернишки ОС предмет, независимо от абсолютното съвпадение в основанието, размера, страните и датата на сключването му. Не е противопоставено и доказано възражение на ответника, че синдика на „Вилис „ЕООД / в несъстоятелност / – В. Ц. / завел исковете / е могъл да се снабди с това / за нуждите на настоящия съдебен акт насетне сочено като „подробно„ / споразумение, при полагане на дължимата грижа за работите на дружеството в несъстоятелност , а бездействие на същия не би могло да се презумира, доколкото в качеството си на синдик, считано от 2015 г., не и по-рано, не би могъл да е в известност за всички сключени от „Вилис„ ЕООД / в несъстоятелност / сделки, освен въз основа на добросъвестно предадени му в пълнота търговски книги на дружеството. Именно въз основа на същите – от представения по т.д.№ 817/2015 г. на Пернишки окръжен съд „непълен„ документ – е обосновано знанието за атакуваното по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ споразумение.
Доколкото правният резултат по т.д. № 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд е предпоставен от единствено решаващия извод за абсолютна нищожност на споразумението от 10.11.2013 г., предвид липсата на индивидуализация – по основание и размер – на „опростените„ задължения, налична в последващо узнатия писмен документ от същата дата / без последният да се явява в противоречие с вече представеното споразумение, досежно основанието и предмета на постигнатото съгласие, явявайки се единствено „подробен„ по отношение произхода на опростените задължения /, налице е и изискването писменото доказателство да би могло да е от естество да промени правния резултат. Това е така доколкото наличието на същото опровергава обстоятелствата, въз основа на които е формиран извода за абсолютната недействителност на атакуваната сделка, на така приетото, при служебно упражнения от съда контрол за действителност, основание за нищожност и съответно създава предпоставки за произнасяне по твърдяната относителна недействителност на сделката, на основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ , респ. по обусловения от изхода по същия иск по чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД , в качеството им на процесуално допустими искове, отречено с тук атакуваното чрез средствата на извънинстанционния съдебен контрол решение. Отмяната, обаче, не засяга частта с характер на определение, с която ответникът „Репсол „ЕООД е заличен като страна във въззивното производство и същото прекратено по отношение на това дружество, тъй като формираната спрямо него сила на пресъдено нещо с първоинстанционното решение не е предмет на въззивно обжалване, а определението на въззивния съд за прекратяване на въззивното производство спрямо тази страна, поради липса на процесуалноправна легитимация / по начало неправилно конституирана като ответна страна, при подадена жалба единствено от ответника „ Медимаг МС „ ООД и липса на качество на необходими другари в процеса със същия / , не формира сила на пресъдено нещо.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ , на основание чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК, решение № 235/25.01.2018 г. по т.д.№ 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд,в частта му, с която е обезсилено постановеното от Окръжен съд Перник решение № 57/21.12.2016 г. по т.д.№ 817/2015 г. , в частта му, с която, на основание чл. 647 ал.1 т.2 ТЗ, е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Вилис„ЕООД , сделката , извършена със споразумение от 10.11.2013 г., по силата на която „ Вилис „ ЕООД е опростило задължение на „ Медигор „ЕООД , в размер на 258 714,40 лева, като производството в тази му част е прекратено, както и е обезсилено първоинстанционното решение, в частта му, с която „Медигор „ ЕООД , на основание чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с чл. 649 ал.2 ТЗ , е осъдено да заплати на „ Вилис „ ЕООД / в несъстоятелност /, представлявано от синдика, сумата от 258 714,40 лева, за попълване масата на несъстоятелността, както и в частта по отмяна на първоинстанционното решение в частта по разноските и присъждане на такива в тежест на „ Вилис „ ЕООД / в несъстоятелност / чрез синдика.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново произнасяне, при съобразяване на новопредставеното писмено доказателство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: