Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
София, 18 януари 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тридесети септември …………….. 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ……………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ………………..
Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Лилия Гаврилова ……………………………. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова ………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………… НОХД № .. 1970 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от страна на осъдения П. С., атакуващо по реда на възобновяването на наказателни дела въззивно решение № 182 от 17.02.11 год. по ВНОХД № 4464/10 год. по описа на Софийски градски съд. С последното е потвърдена присъда от 10.08.10 год. по НОХД № 9047/09 год. на Софийски районен съд.
Визирано е основанието по чл. 422, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Изтъкват се доводи за нарушение на процесуалния и материален закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Алтернативно се иска: оправдаване на С. по трите обвинения, по които е осъден; да се оправдае по двете обвинения по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НПК и се измени присъдата, като се приложи чл. 78а НК; да се отмени въззивния акт и делото да се върне за ново разглеждане.
Искането се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът пледира за неоснователност на искането, считайки, че не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Върховният касационен съд, като взе предвид направеното искане, съдържащите се в него доводи и становището на страните, намира същото за НЕОСНОВАТЕЛНО.
С цитираната присъда подсъдимият П. С. е признат за виновен в това, че на 08.03.09 год., около 18.00 часа, в гр.С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 325, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода и обществено порицание чрез прочитане на присъдата пред общото събрание на етажната собственост по местоживеенето му, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2 НК.
Признат е за виновен и в това, че по същото време и място се заканил с убийство на Е. С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в това, че по същото време и място се заканил с убийство на Д. К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. 2, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода.
Съдът на осн. чл. 23, ал. 1 НК е наложил общо наказание ЕДНА година лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал. 2 НК е присъединил наказанието „обществено порицание”. На осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото.
С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена.
И двете предходни съдебни инстанции са изследвали въпроса за инцидент преди деянието. Приели са, че при изпреварване подсъдимият с колата си е засякъл тази на свидетеля С.. Отправил се е към кръстовището, с което нещата са приключили. Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено в по-късен момент, когато пострадалият е спрял колата си успоредно на джипа на С., на самото кръстовище, на червен сигнал на светофарната уредба. Тогава последният е свалил шофьорското стъкло и е насочил оръжие към двамата свидетели. При споменатия предходен инцидент именно подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, поради което не може да ползва права от неправомерното си поведение на пътя. От друга страна, от този инцидент не е произлязло нещо, което да предизвика в по-късен момент престъпната реакция на С..
В подкрепа на твърдението за нарушение на чл. 13 НПК се развива и доводът, че съдът не е установил момента на изваждане на оръжието от С., разменените реплики между него и С., точния час на извършване на деянието и фактическото състояние на управлявания от подсъдимия автомобил към деня на инцидента /имало ли е монтирана задна седалка в него/. Доводите не могат да променят фактическите и правните изводи, приети от съда. Достатъчно точно е конкретизиран момента на извършване на деянието /около 18.00 часа/. Без значение е и по какъв законен или противозаконен начин / чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗОБВВПИ/ подсъдимият е носил оръжието или разменените реплики, тъй като съдът го е признал за виновен единствено за насочването на същото към свидетелите. Не могат да се черпят права и от друго неправомерно поведение – нарушението на данъчното законодателство чл. 70, т. 4 ЗДДС – с последващото монтиране на задни седалки на автомобила след регистрацията на същия по системата „1+1” с ползван данъчен кредит, т.е. като товарен. Всички тези обстоятелства, обаче, първоинстанционният съд е взел предвид, наред с разпечатките на мобилните комуникации, при преценката си за достоверността на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, за което е изложил подробни и задълбочени мотиви, с които се е съгласила въззивната инстанция.
Защитата формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, сочи единствено доводи за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се споделят такива изводи.
Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Некредитирането на показанията на свидетеля Г. С. и обясненията на подсъдимия във връзка с деянието, както и съображенията по контролните факти и позоваването на лични възприятия, житейска логика и опит не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /л. 6-19 от мотивите и л. 37-39 от решението/. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си СГС е дал изчерпателен и обоснован отговор на възраженията от страна на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който не се различава от този на първоинстанционния съд. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите и решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакуваното решение, потвърждаващо осъдителната присъда, не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат.
Законосъобразни са и приетата правна квалификация на отделните деяния и определеното общо наказание. С оглед доводите по искането за възобновяване, съдебните инстанции са цитирали постановления и отделни решения на ВКС. Първите са задължителни за прилагане в процеса на правораздаването, независимо дали доктрината или част от практикуващите юристи са съгласни с правните им съображения. Приетите от контролираните инстанции фактически обстоятелства изцяло покриват от обективна и субективна страна състава на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Същите са в синхрон със съображенията на ОСНК на ВС, изразени в ТР № 53 от 18.09.89 год. по н.д. № 47/89 год., с които предходните съдебни състави са се съобразили и които не са изоставени от ВКС. За осъществяване на посоченото престъпление от обективна страна се изисква обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. По-нататък, за извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Без значение е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени или изречени. С оглед на посоченото, насочването от непосредствена близост на годно огнестрелно оръжие срещу две лица, седящи един до друг като действие, покрива общочовешките критерии за закана с убийство, възприета и от двамата пострадали, като не може да се приеме, че Казанкина е само свидетел, още повече че тя е между свидетеля С. и подсъдимия. От друга страна, тъй като фактическите обстоятелства спрямо двамата пострадали са едни и същи, не е било необходимо да се отразяват в мотивите реализирането на елементите от състава на престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 отделно за всеки един от тях.
По същия начин стои и въпроса по отношение на осъщественото от обективна и субективна страна престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. И в този случай контролираните инстанции са се съобразили изцяло със закона, задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 2/74 год., както и решения по отделни казуси на състави на ВС и ВКС, които се споделят и от настоящия съдебен състав. В този смисъл публичността, която не е елемент от състава на престъплението, законосъобразно е интерпретирана от инстанциите по фактите, с оглед времето и мястото на извършване на деянието и обстоятелството, че С. веднага е докладвал по телефона за инцидента на дежурния офицер от посолството, т.е. случаят е станал достояние и на други лица и е предизвикал своя негативен отзвук в обществото.
Във връзка с посоченото по-горе, настоящият състав на ВКС не може да се съгласи с доводите на защитата, свързани с въпроса за множеството престъпления. С едно деяние са извършени три отделни престъпления – първото срещу личността на С. по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, второто срещу личността на К. по същия текст и третото срещу реда и общественото спокойствие по чл. 325, ал. 1 НК. Ето защо, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, като е наложено най-тежкото от определените наказания лишаване от свобода, към което е присъединено общественото наказание.
От контролираните инстанции не е нарушен и принципът за индивидуализация на отделните наказания за всяко от трите престъпления. Отчетени са всички възможни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които в настоящия случай са общи за трите извършени престъпления, степента на обществената опасност на извършеното деяние и дееца и възприетите от предходните инстанции подбуди. Законосъобразно са преценени и целите по чл. 36 НК на отделните наказания. Последните не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НК, като се вземе предвид, че индивидуализацията не е чиста математика.
При изложените съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради което не могат да бъдат удовлетворени алтернативните искания по него.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. С. за възобновяване на ВНОХД № 4464/10 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..