О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 42
София, 13.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ДИАНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1259/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Т. К. срещу решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.10.2006 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от касаторката срещу К. А. Т. и М. И. Т. иска за установяване, че касаторката е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 10 дка и представляващо реална част от имоти пл. №№ 194 и 195 по действащия регулационен план на парк “О” в гр. П.. И. за касиране на решението е основано на твърдение за нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка на въззивното решение се поддържа, че са налице такива по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от К. А. Т. в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на нот. акт № 189 от 17.09.1992 г. , т. ХХV, н. д. № 8268/1992 г. поради това, че не е подписан от нотариус. Като основание за касиране на решението се сочи неправилно прилагане на закона – чл. 476, б. “е” ГПК отм., а като основание за допускане на касационна проверка се прави позоваване на предпоставката на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че в противоречие с решения на ВКС, съдът е приел, че подписването на един екземпляр от съставения нотариален акт от нотариуса, който не е вписан и се съхранява от страната, е достатъчен да удостовери спазването на нотариалната форма при сключване на договора за продажба и той е валиден.
Ответникът по касация К. Т. и М. Т. намират жалбата за неоснователна.
Ищцата по иска Е. Б. поддържа, че жалба на ответниците по иска е неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
По касационната жалба на Е. Б.
Касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен за спора материалноправен въпрос дали част от поземлен имот маже да се придобие на основание давностно владение. Изводът, че този способ е неприложим по отношение на реални части от парцели, който е обоснован с норма от ЗТСУ, е направен при неправилно възприемане на фактите по делото. Предмет на владение е била част от неурегулиран поземлен имот, поради което ограничението, установено в чл. 59 ЗТСУ, не е приложимо.
От фактическа страна е установено, че :
На 17.09.1992 г. Николай С. К. , М. Х. К. и Х. С. К. са продали на В. Д. С. недвижими имоти както следва 1. нива с площ от 19 дка, намираща се извън регулацията на гр. П. в м.“Х” индивидуализирана със съседи: ”Г”, “Р” и Пазарджишко шосе и под № 3 е описана нива с площ от 900 кв. м. в м. “М” индивидуализирана със съседи: наследници на Г. П. , н-ци на С. К. , Д. К. и път. Продавачите са се легитимирали като собственици на имотите с нот. актове издадени през 1935, 1934 г. и 1943 г. и скица, в която е отразено, че те са извън регулацията на града. За продажбата е съставен н. а. № 1* т. ХХV, н. д. № 8268/1992 г.
Този нот. акт е поправен на 02.04.1993 г. с нот. акт № 1* т. ХІ, н. д. 3060/1993 г. Поправката се изразява в това, че имотът е в регулация, а не извън нея, променени са границите на имота описан под № 1, като новите са: път, Г. П. , наследници на З. Л. и от две страни Т. М. Редове от 33 до 36 са изменени в смисъл, че имот № 1 и имот № 3 с обща площ от 19900 кв. м. са обособени в имот пл. № 66, в регулацията на гр. П. по плана на “П”. При съставянето на акта за поправка е взета предвид и скица издадена за имота на 16.03.1993 г. от община П.. В съдебно заседание проведено на 25.01.2005 г. повереникът на ищцата е заявил, че за имота, предмет на продажбата, има постановено решение за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, което страната не е в състояние да представи.
На 18.09.1992 г. Валентин С. е продал на ищцата Е дка от нива извън регулацията индивидуализирана с границите по нот. акт. № 189 от 17.09.1992 г. За продажбата е съставен н. а. № 29, т. ХХVІ по н. д. № 8335/92 г.
На 09.04.1993 г., т. е. след поправката на акта, с който е придобил вещни права върху имота, В. С. е сключил договора за ипотека с “Б” АД гр. П. за обезпечаване на чужд дълг – на лицето В. М. , действащ като едноличен търговец с фирма “В”.
Въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на обезпечения кредитор “Б” АД гр. П. е образувано изп. д. № 5018/1994 г. по описа на СИС при Пловдивски РС, V район и ипотекираният имот е изнесен на публична продан. С постановление от 5.11.1995 г. имотът е възложен на взискателя “Б“ АД. След издадено разрешение от Софийски градски съд при условията на чл. 717 ТЗ синдиците на банката са провели публична продан през 1998 г. за същия имот и с постановление от 15.01.1999 г. по т. д. № 134/1996 г. на СГС, ТО имотът е възложен на К. Т. от гр. П., ответник по иска.
След като е обсъдил така установените факти, районният съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на реална част от имот пл. № 66 по плана от 1952 г., тъй като в договора за покупко-продажба, не е формирана воля за това. Продадените 10 дка от цялата нива с площ от 19.90 дка не е индивидуализирана с граници. Описаните граници са на целия имот, поради което съдът е приел, че ищцата е придобила идеални части от имота в размир но закупените кв. метри.
Позоваването на давностно владение е намерил за неоснователно с аргумента, че този придобивен способ е изключен по разпореждане на закона – чл. 59 ЗТСУ за реално определени части от дворищно-регулационни парцели. Неоснователно е и поради това, че ищцата не е установила точно каква част от имота е владяла.
Тези изводи са възприети и от въззивния съд.
По жалбата на Е. Б. :
Касационният довод е за разрешаване на въпроса за възможността за придобиване на реална част от неурегулиран недвижим имот на основание давностно владение в противоречие със задължителната практиката на ВКС, която е в смисъл, че този способ е неприложим по отношение на части от урегулирани поземлени имоти, а в случая владеният такъв е бил със статут на неурегулиран имот.
Доводът е основателен.
Изводът на съда е направен при неправилна преценка на доказателствата по делото, от които се установява, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба, от който касаторката черпи права, имотът е бил със статут на неурегулиран поземлен имот, заснет в кадастралния план от 1952 г. с пл. № 66 и отреден за “П” с одобреният със заповед № 5* от 1.10.1952 г. улично и дворищно-регулационен план.
Несъобразяването на този факт рефлектира и върху правния извод за това дали е приложим оригинерният придобивен способ – давностно владение за имота, предмет на иска. Позоваването на давностно владение не е съобразено и с факта, че имотът е реституиран на правоимащите наследници на С. Н. К. с решение № 111 от 05.01.1993 г. на ОСЗГ. Преди тази дата не се легитимират като собственици на реално обособен имота, тъй като процедурата по възстановяването му не е била завършена и имотът не е бил индивидуализиран.
Съобразно изложеното е налице релевираното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По касационната жалба на К. А. Т.:
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за изхода на спора материалноправен въпрос дали нотариален акт № 29 от 1992 г., съставен за сключен договор за продажба между Е е нищожен, след като само един екземпляр от него е подписан от нотариуса и той се съхранява в купувача в противоречие с практиката на ВКС.
Доводът не намира опора в закона и практиката на ВКС. Изискването за съставяне на проект за нотариален акт в два или повече еднообразни екземпляра, установено с нормата на чл. 474, ал.1 ГПК (отм.), при действието на който е извършено нотариалното удостоверяване, е изискване за редовност на производството по издаването му, а не условие за валидност на акта. Наличието на един валидно издаден нот. акт е достатъчно за да настъпят неговите правни последици.
При проверка на решението в тази обжалвана част не се установи да е налице предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установи да е налице и предпоставка по т. 3 на същата норма. Касаторът е направил само формално позоваване на разпоредбата без да мотивира наличието на основание по този текст.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда и тяхната динамика.
Твърдения в този смисъл не са направени и мотивирани, което е основание да не се допусне касационна проверка на основание тази предпоставка.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.10.2006 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу К. А. Т. и М. И. Т. иска за установяване, че е собственик на недвижим имот с площ от 10 дка, съставляващи част от имот пл. № 66 по кадастралния план от 1952 г. на гр. П. на основание давностно владение.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на 664 лв., представляваща 50% от внесената при предявяване на иска, в едноседмичен срок от съобщаване на указанието.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.10.2006 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Т. и М. Т. насрещен иск за установяване нищожност на н. а. № 29, т. ХХVІ, по н. д. № 8335/1992 г.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.