5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр. София, 16.05. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: E. Т.
Членове: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 721 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц. от [населено място], Столична община, със съдебен адрес: [населено място], [улица] А, ет. 2, чрез адвокат Н. Д., срещу решение № 8831 от 28.11.2016г. по в. гр. дело № 5283/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Г състав, с което е обезсилено решение № І-32-188 от 21.01.2016г. по гр. дело № 39208/2014г. на СРС, 32 състав, и е указано на СРС да изпрати делото за разглеждане от родово компетентния съд – СГС. С обезсиленото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от С. И. Х. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за сумата 12 780 евро и за сумата 3 345 евро, срещу Ц. Г. Ц., представляващи суми, с които ответницата се е обогатила за сметка на ищеца без основание, и е осъден С. И. Х. да плати на Ц. Г. Ц. сумата 1 255 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Касаторката – ответница поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 122 ГПК/, тъй като въззивният съд не е имал правомощия да пререшава разрешения с окончателен съдебен акт въпрос за родовата подсъдност на спора на СРС – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав на този съд. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ответницата релевира основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния правен върпос: „Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност при обжалване на първоинстанционното решение, ако тази инстанция е участвала в спор за подсъдност по същото дело, разрешен от по – горния общ апелативен съд?; Обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение на спора за подсъдност, в окончателния съдебен акт, с който спорът за подсъдност е приключил?; Разполага ли въззивната инстанция с правомощието да извършва проверка за допустимостта на първоинстанционното решение по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК относно спазването на правилата за родова подсъдност, ако решението е постановено след като проверката за подсъдността вече е била извършена по реда на чл. 122 ГПК от компетентния горестоящ съд и в изпълнение на решеното от този съд и не е налице промяна на фактическите обстоятелства, които да обуславят такова произнасяне?“. Посочва, че обжалваното решение противоречи на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 61 от 23.05.2015г. по гр. дело № 6270/2014г. на ВКС, І г.о.. Освен цитираното решение на ВКС, според касаторката не е налице трайно установена съдебна практика, и затова е необходимо да бъде дадено тълкуване на правомощията на въззивната инстанция по осъществяване на контрол за спазване правилата на родовата подсъдност в хипотеза, при която спорът за подсъдност вече е бил разрешен по предвидения в ГПК ред, поради което се поддържа, че поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ С. И. Х. подава писмен отговор, в който поддържа становище за неосъществени предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. По същество счита касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че цитираната от касаторката съдебна практика е неотносима, а въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 17 от 04.02.2015 г. по ч.гр.дело № 5218/2014г. на ВКС, ІІ г.о..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответницата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД по граждански спор, с цена над 5 000 лв., който не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, т.е. същата е процесуално допустима.
Въззивният съд, при служебно извършената проверка за допустимост на първоинстанционното решение, е приел, че същото е постановено в нарушение на правилата за родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно дори и без възражение на страна по делото. Посочено е още, че цената на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК – 16 125 евро, който иск е за различни части на едно и също парично вземане, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, предпоставя родовата му подсъдност на окръжен съд като първа инстанция. Според решаващият въззивен съд, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който въззивната инстанция е обезсилила, като е постановила делото да се изпрати на компетентния съд /СГС/. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 17 от 04.02.2015г. по ч. гр. дело №5218/2014г. на ВКС, ІІ г.о..
Софийският градски съд е посочил, че по повод направено от ищеца искане по чл. 213 ГПК, с определение от 27.07.2015 г., СРС, 32 състав, е присъединил към гр. дело № 39208/2014г. гр. дело № 939207/2014г. по описа на СРС, 25 състав, за да се издаде общо решение, поради връзка между страните и предмета на двете дела – установяване по чл. 422 ГПК след издадени заповеди по чл. 410 ГПК в две отделни заповедни производства на различни части на едно и също парично вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Софийски районен съд, считайки, че след присъединяването на двете дела, цената на иска е сборът на двете предявени за установяване като частични парични претенции и възлиза на 16 125 евро, е приел, че спорът е родово подсъден на Софийски градски съд. Прекратил е производството, образувано чрез съединение на двете дела, и го е изпратил по компетентност на СГС. С определение от 05.10.2015г. по гр. дело № 12319/2015г., СГС, Първо ГО, 18 състав, е повдигнал препирня за подсъдност пред Софийски апелативен съд за определяне на родово компетентния съд. С определение № 3013 от 30.10.2015г. по ч. гр. дело № 3975/2015г. в производство по реда на чл.122 ГПК по повдигнатия от СГС спор за подсъдност, Софийският апелативен съд е определил като родово компетентен Софийски районен съд да се произнесе по предявените искове и е разпоредил делото да се изпрати на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Според решаващия въззивен съд, постановил обжалваното въззивно решение – СГС, постановеното от САС определение № 3013/30.10.2015г. не освобождава въззивната инстанция от задължението за проверка на допустимостта на първоинстанционното решение, която може да бъде извършена по всяко време, докато е висящо делото.
Поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос за допустимостта на ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност на спора, ако тази инстанция е участвала в препирнята за родовата подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и за това обвързана ли е въззивната инстанция от даденото разрешение по спора за подсъдност по чл. 122 ГПК от апелативния съд, ако не е налице промяна на фактическите обстоятелства, които да обуславят ново произнасяне, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, а именно решение № 61 от 23.05.2015г. по гр. дело № 6270/2014г. на ВКС, І г.о.. Според последната щом спор за подсъдност между районен и окръжен съд е разрешен по реда на чл. 122 ГПК от общия им по-горен по степен апелативен съд, и двете участващи в това производство съдилища са обвързани от даденото от апелативния съд разрешение на въпроса кой съд е родово компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Ново произнасяне по въпроса за родовата подсъдност от участвалия в препирнята за подсъдност окръжен съд при инстанционно обжалване на първоинстанционното решение е недопустимо. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл. 118 и чл. 119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. Подобно стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК. След като по-горестоящият по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл. 122 ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища. Въззивната инстанция извършва проверка за допустимостта на първоинстанционното решение по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК досежно спазването на правилата за родовата подсъдност само, ако проверката на подсъдността не е била извършена по реда на раздел III, глава Х. на дял I ГПК. Възприемайки обратното, СГС е дал разрешение на поставения правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Следователно по този правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8831 от 28.11.2016г. по в. гр. дело № 5283/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ Г състав.
УКАЗВА на жалбоподателката – ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 630. 76 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.